Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.08.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд граждански състав

На шестнадесети август 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: С.Р.

Като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 1415 по описа за 2016 година

Р Е Ш И:

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на А.Д.М., ЕГН ********** и Давид Мартинов Д. ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. Разград, ул. Кирил и Методий №4, вх.А, ет.2, ап.6, срещу осъществявано ДОМАШНО НАСИЛИЕ от М.Д.Д., ЕГН ********** ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА М.Д.Д., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.Д.М., ЕГН ********** и Давид Мартинов Д. ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на М.Д.Д., ЕГН ********** *** да приближава жилището, обитавано от ищците, находящо се в гр. Разград, ул. Кирил и Методий №4, вх.А, ет.2, ап.6 , местоработата и местата за социални контакти и отдих на А.Д.М., ЕГН ********** за срок от осем месеца.

ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето Давид Мартинов Д. ЕГН ********** при майката А.Д.М., ЕГН ********** с адрес *** за срок от една година.

НАЛАГА на М.Д.Д., ЕГН ********** *** глоба в размер на 200.00 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М.Д.Д., ЕГН ********** *** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ издаде съдебна заповед за защита.

Заповедта и препис от настоящото решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ гр. Исперих.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред РОС в 7 дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение №289/16.08.2016г. по гр.дело №1415 по описа за 2016г. на РРС.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН.

Постъпила е молба от А.Д.М., лично от нейно име и като законен представител на малолетното си дете Давид Мартинов Д., с която моли съда да издаде в нейна полза и в полза на детето заповед за защита, с която да наложи мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие спрямо М.Д.Д., с когото живеела на семейни начала. В съдебното заседание ищцата не се явява - повереникът на молителката поддържа молбата.

Ответникът не се явява. Повереникът му оспорва исковата молба, като я счита за неоснователна.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства- декларация на ищцата, съдебномедицинско удостоверение, съдът намери следното: А.М. и М.Д. живеели на семейни начала.От съвместното си съжителство имат едно дете – малолетния Давид Мартинов Д., роден на ***г.. Ищцата А. М. и ответника живеели в дома на родителите на последния в гр. Исперих. На 06.07.2016г. вечерта те се скарали /намирали се в стая на къщата/, понеже ответникът поискал пари от ищцата, а тя отказала да му даде. Това ядосало ответника и той започнал да нанася удари на ищцата, удряйки я по тялото и в лицето. След това ответникът излязъл от стаята, но дошли родителите му които също се скарали с ищцата. Ответникът се върнал и отново започнал да нанася удари на ищцата, при което тя паднала на земята. Дошли чичото на ответника и неговата съпруга, които го извели от стаята и така прекратили побоя над ищцата. След това дошли бащата и сестрата на А. М. и тя, след като взела детето, тръгнала с тях, напускайки дома на родителите на ответника. Представено е съдебномедицинско удостоверение, което установява нараняванията на А. М. от действията на ответника.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от декларацията на А.М., съдебномедицинско удостоверение, отчасти от показанията на свидетелите Айлин М. /сестра на ищцата/ и Д. Сали /баща на ищцата/, които не са били свидетели на самия побой над ищцата, но са възприели някои последващи обстоятелства и изясняват отношенията между страните/. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Нуртен Али и Веселина Стефанова, които твърдят, че ищцата сама се наранила или баща й я ударил. Тези твърдения съдът намира за нелогични и опровергаващи се от установените обстоятелства. При това съдът намира за доказано, че ответникът действително нанесъл побой на ищцата на процесната дата.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.2 от закона домашното насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът към такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. От всички събрани доказателства, се установява, че ответникът М.Д. е упражнил физическо насилие спрямо А.М., с която живеел на семейни начала. Тези видове тормоз са проявни форми на домашно насилие по смисъла на закона.

Гореизложеното обосновава постановяването на мерки по отношение на молбата на А.Д.М. срещу ответника М.Д. на основание чл.5, ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗЗДН. М.Д. следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето си. Освен това следва да му се забрани да приближава жилището, обитавано от молителката и детето, местоработата и местата за социални контакти на А. М. за срок от осем месеца. Местоживеенето на малолетното дете следва да се определи при майката А.М. за срок от една година.

Съгласно чл.5 ал.3 ЗЗДН на извършителя на домашно насилие следва да бъде наложена глоба. Съдът като съобрази конкретната проява на домашно насилие, намира, че на М.Д.Д. следва да се наложи глоба в размер на 200 лв.

С оглед изхода на делото и ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС и държавна такса в размер на 50 лв.

В горния смисъл, съдът се произнесе с решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :