№ 484 30.09.2016
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На седми септември две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: П.Т.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 551 по
описа за 2016 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.М.К.
***, против Наказателно постановление № 16 -0296-000057 от 18.05.2016 г. на Началник
РУП – Лозница към ОДМВР Разград, с което
за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в
размер на 100 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на
основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба
№N
Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание на
РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 16 -0296-000057 от 18.05.2016 г.
на Началник РУП-Лозница към ОДМВР Разград за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя са му наложени наказания глоба в размер на 100 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст
му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №Р44442/06.05.2016г. съставен от
мл. автоконтрольор към РУП гр. Лозница. В акта и НП се сочи, че на 06.05.2016г.
около 22,30 ч. в с. Синя вода на ул. Александър Стамболийски жалбоподателят
управлявал лек автомобил «Сузуки Витара» с рег. №******, собственост на Х. Н. Х.,
като при подадена стоп палка по образец, водачът К. не се подчинява като
осуетява извършването на полицейска проверка. Водачът отказва да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство. В НП е посочено, че с първото нарушение –
отказът да се подчини на сигнала за спиране водачът е нарушил чл.103 от ЗДвП, тъй като не спрял плавно на
посоченото място или в най дясната част на платното за движение, при подаден
сигнал от контролен орган. Прието е, че е нарушен и чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй
като водачът отказал да му бъде извършена проверка с тех. средство за
установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество и не изпълнил
предписанията за медицинско изследване /второ нарушение/.
Пред РРС са разпитани като свидетели актосъставителят И. Й.
и свидетелят по акта Пл. С. /полицейски служители/. Същите потвърждават, че при
приближаване на автомобила на жалбоподателя св. И. Й. му подал сигнал със стоп палка да спре на
посочено място – осветен участък до полицейските автомобили, тъй като било
вечерта. Автомобилът на жалбоподателя обаче спрял рязко на около 50-60 метра преди
да достигне мястото което му било посочено от полицейските служители и от него
излязъл жалбоподателят и бързо се отдалечил в една от улиците на селото.
Полицейските служители отишли до автомобила му, който бил оставен отключен.
Малко по-късно жалбоподателят М. К. се върнал за да заключи автомобила и тогава
полицейските служители поискали да го изпробват за употреба на алкохол с
техническо средство- дрегер, какъвто полицейските служители носели със себе си.
Жалбоподателят обаче отказал да бъде тестван, твърдейки, че не е управлявал
автомобила. Разпитани са и свидетелите А. Качакова и А. К., съответно сестра и
брат на жалбоподателя, които твърдят, че св. А. К. бил оставил колата в селото
още преди полицейската проверка и брат му /жалбоподателя / изобщо не я е
управлявал автомобила, а си вървял пеша и незнайно защо бил спрян от полицаите,
които твърдели, че той карал автомобила и искали да го тестват за употреба на
алкохол. Тези показания на брата и сестрата на жалбоподателя не се кредитират
от съда. Същите са крайно недостоверни и са дадени от заинтересовани лица.
Полицейските служители И. Й. и Пл. С. са
познали жалбоподателя след като е спрял автомобила си и е слязъл от него
/свидетелите го познават/ и са видели, че след това се отдалечил. В автомобила
нямало други лица. Впоследствие жалбоподателят се върнал и отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол. Очевидно жалбоподателят е управлявал автомобила
в момента на подадения от полицейските служители сигнал за спиране и вместо да
спре на мястото, което му е посочено, спрял на
разстояние от същото място /още преди да го достигне/, очевидно с цел да
избегне проверка, след което оставяйки автомобила там се отдалечил. С оглед
изложеното съдът намира обстоятелства по акта и НП за доказани.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП покриват нормативните изисквания и не страдат от пороци, които да са от
естество, че да се приемат за съществени и да налагат отмяна на НП. Макар и от
фактическа страна нарушенията на жалбоподателя да не са описани по възможно
най-прецизния начин, то все пак са очертани по начин, че да е ясно какви деяния
му се вменяват в НП и не е допусната
неяснота. Вменените на жалбоподателя нарушения се доказват. Жалбоподателят е
имал качеството на водач на МПС, като по-горе съдът изложи доводите си защо
приема това за установено. Същият е отказал да спре на посоченото от
полицейските служители място – не се е подчинил, спрял е на съвсем различно
място, с оглед своите си намерения и така не е изпълнил отправеното му от
контролните органи разпореждане, нарушавайки изискването на чл. на чл.103 от
ЗДвП и правилно е санкциониран на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Наложените му наказания за това нарушение
са справедливи – наложената глоба е под средния размер, а лишаването от права е
в средния размер и с оглед обстоятелствата на нарушението съдът намира, че
наказанията съответстват на тежестта му
и не следва да се намаляват. Това
нарушение е извършено от жалбоподателя умишлено – очевидно е, че същият е искал
да избегне проверка. На следващо място жалбоподателят е отказал да бъде тестван
за употреба на алкохол с техническо средство и сам по себе си този отказ е
съставомерен. Водачът на МПС не може да
откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване с техническо
средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по себе си отказът
за изпробване с уред е съставомерен. При това жалбоподателят е извършил и това нарушение умишлено. Наложените му
наказания за това нарушение са в рамките на абсолютно определения законов
размер от 2000 лв глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, поради
което не могат да се намаляват. С оглед всичко изложено съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16 -0296-000057
от 18.05.2016 г. на Началник РУП –Лозница
към ОДМВР Разград, с което на жалбоподателя М.М.К. *** за
нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му
наложени наказания глоба в размер на 100 лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: