Р Е Ш Е Н И Е

№ 415 01.09.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На петнадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело №437 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “*****” ЕООД против наказателно постановление № 17-000319 от 27.04.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 49 т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и т.3.1 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 7 000 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки осъществяване на санкционираното нарушение по същество.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2016 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места на строителен обект “Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия”, подобект „Площадкова канализация за битови отпадъчни води“, находящ се в УПИ № IX-6334, кв. 604 по РП на гр. Разград, ПИ с ид. № 61710.503.6334 по КК и КР на гр. Разград, изпълняван от дружеството жалбоподател, касаеща спазването на изискванията на трудовото законодателство. Повод за предприетите действия от контролните органи била причинена на процесния обект, на същата дата, смърт на един от работещите там – И.А.К.. В хода на проверката, контролните органи приели за установено, че на 09.03.2016 г., в предприятието на жалбоподателя К. е работел, като „общ работник строителство на сгради“ по силата на трудов договор № 1/03.02.2016 г. На същата дата, работникът полагал ВиК тръби в прокопан в насипни, естествено уплътнени, несвързани почви в неукрепен изкоп с неоформени вертикални стени с дълбочина около 4 метра, ширина около 2 метра и дължина около 10 метра, от двете страни на който изкоп, по дължина на отвала била натрупана изкопана земна маса, примесена с части от бетонови плочи, без да са предприети подходящи мерки за осигуряване на безопасност на изкопа чрез използване на подходящо укрепване, вследствие на което и при допълнително овлажнявяне, в източната страна на изкопа настъпило свличане на земни маси, които затрупали К. и причинили смъртта му. По този начин, контролните органи счели, че жалбоподателят, в качеството си на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работника, допускайки последния да осъществява посочената по – горе дейност в изкопа, който не е бил подходящо укрепен. Ето защо, актосъставителката – св. И., описала посочените по – горе обстоятелства в АУАН № 17 – 000319/29.03.2016 г., който бил предявен и подписан от представител на дружеството – жалбоподател, без отбелязване на възражения. В акта посочила и че при проверката на 09.03.2016 г., в непосредствена близост до изкопа, се е намирало сглобено от кофражни елементи подвижно укрепване, предвидено в инвестиционни проект за обекта, на л.5, чертеж „Детайл за укрепване на изкоп“, което е било в завършен вид, подготвено за спускане в изкопа.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, за нарушени са посочени разпоредбите на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, чл.49 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и т.2 и т.3.1 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 413 ал.2 от КТ с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 7 000 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. И.. Според показанията на допуснатите до разпит по искане на защитата свидетели, Курдов е осъществявал дейността по полагане на ВиК тръби в изкопа, без тази дейност да му е била възлагана от работодателя на процесната дата. На същата, следвало само да се извършват само изкопни дейности.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения.

Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

Според посочения за нарушен чл. 49 т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: „При изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват: оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване.“ В т.3.1 от приложение I към чл.2 ал.2 от Наредбата , е поставено изрично изискване към изпълнението на изкопите с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, като е указано, че същите се укрепват от нивото на терена. В случая доказано е, а това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя, че процесния изкоп, съобразно индивидуализираните в НП размери, попада в категорията на „укрепените“ по смисъла на т.3 от приложение I към чл.2 ал.2 от Наредбата. Установено е и, че изкопът не е бил укрепен с нарочно изграденото за това, съобразно изискването на Наредбата, укрепващо съоръжение. Следователно, изпълнението на самия изкоп, като вид СМР по смисъла на чл.2 ал.2 е трябвало да следва описаната в т.3 от посоченото по – горе приложение I, технология. След като, жалбоподателят в качеството си на работодател е допуснал изпълнението на изкопа, без той да е укрепен, то осъщественото от него представлява нарушение на посочените по – горе нормативни разпоредби. Без значение в случая, за съставомерността на нарушението се явява обстоятелството, каква дейност е осъществявал К. към момента на свличането на земните маси и дали тя му е била нарочно възложена от работодателя. Съставомерното поведение на последния се изразява в нарушение на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, въведено с посочените за нарушени в атакуваното наказателно постановление чл. 14 ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 49 т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и т.3.1 от Приложение № 1 към Наредбата.

Що се отнася до размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция на приложимия чл.413 ал.2 от КТ, на основание който е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, то съдът намира същия за законосъобразно определен. Изхождайки от обществената опасност на нарушението, съобразно причинените от същото вредни последици, изразяващи се в настъпилата смърт на работник, то наложената санкция около нормативно определения средния размер от 7 000 лв. се явява съответна на тежестта на нарушението.

Ето защо и като законосъобразно, атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-000319 от 27.04.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 49 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и т.2 и т.3.1 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на “*****” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 7 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: