Мотиви към Присъда №531/20.09.2016г., постановена по НОХД №680/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ф.С.Я., за това, че за времето от 29.11.2010 г. до 30.04.2016 г. в гр. Разград и в гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1965/12.11.2010 г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложен към Заявление с вх. № МП-21585/29.11.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. № МП-21586/29.11.2010 г., за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представено пред служител на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ Разград/,

както и към молба-декларация № ЦК-78/28.04.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, а именно социални добавки по чл. 25/за транспортни услуги/ и чл. 29 /за диетично хранене и лекарства/ от Правилника за прилагане Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/, представена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 3170.23 лв., собственост на Национален осигурителен институт – гр. София и сумата от 1170.00 лв., собственост на Агенция за Социално подпомагане гр. София, всичко на обща стойност 4340.23 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. Ф.С.Я. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Подсъдимият и защитника му, с оглед признаването на вината от първия, молят за определяне на наказание в минимален размер.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 3170,23 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 1170 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ф.С.Я. е роден на ***г***, живее в същия град. Същият е със средно образование, женен, безработен, неосъждан.

Подсъдимият Ф.Я. ***. Понеже през 2010г. бил безработен и без доходи решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. На 05.11.2010г. той подал молба-декларация в Регионална картотека на медицинска експертиза – гр. Разград за да бъде освидетелстван за първи път и приложил епикриза и протокол от ЛКК №484/20.10.2010г., в които се сочело, че са издадени от Отделение „Съдова хирургия“ при МБАЛ – Русе АД. По неустановен начин той се снабдил експертно решение №1965 зас. №191 от 12.11.2010г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. В експертното решение било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. болести на артериите и артериолите“, била му определена 74% трайно намалена работоспособност /ТНР/ като за датата на инвалидизация била посочена 14.10.2010г. и срок на инвалидността – пожизнена.

При разследването от изискана справка от МБАЛ – гр. Разград било установено, че подсъдимият не е постъпвал в Отделение „Съдова хирургия“ и не му е издавана медицинска документация.

Въпреки, че бил наясно, че не е освидетелстван от ТЕЛК и че решението, с което раполагала е неистинско на 29.11.2010г. подсъдимият лично подал заявление за отпускане на лична пенсия по чл.84 от КСО с вх. № МП-21585/29.11.2010г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП – 21586/29.11.2010г. до директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /Териториално упрвление на НОИ/. Към заявленията приложил и посоченото неистинско експертно решение. Св. Сн. Христова –служител на ТП на НОИ-Разград- приела заявленията и приложеното към тях неистинско експертно решение. С оглед представената документация било преценено, че подсъдимият има право да получи лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Така на подсъдимия била отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност в размер на 142,88 лв месечно и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74 лв месечно. Посочените суми подсъдимият получавал по банкова сметка. ***.12.2010г. до 30.04.2012г. подсъдимият получил от ТП на НОИ – Разград сума от 3170,23 лв, изплатена му като пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С разпореждане №Ра 257/21.04.2012г. изплащането на пенсиите е спряно, считано от 01.05.2012г., на основание чл.95, ал.2 от НК.

На 28.04.2011г. подсъдимият Ф. Я. подал молба-декларация вх. №ЦК 78/28.04.2011г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти, като и в този случай приложил неистинското експертно решение, за да удостовери наличието на заболяване, което му дава право на тези добавки. Със заповед на Директора на Д „СП“ тези добавки били отпуснати и сумите били изплащани по банкова сметка ***. Така за времето от 01.04.2011г. до 30.04.2016г. подсъдимият получил от Д “СП” – гр. Разград парична сума в размер на 1170 лв, представляваща изплатени интеграционни добавки по реда на Закона за интеграция на хора с увреждания и правилника за прилагането му.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова и техническа експертиза, е видно че:

1.Подписите, положени в графите „председател” и „членове” в ЕР № 1965/12.11.2010г. не са изпълнени съответно от М. К. М., В. Х. М, И. Н. А. и П. И.И..

2. Подписът положен в графа „получих решението“ в ЕР № 1965/12.11.2010г. не е изпълнен от С. Ф. Я..

3 .Отпечатькът от печат в ЕР№ 1965/12.11.2010г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград.

4. Подписите, положени в графа „подпис“ в заявление вх. № МП-21585/29.11.2010г. и в заявление вх. № МП – 21586/29.11.2010г. и в молба-декларация №ЦК 78/28.04.2011г. са изпълнени от са изпълнени от Ф.С.Я..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначената експертиза, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Назначената съдебно-икономическа експертиза установява размера на получените от подсъдимия суми като пенсии за процесния период.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. Ф. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 29.11.2010 г. до 30.04.2016 г. в гр. Разград и в гр. Цар Калоян, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1965/12.11.2010 г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград, приложен към Заявление с вх. № МП-21585/29.11.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. № МП-21586/29.11.2010 г., за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представено пред служител на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районна управление „Социално осигуряване“ гр. Разград /ТП на НОИ Разград/,

както и към молба-декларация № ЦК-78/28.04.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, а именно социални добавки по чл. 25/за транспортни услуги/ и чл. 29 /за диетично хранене и лекарства/ от Правилника за прилагане Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/, представена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 3170.23 лв., собственост на Национален осигурителен институт – гр. София и сумата от 1170.00 лв., собственост на Агенция за Социално подпомагане гр. София, всичко на обща стойност 4340.23 лв., с намерение да го присвои.

Подсъдимият Ф. Я. лично се е ползвал от неистински официален документ-Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски”- гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ-гр. Разград, и Д “СП” – гр. Разград и така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, а също така и добавки за социална интеграция. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. Я. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Извършените от него деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Ф. Я., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият не е осъждан, а също се отчитат и направените от него признания. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в минималния законов размер, а именно две години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр. София сумата от 3170,23лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъден да заплати сумата от 1170 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата .

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Съдът се произнесе и относно приложените писмени доказателства.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: