Р Е Ш Е Н И Е

№ 416 01.09.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На петнадесети юли две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 454 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от A.О.С. против наказателно постановление № 17-000320 от 27.04.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 26 т.9, б.“а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.3 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки осъществяване на санкционираното нарушение по същество.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.03.2016 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места на строителен обект “Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия”, подобект „Площадкова канализация за битови отпадъчни води“, находящ се в УПИ № IX-6334, кв. 604 по РП на гр. Разград, ПИ с ид. № 61710.503.6334 по КК и КР на гр. Разград, изпълняван от „****“ ЕООД, касаеща спазването на изискванията на трудовото законодателство. Повод за предприетите действия от контролните органи била причинена на процесния обект, на същата дата, смърт на един от работещите там – И.А.К. и увреждане на здравето на друг – Р.К.Р.. В хода на проверката, служителите на Д“ИТ“ приели за установено, че на 09.03.2016 г., двамата работници са полагали ВиК тръби в прокопан в неукрепен изкоп с неоформени вертикални стени с дълбочина около 4 метра, ширина 2 метра и дължина около 10 метра, прокопан в насипни, естествено уплътнени несвързани почви, с натрупана на отвала изкопана земна маса, примесена с части от бетонови плочи, по дължина на изкопа в зоната на естественото струпване, на разстояние по – малко от един метър от горния ръб на изкопа. Проверяващите установили още, че към същата дата жалбоподателят, изпълнявал длъжността „техник- строителство и архитектура“ във „****“ ЕООД по силата на трудов договор № 3/16.03.2012 г., изм. с доп.споразумение № 8/04.01.2016 г., комуто със заповед № 10/11.01.2016 г. на изпълнителния директор на дружеството било възложено да ръководи строителните работи на контролирания обект, като при извършване на посочената по – горе дейност от двамата работници, не е следил за устойчивостта на откосите на изкопа, не е забелязал първите признаци на срутване на земните маси и не е разпоредил незабавното им излизане от изкопа и извеждане на строителната машина/багер/, като по този начин е осъществил нарушение на чл. 26 т.9, б.“а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.3 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредбата.

За така установеното, актосъставителката – св. И., съставила АУАН № 17 – 000320/29.03.2016 г., в който описала посочените по – горе фактически обстоятелства и квалифицирала същите по посочените текстове от Наредба № 2, който акт бил предявен и подписан от жалбоподателя, без отбелязване на възражения. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което описанието на нарушението е идентично с описанието дадено му в АУАН, за нарушени са посочени разпоредбите на чл. 26 т.9, б.“а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.3 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредбата и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 413 ал.2 от КТ с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. И.. Според показанията на допуснатите до разпит по искане на защитата свидетели, Курдов е осъществявал дейността по полагане на ВиК тръби в изкопа, без тази дейност да му е била възлагана от работодателя на процесната дата. На същата, следвало само да се извършват само изкопни дейности. Жалбоподателят не присъствал при свличането на земната маса в изкопа, тъй като ръководел и друг строителен обект на дружеството работодател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения.

Деянието на жалбоподателя е квалифицирано, като нарушение на чл. 26 т.9, б.“а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.3 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредбата. Чл. 26 т.9, б.“а“ вменява в задължение на техническия ръководител на обекта да осигури прекратяване на работата и извеждане на всички лица от строителната площадка, строежа или съответното работно място, когато има сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им. Според т.2.3 от Приложение I към чл. 2 ал.2 от Наредбата: „При изпълнението на изкопните работи техническият ръководител и бригадирът са длъжни да следят за устойчивостта на откосите и при поява на пукнатини, успоредни на ръба на изкопа, на надвиснали камъни или козирки или при опасност от свличания или обрушвания да разпореждат на работещите незабавно излизане от изкопа и извеждане на строителните машини от застрашените участъци.“ Така поставеното изискване обаче, касае изпълнението на неукрепени изкопи. В случая, процесния изкоп, съобразно индивидуализираните в НП размери, попада в категорията на „укрепените“ по смисъла на т.3 от приложение I към чл.2 ал.2 от Наредбата. Следователно, изпълнението на самия изкоп, като вид СМР по смисъла на чл.2 ал.2 е трябвало да следва описаната в т.3.1 от приложение I към чл.2 ал.2 от Наредбата технология, поставяща изрично изискване изкопите с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за неукрепени изкопи, да се укрепват от нивото на терена. Освен това, самият административнонаказващ орган сочи в атакуваното НП, а това се установява и от доказателствата по делото, че свличането на земните маси е настъпило не при изпълнението на изкопа, а при полагането на ВиК тръби от работниците, към която дейност изискването на т.2.3 от Приложение I към чл. 2 ал.2 от Наредбата, е неотносимо. При това положение, следва да се приеме, че виновното поведение на жалбоподателя, макар и осъществяващо признаците на нарушение по чл. 26 т.9, б.“а“ от Наредба № 2, не е съставомерно по т.2.3 от Приложение I към чл. 2 ал.2 от Наредбата. Посочването за нарушени и двата текста от Наредбата в атакуваното НП, е довела до противоречие между фактическо описание на нарушението и неговата правна квалификация, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя по начин непозволяващ да разбере какво точно му се вменява в отговорност. При това в съдържанието на постановлението са въведени релевантни за съставомерността на нарушението по т.2.3 от Приложение I към чл. 2 ал.2 от Наредбата факти, касаещи изпълнението на неукрепени изкопи, влизащи в противоречие с вида на описаната осъществявана от работниците дейност – полагане на ВиК тръби, при която е настъпило свличането на земна маса в изкопа. Посочените противоречия, според настощия съдебен състав, са довели до такъв порок в съдържанието на атакуваното НП представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно от формална страна.

Ето защо и по изложените по – горе съображения, като незаконосъобразно, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-000320 от 27.04.2016 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 26 т.9, б.“а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи във вр. с т.2.3 от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на A.О.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: