Мотиви към Присъда № 482/07.09.2016г., постановена по НОХД №553/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу В.И.М. *** за това, че на 13.07.2015г. в гр. Р. е намерил чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка “Самсунг Галакси Гранд Прайм” на стойност 323 лв, със СИМ карта на „Мобилтел“, на стойност 6 лева, всичко на обща стойност 329 лв, собственост на М.Ц.И. *** и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика или на властта– престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият дава кратки обяснения, като в основни линии признава фактите по обвинението.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.И.М. е роден на ***г. в Г., живее в гр. Р.. Същият е с основно образование, неженен, осъждан.

Свидетелката М.И. ***. На 12.07.2015г., около 22.00 часа тя се срещнала със своя приятелка - И.Д., на пицария „Болярки“ в гр. Разград. Двете седнали на една от масите. Около 23,15 св. М. И. провела телефонен разговор по мобилния си телефон марка “Самсунг Галакси Гранд Прайм” с IMEI №**, бял на цвят, с поставена в него сим-карта с абонатен №**. След това показала на Д. снимки от телефона си. Тръгнали си около 24,00 ч. – всички други посетители си били тръгнали преди тях. Прибирайки се в дома си св. М. И. потърсила телефона си, но не го открила. Поради това се върнала в пицарията за да го потърси. Заведението вече било затворено и св. Л. В., който работел там като охрана, я уверил, че върху масата на която били преди това нямало забравен телефон след тръгванетто й. На следващия ден св. М. И. позвънила от телефона на баща си на своя мобилен номер и установила, че телефонът й е изключен.

След полунощ на 13.07.2015г. подсъдимият В.М. и свидетелят К.Н. се придвижвали пеша в района на общинския пазар в гр. Р.. На асфалта, в близост до чешмата с трите чучура подсъдимият В. М. намерил мобилният телефон на св. М. И. и го взел. На следващия ден по негова молба св. Кр. Н. продал телефона на св. П.П. ***. Св. П. П. използвал телефона един – два месеца, след което го продал на св. П.П. *** за сума от 120 лв.

С протокол за доброволно предаване от 16.05.2015г. свидетелят П. предал процесния телефон на полицейски служител и впоследствие телефонът бил върнат на св. М. И..

Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на процесния мобилен телефон е 323 лв, а стойността на сим-картата е 6 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от направените от подсъдимия признания на фактите, показанията на свидетелите, писмените доказателствени материали, назначената експертиза. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият В.И.М. е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 13.07.2015г. в гр. Разград е намерил чужда движима вещ – 1бр. мобилен телефон марка “Самсунг Галакси Гранд Прайм” на стойност 323 лв, със СИМ карта на „Мобилтел“, на стойност 6 лева, всичко на обща стойност 329 лв собственост на М.Ц.И. *** и в продължение на една седмица не е съобщил за нея на собственика или на властта. Подсъдимият е намерил чужда вещ, но вместо да я предададе на някое от лицата или органите изброени в закона, той е решил да я задържи, за да се разпореди с нея и в крайна сметка точно така е постъпил. Едноседмичният срок предвиден в чл.207, ал.1 от НК е изтекъл без в този срок подсъдимият да е е съобщил за намирането на веща на някое от посочените в същата разпоредба лица. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнателно пренебрегвайки законовите си задължения.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че предишните осъждания на подсъдимия следва да се отчетат като съществени отегчаващи обстоятелства, поради което следва да му се наложи наказание надхвърлящо средния размер, а именно глоба в размер на 250 лв, което наказание съдът намира за справедливо.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: