№ 422 31.08.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На
двадесети юли две хиляди и шестнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар:
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 390 по
описа за 2016 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Т.Х. ***, против
наказателно постановление № 424/13 от 29.10.2013 г. на Началник РУП към ОДМВР Разград, с което за
нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвПму е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. На основание Наредба № Iз -2539 на МВР на жалбоподателя са отнети общо 10 контролни точки за нарушението по
чл.174, ал.1 от ЗДвП. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Като подадена против акт
подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №
424/13 от 29.10.2013 г. на Началник РУП
към ОДМВР Разград на жалбоподателя С.Х. за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП
на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
1000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 11 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1
от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв
и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от
ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. На основание Наредба № Iз
-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети общо 10 контролни точки. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №424/20.10.2013г. от полицай към
РУП гр. Разград. В акта и НП се сочи, че на 20.10.2013г. около 23,40 ч. в гр. Разград по ул.
Грънчарска до траурна агенция «Ивет», посока магазин «Юта Маркет» жалбоподателят е управлявал л.а. *****,
собственост на В.Р.С. от с. Ясеновец, като извършил следните нарушения: управлявал
МПС под въздействието на алкохол със съдържание на алкохол в кръвта от 1,10 промила.
Проверката е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер с фабр. № ARBA-0167.
Според отразеното в акта водачът заявил, че изпил две водки. Връчен му е талон за медицинско изследване №0412045. Водачът не носил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Пл. П..
Същият потвърждава факта, че жалбоподателят е спрян за проверка и е установено,
че управлява след употреба на алкохол, но свидетелят не си спомня повече
подробности. По делото е приложено копие от издадения на водача талон за кръвна
проба, подписан от него, но жалбоподателят очевидно не се е явил за извършване
на такава. С оглед данните по делото и като отчита доказателствената сила на
акта по силата чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че обстоятелствата са се
развили по начина описан в акта и НП. В този смисъл съдът приема за доказано,
че жалбоподателят е управлявал автомобил след употреба на алкохол и действително
не е носил свидетелството си за
правоуправление и контролния талон към него.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП отговарят на нормативните изисквания и не страдат от пороци, които да се
приемат за съществени. Вменените на жалбоподателя нарушения се доказват. Първото извършено от жалбоподателя нарушение се състои в това, че на посочената
в акта дата той е управлявал автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,10 на хиляда,
което е установено по надлежния ред. По
този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като е
управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, с което е нарушил задълженията си като водач на ППС и конкретно
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а това ангажира административнонаказателната му отговорност.Това нарушение
е извършено от жалбоподателя умишлено – същият е бил наясно, че е употребил
алкохол, но не се е съобразил със забраната да управлява МПС в това състояние. Наложеното на жалбоподателя
наказание глоба за това нарушение е в максимален размер, а наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС е в размер близък до максималния, но съдът
ги намира за справедливи, с оглед обстоятелството, че жалбоподателят многократно
е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, видно от приложената
справка. Количеството алкохол в кръвта му, което е очетено е високо и всъщност
е близко до горната граница по закона. Това са съществени отегчаващи
обстоятелства, които не могат да не натежат. Нарушенията свързани с управление
на автомобил след употреба на алкохол са крайно тежки, очевидно са масови и
предвидените санкционни мерки срещу тях явно не водят до намаляването им.
Затова и в случая следва да се отдава засилено значение на генералната
превенция. При това съдът намира, че наложените на жалбоподателя наказания са
справедливи и не следва да бъдат намалявани. Жалбоподателят
не е носил със себе си свидетелството си за управление на МПС и контролния
талон към него. Това са две отделни нарушения на разпоредбата на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и правилно жалбоподателят е наказан веднъж на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП /за първото
нарушение/ и втори път на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП /за второто
нарушение/, като и в двата случая му е
наложено наказание глоба в размер на 10 лв. Тези наказания също са в абсолютен
размер. С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 424/13 от 29.10.2013 г.
на Началник РУП към ОДМВР Разград, с което на жалбоподателя С.Т.Х. за
нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 1000 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв и на основание Наредба № Iз
-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети общо 10 контролни точки /за нарушението по
чл.174, ал.1 от ЗДвП/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: