МОТИВИ към присъда № 438/ 05.08.2016 г. постановена по НЧХД № 210/2016 г. по описа на РРС.

Постъпила тъжба от Д.Г. Ч. - Д. против П.Р.Д., с която на последната е повдигнато обвинение за това, че за периода от 29.04.2015 г. до 10.11.2015 г., в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в жалба с вх. № 1873000-1918/2015 г. на РУ на МВР Разград, в обяснение от 09.11.2015 г. и в допълнително обяснения от 10.11.2015 г. е разгласила позорни обстоятелства за тъжителката – че последната »имала ревизия и липсвали пари» и е приписала на същата престъпление по чл. 249 ал.1 от НК – че е изтеглила от кредитната карта на подсъдимата сумата от 80,00 лв. - престъпление по чл. 147 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Подсъдимата дава обяснение по повдигнатото й обвинение, като не се признава за виновна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата и тъжителката са съответно свекърва и снаха, които живеят на различни жилищни етажи/първата сама, а втората със своя съпруг – син на първата и двете им деца/ в къща, находяща се в с. Г., ул. „***. Отношенията между подсъдимата от една страна и нейния син и снаха й от друга страна, са изключително влошени.

Като обективен израз на неразбирателството между двете страни по делото, е депозираната на 03.07.2015 г. искова молба от подсъдимата срещу тъжителката и нейния съпруг, въз основа на която е образувано гр.дело № 1185/2015 г. по описа на РРС, приключило с решение, с което е ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия изразяващи се в ползване на целия обитаван от страните недвижим имот и отстъпят на ищцата ползването на подробно описания такъв. На 13.07.2015 г. е образувано гр.дело № 1231/15 г. по молба на тъжителката и нейния съпруг срещу подсъдимата, с която се претендират постановяване на мерки по ЗЗДН спрямо последната, към което дело е присъединено гр. дело № 1330/2015 г. на РРС по молба на подсъдимата спрямо тъжителката и нейния съпруг със същото правно основание.

Едновременно с това, тъжителката и подсъдимата редовно подават жалби една срещу друга до ОД на МВР Разград. Така, според докладна записка по преписка с вх. № 187300-1911 на РУ на МВР Разград/л.96/, на 28.04.2015 г. тъжителката подала жалба срещу свекърва си, сочейки че на 25.04.2015 г. последната безпричинно предизвикала скандал. На следващия ден, в отговор на жалбата на тъжителката, П. Д. от своя страна подала жалба срещу съпруга на първата - своя син Е. А.. Жалбата била заведена с вх. № 1873000-1918/2015 г. на РУ на МВР Разград. В нея подсъдимата описва акт на физическо насилие осъществено спрямо нея от сина й и последвалите действия по изясняване на случилото се от органите на реда, отправя оплаквания за това, че Александров и съпругата му не си плащат сметките за ток и вода, че са взели телевизора й, други нейни движими вещи, че са продали автомобил който е бил нейна собственост, че е изчезнал слуховия й апарат. В същата жалба сочи: „..Два пъти снаха ми краде кредитната карта и ми източва пенсията. .. Питам я ..Отговори, че имала ревизия и липсвали пари. Така злоупотребила – да покрие липсите. На следващия месец историята се повтори..“ Жалбата приключва молба за съдействие към органите на реда, предизвикана от твърдяното агресивно държане на сина на подсъдимата спрямо нея. По повод твърденията в двете жалби от органите на МВР, били проведени допълнителни разговори и снети допълнителни писмени обяснения от подсъдимата/на 09.11.15 г. и на 10.11.15 г./, в които тя отново твърди за тъжителката: „За кредитната карта, действително ми изтегли останалите 80 лв. от пенсията. Обадих й се в службата – тя каза: “Спокойно, ще оправим нещата“, ..„Парите от банкомата бяха изтеглени през март 2014 г…Като я попитах, тя ми отговори: „Спокойно бе, ще оправим нещата.“

Установява се още, въз основа на събраните по делото доказателства, че тъжителката е знаела ПИН код-а на кредитната карта на подсъдимата, че по молба на последната е теглила от картата пари, както и че П. Д. преди подаване на инкриминираната жалба, не е могла да намери платежния документ, който е държала в дома си. Установява се още, че на тъжителката е било известно неговото местонахождение, както и че подсъдимата е споделила за липса на парични средства от сметката си през пролетта на 2014 г. По този повод между нея и тъжителката е бил проведен телефонен разговор в присъствието на св. К.. В този разговор Д. Д. успокоила подсъдимата, която споделила притесненията си от липсата на пари от кредитната карта, заявявайки й, че ще оправят нещата.

Посочените по – горе обстоятелства се установяват от разпита на допуснатите по искане на защитата свидетели и обясненията на подсъдимата, които гласни доказателствени средства се взаимно непротиворечиви и допълващи се, като в подкрепа на изнесените в тях фактически твърдения са и прочетените и приобщени по предвидения в НПК ред писмени доказателства по делото.

Показанията на допуснатите по искане на обвинението свидетели установяват, че тъжителката е била разстроена, заради влошените си отношения с подсъдимата и че не било възможно да е теглила пари от картата на последната без нейно знание и съгласие. Установено е и, че на тъжителката не са налагани наказания за нарушение на КТ от нейния работодател – *** ЕООД/при когото полага труд от 01.04.2011 г./ и при извършваните й ревизии никога не са установявани липси или надчети.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

За да е налице съставомерно по смисъла на чл.147 ал.1 от НК деяние е необходимо да се установи, че деецът разпространява позорни обстоятелства за честта на адресата, които не са истински или му преписва престъпление, което не е извършил. Необходимо е от обективна страна и разгласяването да е извършено с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи. В случая, заявените от подсъдимата в съдържанието на жалбата и последващите обяснения по нея факти, са свързани с проведения между нея и тъжителката разговор и представлява пресъздаване съдържанието на същия. Действително инкриминираните с тъжбата изявления за това че на тъжителката е правена ревизия, при която са установени липси и че същата е теглила пари от банковата карта на подсъдимата, представляват позорящи обстоятелства и приписване на престъпление. Същевременно, за да бъде осъществен от субективна страна съставът на престъплението «клевета», което е умишлено престъпление, необходимо е съзнаването от страна на дееца, че изнесените факти не отговарят на действителността. В случая, безспорно установен от фактическа страна е проведен разговор между подсъдимата и тъжителката, касаещ липсващата сума от банковата сметка на първата, при който тя е била успокоена от втората. Последвалия анализ на фактите, логично е довел и подсъдимата до извода, че тази сума е изтеглена от тъжителката. Дали това обстоятелство отговаря на действителността, в производството не бе установено, но то е от значение за съставомерността на деянието от субективна страна. При това положение следва да се приеме че деянието е съставомерно като извършено при евентуален умисъл. Посоченото по – горе е определящо и за извода за явна малозначителността на осъщественото деяние. Макар формално то да осъществява признаците на престъпление по чл. 147 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, неговата обществена опасност е явно незначителна. В тази насока следва да бъде преценено и обстоятелството, че първоначалната жалба на подсъдимата е подадена в отговор и след заведената срещу нея жалба от тъжителката и че основното искане в този инкриминиран документ е да бъде осигурена защита от агресивното поведение на собствения й син. Останалите обстоятелства в нея /включително и твърдението за тегленето на парите от картата й/ са изложени единствено с цел да илюстрират несправедливото /според подсъдимата/ отношение спрямо нея на сина й и неговата съпруга. Действително последващите обяснения на подсъдимата, в хода на извършваната от РУ на МВР Разград проверка, преповтарят твърдението за липсващата сума от 80,00 лв. Тези обяснения обаче са снети в хода на изпълнение на служебните задължение на органите на властта, а даването им не е инициирано от П. Д. и макар да не са депозирани в хода на наказателно производство, то следва да се приеме, че оттеглянето им би означавало подсъдимата да уличи себе си в извърване на престъпление, нещо което тя не е имала задължение да стори. Отделен е въпроса дали по отношение на тези твърдения не е налице основание за прекратяване на настоящото наказателното производство, доколкото от РРП на 28.12.2015 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 286 от НК. Независимо от това, поради съдържащите се в настоящата тъжба твърдения за осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.147 от НК, съдът намира, че следва произнасяне по същество по така повдигнатото обвинение. Както бе посочено и по – горе обаче, налице са предпоставките по чл. 9 ал.2 от НК и подсъдимата следва да бъде оправдана изцяло по него. Малозначителността на извършеното деяние, обусловена от обстоятелствата при които то е осъществено, изключва неговата обществена опасност, като обективна категория, поради което и подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.147 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Що се отнася до предявения граждански иск, счита че липсват предпоставките за неговото уважаване. Не бяха установени в хода на производството всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане, включващи виновното и противоправно поведение на подсъдимата, настъпалата вреда и причинната връзка между тях. Недоказани останаха претърпени от тъжителката неимуществени вреди, каквито и да е настъпили за нея неблагоприятни нематериални последици, който да представляват пряка и непосредствена последица от инкриминираното поведение на подсъдимата, което предполага и неоснователност на претенцията за обезвреда. Негативните психически емоции преживени от тъжителката, съдът намира, че не се установява да представляват пряко резултат от твърденията на подсъдимата обективирани в инкриминираните документи, а представляват израз на личното натрупало се у нея в процеса на отправяне на взаимни укори чрез държавни иституции негативно отношение към подсъдимата. Ето защо, както бе посочено и по- горе, предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ