Р Е Ш Е Н И Е

Номер 313 28.09.2016 г. гр.Разград

Разградският районен съд

На тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател Светлана Чолакова

Секретар Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№325 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД, чл.26 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба ** АД срещу С.Т.С., Н.Й.С., Р.С.Д. и П.Р.Д., с която е предявен иск за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца, сделка между първия и втория и третия и четвъртия ответник в режим на СИО - договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №1103 от **г. на нотариус Р. И. рег. №**. В условията на евентуалност, за прогласяване нищожност поради симулация покупко-продажбата на процесния недвижим имот. Сочи, че с първия ответник като управител на ** ЕООД е сключен на 11.08.2014г. рамков договор за стоков кредит, доставка на стоки на кредит на обща стойност 3003лв., като задълженото лице е издало на 11.08.2014г. запис на заповед за посочената сума с падеж – 01.01.2015г., а първия ответник е авалирал задължението. Съгласно рамков стоков кредит от 01.09.2014г. сключен между ищеца и ** ЕООД за доставка на стоки на кредит на обща стойност 36597лв., задълженото лице издало запис на заповед на 01.09.2014г. за посочената сума, с падеж на същата дата, авалирал поръчител задължението – първия ответник. При разговор с първия ответник заявил, че горепосочените суми няма да бъдат платени. Със заявление по чл.417 от ГПК, РРС по ч.гр.д. №1822/2015г. издала заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу юридическото лице и първия ответник в условията на солидарност. На 18.11.2015г. съгласно н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №29 том7 рег. №7924 дело 1103/2015г. първия и втория ответник продали на третия ответник за сумата от 35000лв., която сума по сила на извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите изготвено въз основа на договор за заем от 19.04.2015г. е прихваната от общо задължение на кредитора-купувач спрямо длъжника-продавач в нотариалното производство. Твърди се, че по този начин първия ответник е увеличил платежната си неспособност и по този начин ще затрудни удовлетворението на кредитора, а приобретателя-купувач-трети ответник също е знаел за увреждането, видно от механизма на разпоредителната сделка – договорът за заем между него и първия ответник,не удостоверява реално предаване в заем на сумата по същия, както и че цената на нотариално изповяданата сделка не е получена. При съставянето на нотариалния акт не е представен нито договорът за заем, нито платежно нареждане свидетелстващо за законосъобразното му сключване и действително предаване на заемната сума. Твърди, че сделката е симулативна, сключена с цел увреждане на кредиторовия интерес, и прикриваща дарение между страните по нея, както и че при извършена продажба на пазарна стойност на недвижимия имот, първия ответник би разполагал със средства, с които да погаси част от задълженията си към ищеца.

Ответниците депозират отговор. Първия и втори ответник намират исковете за неоснователни, оспорват качеството на кредитор, твърдят, че заповедното производство не е приключило с предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК/поради което молят производството да бъде спряно. Сочат, че разполагат с много други недвижими имоти, поради което не са се разпоредили с цел да увредят ищеца.

Третия и четвърти ответник намират исковете за неоснователни, твърдят, че на 19.04.2015г. третия ответник е предоставил в заем на първия ответник лично и като собственик и управител на ** ЕООД сумата от 140000лв., за което подписали договор със срок до 19.97.2015г., като средствата били предоставени на първия ответник, за неотложни нужди, както и на дружеството, което представлявал. Поради факта, че първия ответник арендувал земеделски земи, притежавал значителна техника и имоти, в допълнение на приятелски отношения, счел интереса си за защитен. След изтичане на срока, първия ответник бил в невъзможност да изпълни задължението си, поради което подписали споразумение с рег. №7921 от 18.11.2015г., при което отказвайки се от неустойки поради забавено плащане, се съгласили да придобият недвижим имот собственост на първия и втория ответник и земеделска техника - собственост на представлявано от първи ответник дружество **ЕООД. Придобил имота в режим на СИО с четвърти ответник, определили цена на имота от 35000лв., като от общия размер на дълга от 136000лв., останали за погасяване 101000лв. *** ЕООД представлявано от третия ответник придобил с процесното споразумение земеделска техника от представляваното от първи ответник дружество **ЕООД, което погасявало своето задължение към кредитора-купувач ** ЕООД, приспаднали 2000лв. от общия размер на дълга, а за останалата сума от 50000лв., бил определен срок за връщане - 19.03.2016г. Сочи, че всички действия в изпълнението на споразумението на ***ЕООД са надлежно осчетоводени. По отношения на предявения в условията на евентуалност иск оспорва същия. Твърди, че в качеството си на кредитор на първия ответник и представляваното от него дружество е придобил собственост върху процесния имот, като е успял в по-пълна степен от ищеца да си гарантира дадената в заем сума, както и че не е налице увреждане на кредитора-ищец.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По подадено заявление от ищеца по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№1822/2015 г. по описа на РС Разград е издадена заповед за незабавно изпълнение №2920 от 20.10.2015г. и изпълнителен лист срещу първия ответник за заплащане солидарно с представлявано от него дружество ** ЕООД сумата 39600лв, въз основа на запис на заповеди от 11.08.2014г. с падеж 01.01.2015г. за сумата 3003лв. и от 01.09.2014г. с падеж 01.09.2014г., за сумата 36597лв. и двете авалирани от първи ответник.

С нотариален акт №29 том 7 рег.№7924 дело №1103 от **г. за покупко-продажба на недвижим имот, първи и втори ответник в режим на СИО, прехвърлили на трети и четвърти ответник: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №** находящ се в гр.Р*, ж.к. ** със застроена площ от 72,59 кв.м. за сумата 35000 лв. Сумата, по силата на споразумение с нотариална заверка на подписите рег. №7921 от 18.11.2015г. изготвено въз основа на договор за заем от 19.04.2015г. сключен между трети ответник като заемодател и първи ответник лично и като управител на ** ЕООД като заемополучател, е прихваната от общо задължение на кредитора - купувач спрямо длъжника – продавач. Данъчната оценка на недвижимия имот е 23886,80лв.

Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, пазарната стойност на жилището предмет на нотариалната сделка е 43500лв.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, по искане на ответника Р.Д., счетоводствата на ** ЕООД и **ЕООД са водени редовно, съгласно действащата нормативна уредба. Предоставения заем от 140000лв. и частичното му погасяване от 90000лв. е отразено в счетоводствата на *** ЕООД по с/ка 159 – Други заеми и дългове партида Р.Д.. Предоставяне на заем от 140000лв. не е отразено в счетоводството на *** ЕООД. В счетоводството е отразено получаване на земеделска техника и товарен автомобил по дебита на с/ка 304-стоки и остатък от неплатения заем по с/ка 499-Други кредитори/партида Р.Д.-основание Договор за цесия/.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, по искане на ищеца, сумата от 140000лв. е предоставена от Р.Д. на С.Т./*** ЕООД/ в брой на 12 вноски. Това е отразено в счетоводството на ** ЕООД със следните счетоводни статии: Дебит с/ка 501/каса/-кредит с/ка 159 /Други дългове и заеми с партида Р.Д./ с обща сума в размер на 140000лв. Сумата от 140000лв. не е изтеглена от банкова сметка ***. Сумите са предоставени още преди датата на оформяне на договора за паричен заем от 19.04.2015г. Р.Д. е предоставил сумите в брой в продължение на месец до датата – 19.04.2015г.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни обосновани, кореспондиращи с доказателствата по делото.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД урежда три хипотези, при които сделката е относително недействителна по отношение на кредитора. Критериите за отнасяне на един случай към една или друга от хипотезите е вида на разпореждането и момента на възникване на задължението. В случая разпореждането е възмездно, а задължението на първия ответник към ищеца е възникнало на 01.01.2015г. съответно на 01.09.2014г. т.е. преди разпореждането с имота - 18.11.2015 г. За да бъде уважен този иск е необходимо наличието на следните три предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника, длъжникът да е извършил действие, с което уврежда интересите му и това действие да е предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането. Изисква се не само длъжникът, но и лицето с което той е договарял, да са знаели за увреждането, като знанието на третото лице-контрахент на длъжника има същото съдържание, каквото има знанието на самия длъжник. След като това лице не е от кръга на посочените в чл.135 ал.2 лица, няма законоустановена презумция за знание. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване в процеса. С действията си по отчуждаване на имота първия ответник е увредил ищеца, който е негов кредитор, тъй като се е лишил от това имущество. Сделката е възмездна, срещу прехвърленото имущество първия ответник не е получил парична сума, като е поел със споразумение да изпълни задължение поето към трети ответник, т.е. налице е даване вместо изплънение. Поради възмездния характер на сделката ищецът следва да установи знание както у длъжника, така и на съдоговорителя му за увреждащото действие на разпореждането. Съдът намира, че не се събраха доказателства за такова знание у третия и четвърти ответници, които са приобретатели по сделката. Знанието не би могло да се предполага, нито да се изведе с оглед механизма на сделката, каквито са твърденията на ищеца. Доказва се, че третия ответник е предоставил сумата от общо 140000лв. на първия ответник в лично качество и като собственик на дружество. Тази сума е надлежно осчетоводена със съответните счетоводни документи и операции към 15.04.2015г. Сключен е договор за заем между тях от 15.04.201г. Договорът за заем е реален, счита се сключен не от момента на постигане на съгласието, а когато заетите пари бъдат предадени. Именно това предаване на парите се доказва от осчетоводяването на сумите, като даден заем в едноличното дружество собственост на първия ответник, поради което е неоснователно възражението на ищеца, че договора няма достоверна дата, както и че парите не са предадени в заем. Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в счетоводните книги, когато са редовни могат да служат като доказателства на лицето водило книгите. Неоснователни са възраженията на ищеца, че не са представени съответните касови документи. От заключението на вещото лице извършило проверка в счетоводството на фирмата на първия ответник, се установяват именно тези обстоятелства, независимо от непредставянето на писмени доказателства. Не са събрани други доказателства, сочещи за наличието на знание у лицето, с което длъжникът е договарял. От изложените обстоятелства и преценка на доказателствата в тяхната съвкупност следва, че поради неизпълнен фактически състав, липса на предпоставките на чл.135 ал.1 от ЗЗД, предявеният иск за относителна недействителност на сделката следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Поради отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по отношение на евентуалния иск по чл.26 от ЗЗД - за прогласяване за нищожен поради симулация договор за покупко-продажба обективиран в процесния нотариален акт. За доказване нищожността на договора поради привидност /абсолютна симулация/ каквато намира, че е претенцията, следва да бъде установено, че страните по сделката са искали да постигнат различна цел от заявената - да прехвърлят собствеността. Ищецът следва да докаже, че отразената воля не е действителната воля на страните, че същата не е била желана, т.е. в случая, че е налице безвъзмездна сделка, тъй като твърди, че посочената цена в нотариалния акт изобщо не е получена от приобретателя и не е налице твърдяното прихващане като вземане от дадени в заем пари, тъй като такава сума в заем не е престирана. От събраните писмени доказателства и заключенията на вещото лице, не установява да е налице воля, различна от посочената в договора. Освен това в случая липсва и писмена уговорка/обратно писмо/, което би могло да обоснове различна от волята на страните която е обективирана в съставения при изповядване на сделката документ. Това е така тъй като от приложения договор за заем от 19.04.15г., подкрепящ се от заключението по счетоводната експертиза, се установява, че третия ответник е дал на първия ответник лично и като представляващ едноличното дружество ** ЕОО заемна сума в размер на 140000лв, която е била надлежно осчетоводена във фирмата. Поради което сделката обективирана в процесния нотариален акт, не се установява да е била безвъзмездна, прикриваща и дарение, каквото е твърдението на ищеца. А относно продажната цена в размер на 35000лв., която действително е по-ниска от пазарната за имота определена от вещото лице, но е по висока от данъчната оценка- 23886лв., не води до извод за нееквивалентност на престациите или наличие на недобросъвестност, сочещо на противоречие на сделката с добрите нрави, което евентуално би било друго основание за нищожност. На последно място намира, че плащане на сума над 15000лв. и неизвършено чрез превод или внасяне по платежна сметка, по смисъла на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията на територията на страната, би довело евентуално до административни санкции по смисъла на същия закон, но не и до нищожност на сделката. Поради което евентуалния иск за прогласяване нищожност на сделката като недоказан, следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на трети и четвърти ответници направените разноски, които по представения списък са 1600лв. адвокатски хонорар и 100лв. за експертиза. Във връзка с направено оспорване от страна на ищеца по отношение на същите, което намира правното си основание в чл.78 ал.5 от ГПК, явно по отношение на заплатения адвокатски хонорар, съдът намира за неоснователно. Възнаграждението от 1600лв. е съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1, и е договорено към минимума, предвид фактическата и правна сложност на делото, по което са проведени три заседания, съдът намира, че ищецът следва да заплати претендираната сумата от 1700лв. за разноски.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от **АД, ЕИК **, седалище гр.С., кв.** адм. сграда ** срещу С.Т.С., ЕГН **********, адрес ***, Н.Й.С., ЕГН**********, адрес ***, Р.С.Д., ЕГН **********, адрес *** и П.Р.Д., ЕГН **********, адрес *** за обявяване за относително недействителен спрямо него, на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт №29 том 7, рег. №7924, дело №1103 от **г., за продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР град Р., находящ се в гр.Р., община Р., област Р. ж.к.**, със застроена площ от 72,59 кв.м., състоящ се от:дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, с предназначение жилище, при граници на същия етаж-61710.502.6337.3.67 и 61710.502.6337.3.69; под обекта-61710.502.6337.3.63 и над обекта-61710.502.6337.3.73 заедно с принадлежащото му таванско помещение №68 със светла площ 1,23 кв.м., при граници на таванското помещение: ляво таванско помещение №79, дясно-стена, горе-покрив, ведно с 1,23% ид. части от общите части на сградата и съответния процент идеални част от правото на строеж върху мястото. Самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор61710.502.6337.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6337 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ** АД, ЕИК**, седалище гр.С., кв.**адм. сграда ** за прогласяване за нищожна поради симулация, покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №29, том 7, рег. №7924, дело №1103 от **г., поради това, че посочената в нотариалния акт цена е под пазарната и че цената изобщо не е получена, като се твърди, че е прихващане, като вземане от дадени в заем пари, но всъщност такава сума в заем не е престирана, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА **АД, ЕИК**, седалище гр.С., кв.** адм. Сграда** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Д., ЕГН **********, адрес *** и П.Р.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева / за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: