Мотиви към Присъда №495/12.09.2016г., постановена по НОХД №495/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.А.Н. *** за това, че на 22.07.2014г., във вилна зона „Арменски лозя“, в землището на гр. Разград, в условията на опасен рецидив и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Щаер“ с рег. №*******, е отнел чужда движима вещ – цистерна с тегло 520 кг. на стойност 171,60 лв от владението на Я.Я.С. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, т.4, пр.1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същия съответно наказание.

Подсъдимият лично и чрез защитника си отрича виновността си и моли да бъде оправдан, тъй като счита, че обвинението не е доказано.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.А.Н. е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неженен, безработен, осъждан.

Подсъдимият М.А.Н. е осъждан многократно. Същият живеел във вилната зона на гр.Разград, в местността „Арменски лозя“.

През лятото на 2014г. подс. Н. забелязал, че в местността „Арменски лозя“ в един от имотите /лозе/ има голяма метална цистерна, обвита с растения. Подсъдимият често минавал покрай имота и забелязал, че собственикът не посещава имота и същият е оставен без надзор. При това подсъдимият решил да открадне металната цистерна и да я продаде за скрап. За това подс. Н. споделил със св.Пл. М., от когото поискал брадвичка, с която да разчисти растенията, с които била обвита цистерната.

На 22.07.2014г. подс. М. Н. се обадил на св.Ив. И. и го помолил да го закара с джипа си, за да наеме камион, с който да вземе една метална цистерна. Св.Ив.И. се съгласил и закарал подсъдимия със собствения си автомобил „Форд Маверик“ с рег.№ ***** до пиацата до „Топливо“ в гр.Разград, където бил с автомобила си св.Е. И.. Автомобилът на св.И. бил марка „Щаер“ с рег.№ ******, като същият имал монтиран кран и с него свидетеля извършвал товарни услуги. Подс.М.Н. разговарял със св.И., като му казал, че иска продаде за скрап една метална цистерна и искал да ползва автомобила на И. за превоз. Разбрали се за цената на превоза и подс.М.Н. и св.Ив. И. тръгнали с автомобила на И., а св. И. карал след тях с автомобила си. Подс.Н. казал на св.И. да спре пред имота на пострадалия Я.С., находящ се в местността „Арменски лозя“ в гр.Разград. Подс.М.Н. посочил на св.И. металната цистерна, собственост на пострадалия Я.С.. Св.И. не знаел, че металната цистерна не е собственост на подсъдимия. Посредством монтирания на камиона кран, той я натоварил на товарния си автомобил, след което подс.Н. се качил при него и му казал да я закара на пункта за изкупуване на метали на св. Т.Д.. Тъй като валяло дъжд св. И. също отишъл с автомобила си в пункта за изкупуване на метали, за да изчака подс. Н. и и да го откара до дома му. На пункта Св.Д. претеглил металната цистерна, която тежала 520 кг. След това св. Д. поискал от подс. Н. личната му карта, за да му издаде договор за покупко-продажба за предадената цистерна, но тъй като подсъдимият не носел в себе си лична карта, св. И. представил своята. Св.Д. изготвил договор за покупко-продажба № 3000003038/22.07.2014г. и заплатил на св.И. сумата от 171,60 лева, който ги дал на подс. Н..

Св.Г.И. работел в сектор „Криминална полиция" при ОДМВР Разград. В началото на м.август 2014г. той получил оперативна информация за извършената от подс. Н. кражба. След като проверил информацията св.И. се свързал по телефона с пострадалия Я.С. и му съобщил за извършената кражба. Св.И. провел няколко телефонни разговора с пострадалия С., който му описал точното разположение на имота, както и мястото, където се е намирала цистерната и дал описание на последната, като го уведомил, че му предстои пътуване в Белгия и че ще упълномощи своя близка – св. П. Дякова - Карам да го представлява по наказателното производство. След като извършил проверка в пунктовете за изкупуване на метали, св.И. установил, че отнетата цистерна, собственост на пострадалия С., е предадена в пункта за изкупуване на метали на ЕТ „КРИСТАЛ-П-92“, със закупчик св.Т. Д.. Св.И. провел разговор със св.Д., който потвърдил, че подсъдимият Н. е предал в пункта метална цистерна, която била докарана от св.И., като при предаването с тях бил и св. И. Св.И. разговарял и с подс. Н., който му заявил, че е закупил цистерната от непознато лице за сумата от 50 лева, след което е наел св.И., за да я предадат в пункта за изкупуване на метали на св.Д.. Св.И. провел беседа и със св.И., който му заявил, че действително е помогнал на подс.Н., но св.И. е мислел, че цистерната е собственост на подс. Н..

От заключението на оценъчната експертиза се установява, че стойността на отнетата вещ възлиза на 171,60 лева.

От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че освидетелстваният М.А.Н. страда от ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО - СМЕСЕН ТИП. Води се в регистрите на ДПО-Разград от 2007г. със същата диагноза. М.Н. е с нормален интелект. В личностната структура на освидетелствания се очертават следните изразени особености: неизграденост и с елементи на антисоциалност в мирогледните възгледи и житейска позиция; неизграденост на нагласи и специализирани умения за професионална реализация; емоционална незрялост, нисък праг на афективна раздраза и неизграден самоконтрол върху негативните емоционални преживявания; стил на експлозивно отреагиране с агресивна готовност и при липса на резонанс и отчитане на негативните последици от собственото поведение; склонност към хистрионно надстрояване на преживяванията и извличане на полза в ситуации на затруднения. Личностовото разстройство, от което страда освидетелствания е с начало в юношеска възраст, но то не може да аргументира „продължително или кратковременно разстройство на съзнанието“ и при най-тежки декомпенсации, поради което освидетелствания може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението на освидетелствания илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават М.Н. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случа, касаещи хода на съдебното производство.

По ДП е изготвена и фототехническа експертиза по отношение на записа от охранителните камери в пункта за изкупуване на метали, от заключението на която е видно следното:

1.Записът е с ниска резолюция и лицата не могат да бъдат идентифицирани, но могат да бъдат разпознати от хора, които ги познават.

2.Автомобилът, с който пътуват лицата е с ДК № ********. На товарния автомобил не се вижда регистрационния номер. На него се вижда натоварена цистерна.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от събраните доказателства -показанията на свидетелите Т. Д., Е. И., Г. И., П. Д., Ив. И., писмените доказателствени материали, назначените експертизи, изготвен снимков материал на досъдебното производство, а също и от събраните данни от проведени спрямо подсъдимия специални разузнавателни средства. Подсъдимият твърди, че е закупил процесната цистерна от лице на име „******“ и твърди, че не знаел, че не е собственост на същото лице. Изяснява се, че говори за С. П. С. /писмо от ОД на МВР Разград на л.97 от делото/, който е починал на 28.08.2014г. /справка от НБД „Население“ на л.96 от делото/, т.е малко повече от месец след деянието. Тези твърдения на подсъдимия се подкрепят от показанията на св. П.М., който твърди, че е бил с подсъдимия, когато последният закупил цистерната от „****“ и Стефан казал, че цистерната е негова и дори св. М. дал 50 лв на подсъдимия за да купи цистерната от Стефан. Разпитана е и св. Е.К. ***, която твърди, че не познава подсъдимия, а го виждала само веднъж, тъй като била дошла в гр. Разград по повод на това, че подсъдимият продавал вилата си и тя дошла да я види. Тогава, според твърденията й, с М.Н. било и лице на име „Стефан“, което говорило с М. за някаква цистерна, която М. бил купил от С. и С. го уверявал, че цистерната е негова и няма да има проблеми. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, както и обясненията на свидетелите П. М. и Е. К.. Тезата на подсъдимия е явно защитна, а посочените свидетели очевидно се опитват да го подкрепят с показанията си. Свидетелят М. очевидно е приятел на подсъдимия и данните по делото /специалните разузнавателни средства, които ще се обсъдят по-долу/ дават основание за извод, че също е съпричастен към подготвяната от подсъдимия кражба, което и обяснява показанията му в полза на подсъдимия. Свидетелката Е. К. заявява, че не познава подсъдимия и го е виждала само веднъж, но това влиза в разрез с обстоятелството, че в един момент подсъдимият се оказва на нейния адрес в гр. София - посочил този адрес като настоящ на съдебната охрана, след като е търсен за призоваване /доклад на ОЗ „Охрана“ на л. 124 от делото./. Показателно е, че последната призовка за подсъдимия е получена именно на този адрес от Е.К. /очевидно свидетелката по делото/, която се е подписала с обозначаване „приятелка“. При това съдът не може да счита, че св. К. дава обективни показания. Очевидно отношенията й с подсъдимия са приятелски, поради което свидетелката явно е склонна да подкрепя тезата му. Поради това и свидетелката твърди, че не познава подсъдимия, само веднъж го била виждала, което очевидно не е така. С оглед изложеното показанията на св. К. също не се кредитират. Св. И.И., който придружавал подсъдимия при предаването на цистерната също твърди, че М. му казал, че купил цистерната от някакъв „******“. Действително М. Н. в определен момент може и да е обяснил така нещата на св. И. /първоначално и този свидетел е бил обвиняем по делото/. Но както се каза съдът намира, че това е защитна теза на М. Н. и дори и да е казал това на свидетеля, то и на него не е казал истината. Полицейският служител Г. И. е разговарял с подсъдимия по повод изясняване на случая и сочи, че М. Н. тогава му обяснил, че закупил цистерната от лице, което не познавал, поради което и не можел да посочи името му /за изясняване на тези обстоятелства е допуснат и повторен разпит на св. Г. И./. Иначе св. Г. И. сочи, че знае кое лице е „*******“, но е категоричен, че подсъдимия не му е казвал, че е купувал цистерната от това лице. Както се посочи пред него подсъдимият твърдял, че я е закупил от непознато лице, чието име не знаел. Тогава и св. Ив. И. твърдял, че помогнал на М. Н. понеже смятал, че цистерната е собственост на подсъдимия, но явно никой от тях при тези предварителни беседи не е споменавал за закупуване на цистерната от Стефан. Явно версията със закупуването на цистерната от „*******“ е съчинена от подсъдимия по-късно. Съдът намира, че конкретни уличаващи подсъдимия данни се извеждат от информацията събрана чрез използваните специални разузнавателни средства – записи на телефонни разговори. При тези разговори подсъдимия говори с лице, което не е обозначено, но по делото се изяснява, че става дума са св. Пл. М. – това всъщност е видно от показанията на самия М.. М., явно прикривайки подсъдимия, обяснява, че в тези разговори говорил с подсъдимия за друга цистерна, която била във вилата на подсъдимия. Всъщност е ясно, че двамата говорят в тези разговори именно за процесната цистерна – имено чрез тези записани разговори кражбата в крайна сметка е разкрита. При тези разговори двамата говорят, как щяло да бъде кално и никой няма да ходи на лозето /л.4/53 -5/53 от папка „Класифицирана информация към ДП/, очевидно с идеята, че няма никой да ги види, което също сочи конкретно на приготовление за извършване на кражба. Записани са и думите на подсъдимия, с оглед предложение на събеседника му да режат цистерната на място, че не може да рискува събота и неделя да реже там /л.30/53 от посочената папка/, което отново сочи на опасенията им, че някой може да ги види. Изобщо в тези разговори двамата говорят за цистерна, която следва да се вземе от лозе, че не трябва да има хора и в крайна сметка не остава съмнение, че се визира цистерната предмет на разглежданата кражба. Безспорно е, че подсъдимият е взел процесната цистерна от имота, в който се е намирала и я е предал в пункт за изкупуване на метали- това сочи и самият подсъдим, в този смисъл са и показанията на свидетелите Т. Д., Ив. И., Е. И.. Че подсъдимият е взел процесната цистерна от имота на Я.С. за съда е несъмнено. Подсъдимият е обяснил на разследващите от кой имот е цистерната, а впоследствие самият Я. С. е депозирал молба в полицията сочеща на извършената кражба на цистерна от лозето му –л. 209 от Досъдебното производство. При това съдът намира, че доводите на защитата на подсъдимия, че това обстоятелство не е изяснено са неоснователни. В крайна сметка с оглед изложеното съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият М.Н. е осъществил състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, т.4, пр.1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 22.07.2014г., във вилна зона „Арменски лозя“, в землището на гр. Разград, в условията на опасен рецидив и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Щаер“ с рег. №*******, е отнел чужда движима вещ – цистерна с тегло 520 кг. на стойност 171,60 лв от владението на Я.Я.С. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор. Подсъдимият е отнел посочената движима вещ от фактическата власт на собственика й и е осъществил своя такава власт. Подсъдимият е използвал моторно превозно средство за отнасяне на веща – специализирания автомобил на св. И., управляван от последния, който не знаел, че подсъдимият извършва кражба. Вещта е била в имот– лозе, който не е бил посещаван често и веща не е надзиравана постоянно, поради което и самата кражба се явява кражба на вещ, която не била под постоянен надзор.

Подсъдимият е осъждан многократно: С присъда по НОХД № 404/2009г.на РС Разград, в сила от 06.08.2009г. подс.М.Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, като му е било наложено наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. С протокол от 05.11.2009г. по ЧНД № 675/2009г. по описа на PC-Разград е определено общо наказание на М. Н. по влезлите му в сила присъди по НОХД № 5/2005г., № 656/2005г., 1038/2006г., 332/2006г. и 950/2008г., всички на PC-Разград, в размер на две години лишаване от свобода , което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание е присъединено наказанието глоба от 300 лева по НОХД № 950/2008г. на PC-Разград, като е постановено отделно изтърпяване на наказанието от седем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим по НОХД № 404/2009г. на РРС. Тези осъждания обуславят квалификацията опасен рецидив спрямо деянието предмет на настоящото дело.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете сравнително невисоката стойност на отнетото имущество. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и психическото състояние на подсъдимия, изяснено от експертизата, което състояние без да е от естество да обуслови невменяемост, все пак, както уточнява вещото лице, се явява улесняващ поведението на подсъдимия фактор. Това обстоятелство е съществено и според настоящия състав обуславя превес на смекчаващите обстоятелства, поради което наказанието на подсъдимия следва да се определи в размер близък до минималния по закона. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, което е малко над минималния размер и значително под средния размер по закона. Наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: