МОТИВИ към решение № 502/14.09.2016г. по АНД № 723/2016г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 22.08.2016г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемия Х.М.К. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от нея престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Нарушителят се явява в с.з., като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта, признава се за виновен и съжалява за случилото се, като моли за минимално наказание.

Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х.М.К. *** е правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС с № 282603530, издадено на 23.12.2014г. от МВР-Разград.

През 2015г. подсъдимият извършил нарушение на правилата за движение по пътищата в Р Румъния, изразяващо се в неправилно изпреверване. В ремултат на това, румънските власти отнели СУМПС с № 282603530, издадено на К., за срок от 60 дни, считано от 02.10.2015г.

Въпреки, че бил наясно, с обстоятелствата при отнемане на СУМПС в Р Румъния, на 27.10.2015г., подс.К. подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Разград, което било заведено с вх.№ 3559/27.10.2015г. Със Заявлението същият поискал да му бъде издаден дубликат на СУМПС. На основание чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, К. попълнил писмена Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД /загл. ост. и отм./ пред служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР- гр.Разград, в която декларирал: „Шофьорската ми книжка, която беше с номер 28260353, 23.10.2014г. от МВР-Разград беше изгубена в гр.Разград преди един месец 2015г.”. Документите били приети и обработени от св.М. Г. Ц.- служител от сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Разград. Подс.К. подписал лично декларацията и я приложил към заявлението си. Така статусът на СУМПС бил променен в невалиден с причина „изгубен/откраднат”, а на К. било издадено ново СУМПС № 282814152/28.10.2015г., със срок на валидност до 23.12.2024г.

На 21.01.2016г. в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Разград с писмо от Главна дирекция национална полиция- София с рег.№ 3286р- 2846/21.01.2016г. било получено българско национално свидетелство за управление на МПС № 282603530, издадено на 23.12.2014г. от МВР-Разград, което било отнето от властите в Р Румъния, поради неправилно изпреварване. Същото било изпратено с писмо № Ко-31-1794/14.12.2015г. от посолството на Р България в гр.Букурещ, ведно с 4 броя СУМПС, като под № 4 в приложения към писмото опис фигурира СУМПС с № 282603530 на името на подс.Х.М.К..

От заключението на съдебно-почерковата експертиза, която е била назначена в хода на разследването е видно, че саморъчният подпис за „Декларатор” и ръкописният текст в декларацията по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БДС от името на Х.М.К., прриложена към Заявление № 3559/27.10.2016г. са изпълнени от същото лице.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите, обясненията на нарушителя, експертизата, другите писмени доказателства. Всички те безспорно установяват, че с действията си К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 27.10.2015г. същият е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.8, ал.2 от ЗБДС се дава пред орган на властта- служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства. Същият напълно съзнателно е посочил едно невярно обостятелство- че СУМПС е изгубено, въпреки, че много добре е знаел, че същото му е отнето в Р Румъния за превишена скорост. Подс.К. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в попълнената лично от него декларация, като отразява обстоятелства, които не съответстват на действителните факти, тъй като е знаел, че СУМПС е отнето в Р Румъния, а не е изгубено. Същият е действал със съзнанието, че потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни, деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдбено минало на К., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: