Р Е Ш Е Н И Е

Номер 312 29.09.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№500 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Енерго-ПРО Продажби”АД срещу **********, с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 2336,43 лв. за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 23.01.2015 г. – 09.07.2015 г., сумата 142,83 лв. обезщетение за забава като сбор на всяка фактура от датата след падежа и, до 16.11.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че ответникът е клиент с кл. номер 1800085484 във връзка с продажба на ел енергия, за обект с абонатен номер 11023036 находящ се в гр.Р.**** офис. Както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2050/2015г. на РРС, срещу която ответникът е депозирал възражение.

Ответникът депозира отговор, намира иска за формално недопустим и неоснователен. Сочи, че има определение за прекратяване по непредявен иск по чл.422 от ГПК за същите фактури. Оспорва писмените доказателства, това че на ответника са били връчени известия за прекратяване на подаването на ток, за наличие на протоколи за преустановяване на подаването на ток към абоната. Твърди, че тока е ползван от “Кет” ООД за периода на фактурите, както и за наличие на съвпадение между страните и периода по ч.гр.д. №1241/15г. на РРС, по което е обезсилена издадена по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение. В обекта по негово искане е сменен електромера на 08.01.2015г., в средата на м. февруари 2015г. представителна ищеца установил кабел, закачен на електромера, отиващ към златарско ателие на наемодателя, бил съставен констативен протокол за прикачване, а собственика и управител на “КЕТ” ООЗ г-н С., признал за кражба пред свидетели. Наемодателя, не е платил тока след напускането им, въпреки уговорките, последвало прекратяване на договора за наем, опразнили наетото помещение в края на м.02.2015г. Прави искане за допускане привличане на трето лице - „КЕТ“ ООД, срещу което предявява обратен иск.

Третото лице “Кет“ ООД депозира отговор, намира исковете за недопустими, евентуално неоснователни. Оспорва твърденията на ответника. Твърди, че в чл.9 ал.2 от договора за наем с ответника е уговорено заплащането на всички режийни разходи свързани с ползването на имота, оспорва част от представените от ответника писмени доказателства, както и че представения договора за наем е без неговата втора страница. Не оспорва съществували наемни отношения с ответника за обект в гр.Р.****. Твърди, че единствено плащане за наем от ответника е било на 23.02.2015г. - 1000лв., същият бил в забава, довела да прекратяване на договора, с изпратено на 26.02.2015г. уведомление за освобождаване на имота. Сочи, че наемателя - ответник е открил партида за ел. енергия на свое име, за което е бил посетен от представители на ищеца. Оспорва твърденията за кражба на ток. Въпреки поканите не освободил имота доброволно и било заведено гр.д. №506/15г. на РРС. След връщането на ключовете на 03.04.2015г. било основание за отказ от иска по посоченото дело. Прави възражение за прихващане при условията на пълна или частична основателност на обратния иск, и дължими от ответника наемни вноски за ползване на имота в размер на 3000лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът в процесния период е бил наемател на обект находящ се в гр.Р.**** офис, а третото лице – наемодател, съгласно договор за наем от 01.12.2015г. Същият е бил прекратен предсрочно поради неизпълнение от страна на ответника на задължение за заплащане на наемните вноски на 03.04.2015г., когато и е бил предаден ключа от обекта. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2050/2015 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми. Същият е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, а ищецът е предявил настоящата претенция, поради което искът е допустим. Неоснователно е възражението на ответника, че производството е недопустимо и следва да бъда прекратено. Срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1241/15г. на РРС за задължения за период от 23.01.15г. до 12.05.15г., но същата е обезсилена с влязло в сила определение по посоченото дело. По ч.гр.д. №2050/15г. на РРС във връзка с подадено ново заявление по чл.410 от ГПК от ищеца, е издадена заповед за изпълнение №3371 от 25.11.2015г., срещу която е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от ответника, поради което предвид издадената последваща заповед за изпълнение и съответно подадено възражение, настоящото производство е допустимо.

В чл.3 от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енего-Про Продажби“ АД се сочи, че страна по договора е всяко лице, чийто имот е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, а клиент по смисъла на чл.4 ал.1 от ОУПЕЕ може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика, при условие, че последния е предоставил писмено съгласие в нотариално заверена форма. В чл.16 т.3 от ОУПЕЕ е посочено задължението на клиента, да уведоми писмено доставчика в месечен срок от датата на всяка настъпила промяна в обстоятелствата, фактически и правни отношения, касаещи клиента или ползвания от него обект. В ал.2 от същата е разписано задължението, за уведомяване във връзка с настъпила промяна, свързана със собствеността и ползването на обекта.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза, в операционната система на ищеца, ответникът „112 БГ“ ООД се води клиентски №**** за обект с абонатен №****, находящ се в гр.Р.*****офис. Ищецът е издал 7 бр. фактури за доставена и консумирана ел. енергия от ответника за периода от 23.01.2015г. до 09.07.2015г. и 1 бр. данъчна фактура за „възстановяване на захранването“, всички на обща стойност 2479,29лв., от които 2336,46лв. главница и 142,83лв. лихва за забава. Няма плащане по посочените фактури. Размерът на мораторната лихва до 16.11.2015г. считано от датата след падежа на всяка една от тях е в размер на 144,08лв. В с.з. вещото лице обяснява, че фирма „Кет „ООД не съществува във фактурите като длъжник. Към 03.04.2015г. не е засичано ползването на ел. енергия в обекта. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата разпоредба на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В случая не е спорно, че е доставена електроенергия в обекта на претендираната стойност, както и че ответникът е бил наемател за периода до 03.04.2015г., когато е бил прекратен предсрочно договорът за наем с третото лице – наемодател. Ответникът е подал заявление №3509775/07.01.2015г. за продажба на ел. енергия/л.120/, въз основа на което е сключен между него и ищеца договор за достъп и пренос на ел. енергия от 15.01.2015г. по отношение на обект офис находящ се в гр.Р.*****, клиент с кл. №**** за обект с аб. №****. Като ползвател на обекта ответникът е бил задължен да заплаща доставяната електроенергия, тъй като е бил ползвател/краен клиент по смисъла на §41б от ДР на ЗЕ, както и по смисъла на посочената по-горе разпоредба от ОУПЕЕ. В случая задължение на ответникът по силата на това споразумение, както и по смисъла на чл.16 ал.2 пр.3 от ОУПЕЕ, е да уведоми ищеца за настъпилата промяна относно ползването на обекта. Поради изложените съображения съдът намира, че именно ответникът следва да заплати претендираната сума за ползвана ел. енергия, като главният иск както и акцесорния е основателен и доказан.

В случая съдът следва да се произнесе по обратния иск, предявен от ответника към третото лице. Както вече бе посочено, ответникът е бил наемател, а третото лице - наемодател на обект, за който е начислена консумирана ел. енергия. Не се събраха доказателства, същата да не е била правилно начислена, нито пък да е имало някакво вмешателство /кражба на ток и др./ от страна на третото лице. Не е спорно, че наемното правоотношение и фактическото ползване на обекта е било прекратено/чрез предаване на ключовете/ на 03.04.2015г. Към този момент, а и след това не се установява, да е било направено засичане на консумираната в обекта ел. енергия по искане на една от страните, а ищецът по главния иск не е бил и уведомен за настъпилата промяна, относно отдадения под наем обекта. В тежест на „112 БГ“ ООД в случая е да докаже, че към момента на прекратяване на наемния договор с „КЕТ“ ООД, е предприел действия по отчитане на консумираната към този момент ел. енергия. Това явно не е сторено, поради което съдът намира, че дължимата сума за ел. енергия по време на пребиваването в обекта, съответно ползването от страна на „112 БГ“ ООД, следва да бъде начислената до момента, когато е издадена фактура №0235160864 от 12.05.2015г./л.25/, отчитаща периода от 31.03.15г. до 29.04.15г., тъй като страните не спорят, че до 03.04.2015г. ответникът е ползвал обекта под наем, като до този момент следва да заплаща и потребената в него ел. енергия. Видно от приложените фактури и таблица на л.4 от заключението на вещото лице/последната за периода от 31.03.15г. до 29.04.15г./, е била начислена ел. енергия, за която са издадени фактури на обща стойност 2286,31лв. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че направеното възражение за прихващане от „КЕТ“ ООД между уважената претенция на „112 БГ“ ООД за дължими наемни вноски за ползване на имота в размер на 3000лв. е неоснователно. Третото лице не е главна страна в процеса, а такава по обратния иск, като е възможно да има възражение за прихващане по главния, но не и по обратния иск, по аргумент, че може да се съединява първоначален с обратен иск, а не обратен иск с друг обратен, тъй като това е право на главните страни в процеса/в т.см. Опр. №183/20.11.91г. ч.гр.д. №563/91г. V г.о./ Поради което претенцията от него или срещу него би могла да бъде предявена в отделно производство. Привличащата страна цели единствено да улесни защитата си по предявен иск и да обвърже третото лице – помага с мотивите на решението, без обаче на последната да е предоставена самостоятелна правна защита, в това вече висящо производство относно чуждо спорно право/В т.см. Опр.№153/15.06.2012г. ч.т.д.№509/11г. IIт.о ВКС/. Поради което съдът намира, че обратния иск е основателен до размер 2286,31лв., а до първоначалния размер 2478,29лв., следва да се отхвърли. Законната лихва следва да се присъди от подаването на обратния иск – 13.05.2016г. /Предвид неразглеждането по същество на възражението за прихващане заявено от третото лице, съдът не следва да се произнася с диспозитив, в който смисъл е и задължителната практика на ВКС - Р-е №45/22.04.09г. т.д. №483/08г. II т.о./

С оглед изхода на спора по главния иск на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 933,87лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №2050/2015г. на РРС

Разноските между страните по обратния иск, по аргумент на чл.78 от ГПК, следва са съразмерно уважената част на иска 368лв. за ответника „112 БГ“ ООД и 24лв. съразмерно отхвърлената част от иска - за третото лице помагач „КЕТ“ ООД.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на **********, ЕИК****, гр.Р. ****, че дължи на “Енерго-ПРО Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, Варна Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик 258, сумата 2336,46 лв. /две хиляди триста тридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/ представляваща главница за неплатени фактури за ел. енергия, издадени в периода 23.01.2015г. - 09.07.2015г., ведно със законната лихва от 20.11.2015г. до окончателното и изплащане, както и сумата 142,83лв. /сто четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода от падежа на издадените фактури до 16.11.2015г.

ОСЪЖДА „КЕТ“ ООД, ЕИК***, гр.Р.**** Търговски дом – източна част ДА ЗАПЛАТИ на **********, ЕИК***, гр.Р. **** сумата 2286,31лв./две хиляди двеста осемдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ ведно със законната лихва, считано 13.05.2016г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до първоначално предявения размер.

ОСЪЖДА**********, ЕИК***, гр.Р. **** ДА ЗАПЛАТИ на Енерго-ПРО Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, Варна Таурс-Г, бул. Владислав Варненчик 258 сумата 933,87лв. /деветстотин тридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2050/2015г. на РРС

ОСЪЖДА КЕТ ООД, ЕИК ***, гр.Р.**** Търговски дом – източна част ДА ЗАПЛАТИ на **********, ЕИК******, гр.Р. ***** сумата 368лв. /триста шестдесети осем лева/ за разноски

ОСЪЖДА**********, ЕИК******, гр.Р.***** ДА ЗАПЛАТИ на КЕТ ООД, ЕИК *****, гр.Р.***** Търговски дом – източна част сумата 24лв. /двадесет и четири лева/за разноски

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „КЕТ“ ООД, ЕИК****, гр.Р.**** Търговски дом – източна част

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: