МОТИВИ към Присъда № 561/29.09.2016г.

по НОХД №511/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Д.А.К., ЕГН **********, за това, че за времето от 27.12.2007 г. до 29.02.2016 г. в гр. Разград и в с. Синя вода, общ. Лозница, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0085, зас. №008/11.01.2008 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП 4187 от 24.03.2008 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и към заявление № МП 4188 от 24.03.2008 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на РУСО – гр. Разград до Директора на РУСО /ТП на НОИ/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства в общ размер на 17 541.11 лева, собственост на ТП на НОИ – София, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на минималния, предвиден в НК, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ гр. София, ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б. Х. П., за сумата от 17541.11 /седемнадесет хиляди петстотин четиридесет и един лева и 11 ст./ лева, обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2016 година до окончателното изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. К. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а,ал.1 от НК, като определи минимален изп. срок за отложеното и изтърпяване.

Подсъдимата Д.А.К. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Д.А.К. е родена на *** ***, постоянен и настоящ адрес:***, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимата Д.А.К. *** 2008г. подс. Д.А.К. се сдобила по неустановен в хода на разследването начин и от неустановено лице с неистински официален документ - Експертно решение № 0085, зас.№ 008/11.01.2008г., на който бил придаден вид, че е подписан от свидетелите - д-р В. К. Ш. - председател, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М. и Р. Б. Х. от АСП-Разград, членове на ТЕЛК-Разград. След това, на 24.03.2008г., подс. К. отишла в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград (сега ТП на НОИ-Разград) в гр.Разград и подала Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване вх.№ МП -4187/24.03.2008г. и Заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност вх.№ МП - 4188/24.03.2008г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност. Формулярите били приети от св. Н. Д. В-служител при ТП на НОИ-Разград. Към заявленията подс. К. приложила и неистинския официален документ - Експертно решение № 0085,зас.№ 008/11.01.2008г., удостоверяващо заболяването й. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 72 %, св. Н. В. приела заявленията и приложеното от подс. К. експертно решение.

С разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване № **********/21.08.2008г.на подсъдимата били отпуснати:

-лична пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1 от КСО, поради общо заболяване за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 27.12.2007г., в размер на 107,99 лева месечно.

-лична социална пенсия за инвалидност по чл.90, ал.2 от КСО за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 27.12.2007г., в размер на 20,96 лева месечно.

На основание горепосоченото разпореждане отпуснатата пенсия на подс. К. била в размер обшо на 128,95 лева месечно, като за м.декември 2007г. подсъдимата получила 120,80 лв. общо пенсия за инвалидност и социална пенсия. Последствие, през годините, държавата увеличавала размера на отпуснатите пенсии и по този начин се увеличавал и размера на получаваните суми от подсъдимата като пенсия за инвалидност и социална пенсия. Конкретния размер на сумите, неправомерно получени от нея за съответните месеци и години, са посочени в заключението на вещото лице по назначената по делото икономическа експертиза.

Подсъдимата получавала тези два вида пенсии до 29.02.2016г.

Парите били изплащани в пощенската станция в с.Синя Вода, общ.Лозница.

По този начин за времето от 27.12.2007г. до 29.02.2016г. подс. К. неправомерно получила общо 17 541,11лв. под формата на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия.

Изплащането на пенсии било преустановено на 01.03.2016г.

От заключението на вещото лице по назначена на ДП комплексна експертиза се установява, е видно, че:

1.Подписите, положени в графите „председател" и „членове" в ЕР № 0085/11.01.2008г., не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К. М. и Р. Б. Х.

2.Подписът, положен в графа „получих решението" на ЕР № 0085/11.01.2008г. не е изпълнен от Д.А.К., с ЕГН **********.

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0085/11.01.2008 г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК „Св.Иван Рилски" гр.Разград.

4.Подписите в Заявление с № МП-4187/24.03.2008 г. и Заявление № МП-4188/24.03.2008 г. вероятно са изпълнени от Д.А.К..

От заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно-икономическа експертиза е видно, че: общо за периода от 27.12.2007г. до 29.02.2016г. подс. Д.А.К., ЕГН **********,***, изплатени пенсии в размер на 17 541.11 лева.

Подс. К. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от показанията на свидетелите В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К. М., Р. Б. Х., С. И. В., от заключенията на вещите лица по извършените съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, заявление с вх.№ МП 4187 от 24.03.2008 г. и заявление № МП 4188 от 24.03.2008 г., Експертно решение № 0085, зае. № 008/11.01.2008 г. и писмени доказателства Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. К. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение№ 0085, зае. № 008/11.01.2008 г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че тя не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 17 541,11лв. преминали във фактическата власт на подс. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата К., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – три години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. К. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години и четири месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимата Д.А.К., ЕГН **********, да заплати на НОИ София ЕИК 121082521 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски” № 62-64, представлявано от управител Б. Х. П. сумата 17541.11лева, обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2016 година до окончателното изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертно решение № 0085, зас. №008/11.01.2008 г. на МБАЛ Разград, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК да се отнееа в полза на държавата и следва да остане по делото.

Заявление с вх. № МП 4187 от 24.03.2008 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и Заявление № МП 4188 от 24.03.2008 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ Разград, като заверени копия от същите останат по делото.

Медицинското досие на Д.А.К., ЕГН ********** след влизане в сила на присъдата да бъде върнато на РЗИ –Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 234,91 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 701.64лева, представляваща разноски в съдебното производство, държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: