МОТИВИ към Присъда № 512/15.09.2016г.

по НОХД №543/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Ж.С.С. ЕГН **********, за това, че на 12.03.2016 г. в гр. Разград, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжка чанта от плат “брезент” на стойност 3.00 лв., с намиращи се в нея 1 бр. лична карта на стойност 18,00лв., 1 бр. свидетелство за управление на МПС на стойност 25,00лв., 1 бр. контролен талон към СУМПС на стойност 1,00лв., 1 бр. малък талон за лек автомобил на стойност 1,00лв., 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия” модел “Супер Нова” 7210 на стойност 40.00 лв., 9 бр. секретни ключове на стойност 18.00 лв., 1 бр. ключ за огнеупорен сейф на стойност 10.00 лв., 1 бр. ключ за лек автомобил “Ауди” на стойност 15.00 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв., всичко на обща стойност 141.00 лв. от владението на Е.Н.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия С. да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на три години, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал. 1 от НК за срок от четири години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Защитата на подсъдимия пледира за определяне на наказанието в условията на чл.55 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, без да ги сочи.

Подсъдимият С. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Ж.С.С. – роден на *** г. в гр. Бургас, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. Ж.С. *** и бил ученик в Спортното училище в гр.Разград.

Родителите на подсъдимия не полагали грижи за него, като майка му заминала да работи в чужбина и ги оставила с баща му, а от своя страна баща му живеел в гр.Бургас и рядко поддържал контакти с обвиняемия. Поради това често подс. Ж. С. нямал пари и се налагало да работи след училище, за да си набави средства.

На 12.03.2016г., вечерта, около 17,30-18,00ч. подс. Ж. С. ***. В близост до блок № 5 в ЖК „Орел", подсъдимият застигнал по улицата пострадалия Е.Н.С.. Същият бил пазарувал малко преди това от квартален магазин и се прибирал към дома си, като апартамента му се намирал в блок № 5 на ЖК „Орел" в гр.Разград. Докато вървял след св. С., подсъдимият забелязал, че пострадалият носи в лявата си ръка пазарска чанта, а в дясната - мъжка чантичка. В чантичката си св. С. имал следните вещи - 1 брой лична карта, 1 брой свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, 1 брой контролен талон към СУМПС, 1 брой малък талон за лек автомобил, 1 брой мобилен телефон марка „Нокия" модел „Супер Нова" 7210, 9 броя секретни ключове, 1 брой ключ за огнеупорен сейф, 1 брой ключ за лек автомобил „Ауди" и 1 брой банкнота с номинал 10 лева. Подсъдимият решил да отнеме със сила от пострадалия мъжката чантичка, с намиращите се в нея вещи и пари, тъй като имал нужда от средства. В изпълнение на намисленото, подс. Ж. С. настигнал пострадалия Е.Н.С. на улицата пред жилищен блок № 5 в ЖК „Орел", в гр.Разград, след което издърпал със сила мъжката чантичка, която св. С. държал в дясната си ръка и хукнал да бяга. Св. С. се опитал да настигне подсъдимия, но се подхлъзнал, паднал на земята и се наранил. Междувременно подс. Ж. С. успял да избяга от местопрестъплението. След това св. С. *** за извършеното престъпление.

Документите и ключовете подсъдимият изхвърлил в контейнер за боклук, а банкнотата от 10 лева и мобилния телефон прибрал в себе си, като изхвърлил сим-картата от мобилния телефон. На 13.03.2016г. подс. Ж. С. продал мобилния телефон на св. К. К. Т. - негов приятел, за сумата от 10 лева, без да му заяви, че същият е предмет на престъпление, а парите изхарчил за задоволяване на свои нужди. Впоследствие 3-4 дни по-късно подсъдимият казал на св. Кр. Т., че е отнел телефона със сила от възрастен човек, след което св. Тодоров върнал телефона на обвиняемият, тъй като не желаел да се замесва в престъпление, а подсъдимият същата вечер изхвърлил телефона в канализационната система на гр.Разград.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на отнетите вещи, е в размер на 141,00 лева.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза, се установява, в резултат на инцидента на 12.03.2016г. пострадалият е получил:

-счупване на 5-та дланна кост на дясна ръка и

-рана, обработена в Спешно отделение на МБАЛ-Разград.

По своята медико-биологична характеристика счупването на 5-та дланна кост на дясна ръка обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок един месец и възстановяване на работоспособността след 1,5 - 2 месеца.

Липсата на рентгенова плака затруднява коректното определяне на механизма на полученото счупване, но обичайно такава фрактура се получава при:

-директен удар по тилната част на китката или

-индиректно - надлъжно натоварване по оста на пръста.

Описаната в лист за преглед на пациент в Спешно отделение на МБАЛ-Разград „рана" заздравява първично за срок около 2 седмици.

Няма причинно – следствена връзка между деянието на подс. Ж. С. и настъпилата телесна повреда на св. Е. С..

Подсъдимият Ж. С. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Ж. С., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Докладна записка, Съобщение за извършено престъпление о.х., показанията на свидетелите Е. С., Кр. Т., Протокол за разпознаване на лице, заключението на вещото лице по назначената по досъдебното производство оценъчна експертиза, закллючението на вещото лице по назначената СМЕ, Характеристична справка, Справка за съдимост и Декларация.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Ж.С.С. ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК.

От обективна страна – 12.03.2016 г. в гр. Разград, подс. Ж. С. е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжка чанта от плат “брезент” на стойност 3.00 лв., с намиращи се в нея 1 бр. лична карта, 1 бр. свидетелство за управление на МПС, 1 бр. контролен талон към СУМПС, 1 бр. малък талон за лек автомобил, 1 бр. мобилен телефон марка “Нокия” модел “Супер Нова” 7210 на стойност 40.00 лв., 9 бр. секретни ключове на стойност 18.00 лв., 1 бр. ключ за огнеупорен сейф на стойност 10.00 лв., 1 бр. ключ за лек автомобил “Ауди” на стойност 15.00 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв., всичко на обща стойност 96.00 лв. от владението на Е.Н.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

От общата стойност на противозаконно отнетото имущество следва да се приспаднат посочените в обв. Акт стойности на СУМПС и контр. талон към него, личната карта и 1 бр. малък талон за лек автомобил, тъй като посочените стойности, не представляват сами по себе си пазарната стойност на тези вещи, а таксата, която всеки български гражданин заплаща, за да му бъдат издадени тези документи, които са собственост на българската държава. В този смисъл подс. Ж. С. следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за стойността на посочените вещи.

От субективна страна - подсъдимият Ж. С. е извършил деянието при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че отнема от владението на другиго чуждите движими вещи и установява върху тях своя фактическа власт, съзнавал е също така, че действа без съгласието на държателя им и че откраднатите вещи имат определена стойност. Предприетите от подсъдимия действия по фактическото и юридическото разпореждане с тях по несъмнен начин доказват и неговото намерение за своенето им. В крайна сметка подсъдимият е съзнавал, че за прекъсване на владението върху процесните вещи е употребил сила – издърпвайки чантата от ръката на св. Е. С..

С оглед на изложеното, съдът призна Ж.С.С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието да се облагодетелства неправомерно без полагане на труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Съдът счете, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като такива намира процесуалното поведение на подсъдимия оше от фазата на досъдебното производство, относително ниската му възраст, социално – икономическото му положение, относително ниския размер на причинените с деянието вреди, поради което намери, че следва да наложи наказание към минимлно посочения в НК размер – 3 години. На основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали с 1/3 наказанието и определи наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването, на което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи за изпитателен срок от четири години. Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание е съответно на извършеното престъпление, като завишения размер на изпитателния срок ще окаже необходимото превантивно действие по отношение личността на подсъдимия и ще го накара занапред да се въздържа от извършването на каквито и да било престъпни посегателства.

По разноските по делото:

Съдът осъди подсъдимия Ж. С. да заплати по сметка по сметка на ОДМВР Разград сумата 86.94лв., представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: