МОТИВИ  към решение № 526 постановено по АНД № 587/ 2016г. по описа на РС- Разград

 

Постъпило е обвинителен акт от РП Разград, срещу  Н.Р.Н., ЕГН **********, за това, че на 08.08.2014 г. в гр. Разград е потвърдил неистина – че си е загубил свидетелството за управление н МПС, в писмена декларация от 08.08.2014 г. подадена по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелството за управление на МПС и контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателя подписва декларация“ и чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи: При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатически или консулските представителства на република България в чужбина“ пред органа на властта – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че си е загубил свидетелството за управление на МПС – престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят Н., редовно призован се явява лично, признава се за виновен по повдигнатото обвинение, моли за минимално наказание.

Защитата на обвиняемия, намира обвинението за доказано по несъмнен начин, моли съда да определи на наказанието в минимален размер.

За РП Разград  в с.з.  участва представител – Прокурор, който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, чистото съдебно минало на обвиняемия и да определи наказание „ глоба „ към минимума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обв. Н. притежавал свидетелство за управление на МПС № **издадено от МВР-Разград на 16.03.2011г. В началото на м. 08. 2014г. той пътувал с автомобила си през Румъния. Там бил спрян от полицейски служители за нарушение на ЗДвП - неправилно изпреварване. Тогава свидетелството му за управление било отнето, като му била наложена забрана за шофиране в Румъния до 18.09.2014г. Последствие от румънската полиция, отнетото свидетелство било изпратено в консулската служба в Букурещ, към посолството на България. На 08.08.2014г. обв. Н. се явил в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Разград и поискал да му бъде издаден дубликат на СУМПС, като заявил, че свидетелството му за управление № ** е било изгубено в гр. Русе. За тази цел той подписал декларация-образец по чл. 17 , ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи. В нея той собственоръчно записал обстоятелството, че на 26.07.2014г. в гр. Русе е загубил личната си карта и шофьорската си книжка. Последствие той получил дубликат на свидетелството си за управление с №**, валидно до 13.08.2019г, като оригиналното свидетелство било обявено за невалидно.

През м.09.2014г. от Посолството на България в Букурещ в Главна дирекция „Охранителна полиция" били изпратени СУМПС, на български граждани, които са били отнети от румънската полиция по опис. Сред тях било и свидетелството на обвиняемия с № ** за което било записано, че е отнето в Румъния поради извършено нарушение на ЗДвП. На 28.11.2014г. същото било изпратено в ОДМВР-Разград.

Според назначената графическа експертиза ръкописния текст и подписът в декларацията по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД са изпълнени от обв. Н..

Обв. Колев е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК. На 08.08.2014г. в гр. Разград обв. Н. е потвърдил неистина – че си е загубил свидетелството за управление н МПС, в писмена декларация от 08.08.2014 г. подадена по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелството за управление на МПС и контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателя подписва декларация“ и чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи: При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или дипломатически или консулските представителства на република България в чужбина“ пред органа на властта – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че си е загубил свидетелството за управление на МПС.

От субективна страна обв. Н. е действал при условията на прук умисъл, защото е съзнавал, че СУМПС не е изгубено, а отнето от румънските власти. Като е потвърдил неистина в писмена декларация, която се изисква по Закон, същият е осъществил процесното престъпление.

В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 392/2016г. по описа на РУМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и  Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемия, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. Н. и  възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Н.Р.Н., ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер -  1000,00лв.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                            

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: