МОТИВИ към ПРИСЪДА № 446/12.08.16 г. по НОХД № 429/16 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ю.С.М., с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за това че за времето от 18.09.2014 г. до 22.01.2015 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал пред Т. И. – служител на «Регионална картотека на медицинските експертизи» при «Регионална здравна инспекция» Разград от неистински официален документ – епикриза по история на заболяване № 1257, на която е придаден вид, че е издадена от Специализирана болница за активно лечение по кардиология «Мадара» гр. Шумен на името на подсъдимия и пред В. К. Ш – председател на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рлиски» АД гр. Разград от неистински официален документ - епикриза по история на заболяване № 2113, на която е придаден вид, че е издадена от Специализирана болница за активно лечение по кардиология «Мадара» гр. Шумен на името на подсъдимия, като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 вр. с чл. 26 от НК.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание, като не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минимума предвиден в закона.

Производството по делото се е развило по реда на глава 28 – ма от НПК.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият живее в с. Ясеновец. Към началото на инкриминирания в обвинението период, от неустановено в хода на досъдебното производство лице М. се сдобила с епикриза по кл. пътека № 48 и история на заболяване № 1257, издадена на негово име. Епикризата удостоверявала, че подсъдмия е постъпил на лечение на 24.06.2014 г. и е бил изписан на 27.06.2014 г. в СБАЛ по кардиология «Мадара» гр. Шумен и на същата бил придаден вид, че изхожда от посоченото медицинско заведение. Освен с посоченият документ, М., отново от неустановено в хода на досъдебното производство лице, се сдобил и с епикриза по история на заболяване № 2113, отново издадена на негово име, удостоверяваща че е постъпил на лечение в СБАЛ по кардиология «Мадара» гр. Шумен на 01.12.2014 г. и е бил изписан на 07.12.2014 г. На този документ, също бил придаден вид, че е издаден от болничното заведение.

На 18.08.2014 г., подсъдимият се явил в РКМЕ гр. Разград и подал заявление за първично освидетелстване от ТЕЛК, към което приложил първата от посочените по – горе епикризи. Документите били приети и заведени от св. Т. И. – служител на РКМЕ Разград, след което на М. била определена дата за явяване пред ТЕЛК – 22.01.2015 г. На същата, подсъдимият се явил пред комисията и представил на нейния председател – св. Ш., втората от епикризите – тази по ИЗ № 2113. Преглеждайки медицинското досие на подсъдимия, свидетелят Ш. установил противоречиви данни в двете представени епикризи. В първата от тях било посочено, че при престоя на М. в болничното заведение през м. юни 2014 г. е установена двусъдова коронарна болест, която не подлежи на ангиопластика, а във втората било отразено, че през м. декември 2014 г. на пациента е извършена ангиопластика. Това мотивирало св. Ш., да отправи писмено запитване до началника на СБАЛ по кардиология «Мадара» гр. Шумен, за изясвняване на посочените обсотятелства. В последвалия отговор от здравното заведение, било заявено, че подсъдимия не е бил хоспитализиран в клиниката и на негово име не са издавани представените от него епикризи. За установеното св. Ш. уведомил ОД на МВР Разград.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова /графическа/ експертиза, прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото по предвидения в НПК ред, установява, че подписите положени в епикриза по история на заболяване № 1257, в графи «началник клиника» – д-р Ст. Р. и «лекуващи лекари» – д-р К. К. и К. Д., не са изпълнени от лицата сочени за техни автори. Подписите положени в епикриза по история на заболяване № 2113, в графи «началник клиника» – д-р Ст. Р. и «лекуващи лекари» – д-р К. К. и А. М., също не са изпълнени от лицата сочени за техни автори. Отпечатъците от печат, върху двата документа са положени с оригиналния печат на СБАЛ по Кардиология «Мадара» ЕАД. Подписът върху заявление до ТЕЛК чрез РКМЕ Разград вх. № П/3098/18.08.2014 г. в графа «подпис» над «на заявителя» е изпълнен от подсъдимия.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателствени средства – показанията на свидетелите Ш., И., Г., Д., М., К., Р. Същите се подкрепят от писмените доказателства по делото/включително и инкриминираните документи/, както и от заключенията по назначените по делото почерково и технически експертизи. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи, поради което съдът счита, че същите пресъздават приетата за установена фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. Същите очертават механизма и авторството, както и всички останали съставомерни от обективна страна признаци на осъщественото от обвиняемия деяние.

Макар въз основа на събраните в хода на досъдебното производството доказателства да се установява, че началото на продължаваното престъпление предхожда с един месец, посочената за начална в обвинението дата – 18.09.2014 г., съдът намира че при липсата на изменение на обвинението, не е в състояние да признае подсъдимия за виновен в осъществяване на престъплението в действителния период, доколкото той надхвърля този, за който му е повдигнато настоящото обвинение. Същевременно, липсват и основание за признаването му за невиновен, тъй като извършеното от него деяние осъществява състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 от НК, поради което и доколкото началото на продължаваното такова, според обвинението се включва в действителния период на извършването му, за начална дата следва да бъде приета посочената в обвинителния акт.

Подсъдимият е неосъждан, с основно образование, женен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи, притежава дворно място с площ около 600 кв.м. и застроена в същото едноетажна къща в с. Ясеновец, както и МПС – л.а. „Фиат“ с рег. № ****.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл.308 ал.1 вр. С чл. 26 ал.1 от НК. На 18.09.2014 г. и на 22.01.2015 г., М. се е ползвал съответно пред служител на РКМЕ – св. И. и председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ АД гр. Разград – св. Ш., от неистински официални документи. На представените от него пред двамата свидетели епикриза ИЗ 1257/27.06.2014 г. по КП № 48 и епикриза ИЗ 2113/07.12.2014 г., е бил придаден вид, че са издадени от Специализирана болница за активно лечение по кардиология «Мадара» гр. Шумен. Същевременно, безспорно установено е, че документите не носят подписите на заемащите длъжност председател и членове комисията д-р Ш., д-р Д., д-р М. и д-р И. Че експертното решение е официален документ по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, е извод, който се налага от обстоятелството, че същото е издадено от длъжностни лица в кръга на службата им, предназначено за удостоверяване на нарочни обстоятелства по реда на ЗЗ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. С представянето на инкриминирания документ от страна на обвиняемата пред служител на РКМЕ Разград и ТЕЛК Разград, с цел да бъдат удостоверени отразените в тях неверни обстоятелства, относими при преценка наличие основанията за определяне процент трайна нетрудоспособност и отпускане на пенсия за инвалидност, подсъдимият е осъществила и състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 от НК, доколкото липсват доказателства той сам да е участвала в съставянето на документите. И тъй като епикризите са представяни пред различни лица, в процедура за определяне процент инвалидност с цел отпускане на пенсии на подсъдимия, през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината, то извършеното от подсъдимия субсумира и признаците на пордължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал, че ползваните от него документи са неистински, доколкото му е било известно, че не е постъпвал на лечение в болничното заведение, посочено като техен издател, а следователно и не такива не са издавани на негово име. Независимо от посоченото обстятелство, действайки при пряк умисъл, той е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, като ги е представил за удостоверяване на отразените в тях обстоятелства.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода; подсъдимият е неосъждан; не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът отчете, като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство, касаещо степента на обществена опасност на осъщественото деяние, това, че посредством ползването на неистинския документ е целяно отпускане на пенсии по КСО. Същевременно като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната опасност на подсъдимия бяха преценени чистото му съдебно минало, липсата на несъставомерни вредни последици, добрите характеристични данни. Ето защо и като съобрази имотното състояние на М. - обстоятелството, че същия не реализира доходи и не притежава недвижимо, или движимо имущество на значителна стойност, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на подсъдимия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ