Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 307, 29.09.2016г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         състав

На девети септември                                                  две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар С.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 520 по описа за 2016г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.79 ЗДД.

           Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която молят съда да приеме за осъди ответника, като наследник на С.В. за сумата от 1203.93лв. ползвана ел.енергия по фактури издадени в периода 17.01.13г.-12.09.13г. и сумата от 342.31лв. мораторна лихва, сбор от дължимите лихви по всяка фактура. Ст.В. е била клиент на ищеца с кл.номер 1800002528 на имот с абонатен номер 0100202152, находящ се в гр.Разград, на ул.******* №**. Ищцата е ползвала ел.енергия без да я заплати. Единствен нейн наследник е ответника.  Представя справка за консумирана ел.енергия, извлечение от сметка, справка за платени и неплатени фактури, копия на фактури, копие от ОУДПЕЕ. Има искане за назначаване на ССЕ.

            Ответника Т.Н.В. оспорва иска, като твърди, че претенцията на ищеца е за фактури издадени в периода 17.01.13г.-12.09.13г., за консумирана ел.енергия за периода 06.12.12г.-03.09.13г. на посочения имот. Ответникът твърди, че не е обитавал този имот в процесния период, а майка му е покойница от 2009г. Твърди също така, и че на 29.03.12г. е продал имота на „****“ ЕООД, поради което не дължи сумите. Прави искане за привличане на трето лице-помагач на негова страна ***** ЕООД.

            Третото лице-помагач ***** ЕООД признава факта, че е придобило имота на посочената дата и че ползва същия, вкл. и доставяната от ищеца ел.енергия.

             Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът твърди, че С.В. се води титуляр на партида на обект аб.номер 0100202152, находящ се в гр.Разград, ул.*****№**. Тъй като същата е починала на 11.12.2009г., то в нейните права и задължения е встъпил законният и наследник /син/ Т.В.. Същият   дължи ползвана и неплатена ел.енергия по фактури издадени в периода 17.01.13г.-12.09.13г., за консумирана ел.енергия за периода 06.12.12г.-03.09.13г. Ответникът представя нотариален акт за покупко-продажба на имот №119 т.1 н.д.№85/2012г. на нотариус Н.С., от който е видно, че същият е продал процесния имот на *****ЕООД, представлявано от управителя Е.Е. Този факт се потвърждава и от третото лице, което твърди, че е ползвало имота през този период.

              По делото е назначена ССЕ, според която потребената ел.енергия за периода 06.12.12г.-03.09.13г. е на стойност 1203.93лв., а дължимото обезщетение за забава е в размер на 342.31лв.

              Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява неоснователен.

              Доводите на ищеца за обвързаност на ответника по договора за продажба на ел.енергия при ОУ, поради неизпълнеие на договрното задължение по чл.17 т.3 от ОУ биха били относими и основателни, ако ответникът бе страна по такъв договор.

              Безспорно установено по делото, е че ОУ на „Е.ОН Продажби“ АД са одобрени през 2007г.. Към този момент С.Т.В. е имала качеството заварен потребител /абонат/ и тя е била страна по договора за продажба на ел.енергия при ОУ. Същата е починала през 2009г., като с факта на нейната смърт договорът за продажба на ел.енергия при ОУ е бил прекратен /по аргумент от чл.21 ЗЗД/. Ответникът от своя страна не е имал качеството на заварен абонат за процесноя обект към момента на влизане в сила на ОУ, нито е подавал заявление по чл.11 от ОУ за сключване на договор при ОУ. Поради тази причина за него не е възниквало задължение по чл.17 т.3 от ОУ, което да обвърже договорната му отговорност, при изгубване качеството на потребител на ел.енергия, по смисъла на чл.4 от ОУ. Това налага извода за недължимост на претенцията в цялост-главница и лихви.

              Неоснователността на исковете обосновава основателността на претенцията за разноски на ответника в размер на 300лв.

              Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

           

              ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго- Про Продажби“ ЕАД, гр.Варна, 103533691 против Т.Н.В.********** положителни установителни искове за дължимост на сумата от 1203.93лв. за ползвана ел.енергия по фактури издадени в периода 17.01.13г.-12.09.13г. и сумата от 342.31лв., мораторна лихва по претендираната главница КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

              ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна да заплати на Т.Н.В. *** сумата от 300лв./триста лева/ разноски по делото.

             Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника-*****ЕООД.

              Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: