Р Е Ш Е Н И Е №

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и трети август две хиляди и шестнадесета година,

в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1547 по описа на съда за 2016 година,

Р Е Ш И :

ЗАДЪЛЖАВА Х.А.Х., с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***

ОТСТРАНЯВА Х.А.Х., с адрес *** от съвместно обитаваното със С.С.Х., ЕГН ********** жилище, находящо се в с. Д., ул. ** за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 1547/2016 г.

ЗАБРАНЯВА на Х.А.Х., с адрес *** да приближава С.С.Х., ЕГН **********, както и обитаваното от нея жилище , находящо се в с. Д., ул. ** на по – малко от 50 м., за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 1547/2016 г.

ЗАДЪЛЖАВА Х.А.Х., с адрес *** да посещава специализирана програма в Центъра на НПО гр.Разград, ж.к.»Освобождение» № 34 след предварителна уговорка на тел. 0898552688 в двуседмичен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 1547/2016 г.

Оставя без уважение искането за налагане на мерки по чл. 5 ал.1 т.3 от ЗЗДН в останалата му част.

На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, НАЛАГА на Х.А.Х., с адрес ***, глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

На осн. чл. 11 ал.2 от ЗЗДН осъжда Х.А.Х., с адрес *** да заплати държавна такса по делото в размер на 30,00 лв.

Да се издаде заповед ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, въз основа на решението.

Решението подлежи незабавно изпълнение и на обжалване пред Разградски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита да се връчат на страните, както и се изпратят до РУМВР Разград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

мотиви към решение № 291/23.08.16 г. по гр.дело № 1547/16 г. по описа на РРС.

Производството е по реда на чл.4 и сл. от Закон за защита срещу домашното насилие.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано въз основа на молба от С.С.Х. за налагане на мерки за защита по реда на Закон за защита от домашното насилие спрямо нея, по повод акт на домашно насилие осъществено срещу молителката на 02.08.2016 г. от нейния съпруг – Х.А.Х..

Като е приел, че в молбата се съдържат данни за непосредствнена опасност на здравето на молителката, изхождайки от твърдението за физическа саморазправа, съдът е издал заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която е задължил Х. Х., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.Х.; отстранил е същия от обитаваното с последната жилище, находящо се в с. Д. и му е забранил да приближава молителката, както и обитаваното от нея жилище.

В хода на съдебното производство по делото, въз основа на събраните в същото доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото са съпрузи, които обитават съвместно жилище находящо се в с. Д. , ул. **, ведно с пълнолетната си дъщеря.

На 02.08.2016 г. вечерта, молителката била в дома си, когато ответника се прибрал. Последният бил видимо употребил алкохол. На въпроса му къде е дъщеря им, С.Х. отговорила, че е със своя приятел. Ядосан от този факт, Х.Х. започнал да нанася удари с ръце по лицето и с кабела на вентилатора по тялото на молителката. С. Х. успяла да избяга и отишла в дома на своята сестра, след което била откарана в ХО към МБАЛ «Св. Ив. Рилски», където била приета с водеща диагноза Комоцио церебри, издадено й било направление и направено искане за образно изследване. Х. е изписана със същата окончателна диагноза, като в епикризата е отбелязано и фрактура на седмо дясно ребро.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на приложената към молбата по делото декларация по чл. 9 ал.3 от Закона и събраните в хода на съдебно заседание гласни доказателствени средства – показанията на св. Х. /дъщеря на страните/, в подкрепа на които са и представените искане за образно изследване, история на заболяване, направление за хоспитализация, епикриза.

Изяснява се още от събраните по делото гласни доказателства, че тази проява на насилие спрямо молителката не е единствената в продължаващото с ответника дълогодишно съпружеско съжителство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Действията на ответника представляват проява на домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона. Осъщественото от него нанасяне на удари в тялото на молителката, представлява акт на физическо насилие и предполага и предоставянето на гарантираната от закона защита на последната. Ето защо, съдът счита, че по отношение на същата следва да бъдат наложени мерки за закрила предвидени в закона. При определяне вида на тези мерки, както и техния размер, съдът съобрази следното. Единствената мярка, която се следва не само по силата на ЗЗДН и на правната норма въобще, но и която произтича от правилата на морала е тази по т. 1 на чл. 5 ал.1 от Закона. Другите съответни мерки, съдът намира тези по т.2 и т.3 от ЗЗДН – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище в с. Д. и забрана за приближаване на молителката, обитаваното от нея жилище в с.Д., ул. -**. Тези мерки, намира че следва да бъдат наложени за такъв срок от време, в който ответника да е в състояние да преосмисли и коригира поведението си, като намира че период от дванадесет месеца е достатъчен в тази насока. Забрана за приближаване местата за отдих и социални контакти на молителката, съдът намира че не е в състояни да наложи, поради обстоятелството, че същите не са индивидуализирани в молбата. Произнасяне в този смисъл би означавало неоправдано ограничаване на конституционно гарантираното право на придвижване, имащо за санкция ангажирането и на наказателната отговорност на ответника. По отношение на другата искана мярка с молбата – задължаване на ответника за посещава специализирана програма към консултативния център по проблемите на домашното насилие към Център на НПО в гр. Разград, съдът намира че тя също се явява подходяща. Интензитетът на осъщественото спрямо молителката насилие е значителен, както значителни са и вредните последици от поведението на ответника. При това, необяснима и напълно непровокирана от поведението на молителката е и самата проява на физическо насилие. Ето защо, съдът намира че адекватни превантивни мерки предотвратяващи последващи такива прояви в продължаващото съпружеско съжителство на страните могат да бъдат постигнати единствено посредством сочената мярка.

Мотивиран по този начин, съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: