Мотиви към Решение № 489 от 10.09.2016г., постановено по НАХД №771/2016г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр. Разград от Е.С.М. *** проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото. В акта проявата му е описана по следния начин : “Днес, 09.09.16г. около 15,30 ч. в гр. Разград на автомивка „Хюмекс“, находяща се в близост до бензиностанция „Шел“ лицето Е.С.М. … извършва непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни и псувни срещу лицето А. Ю. С…, които прерастват в удар с шамар в областта на главата. С тези си действия М. грубо нарушава общоприетите норми на поведения на обществено място и буди възмущението на гражданите…”.

Нарушителят Е.М. не дава обяснения, но заявява, че описаните в акта обстоятелства са верни и фактически признава виновността си. Изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна, че действително обстоятелствата са се развили по начина описан в акта. За този извод съдът се основава на писмените обяснения на свидетелите А. С., Д. С., А. Х. Нарушителят очевидно без да е провокиран е влязъл в пререкание със св. А. С., работещ на автомивката, отправил му е обидни реплики и го е ударил с шамар в лицето. Така нарушителят е извършил една крайно недопустима и необяснимо агресивна проява. В крайна сметка и нарушителят признава виновността си, поради което и съдът намира, че обстоятелствата отразени в акта не са спорни, поради което съдът ги приема за доказани.

С описаното в съставения акт деяние нарушителят Е.М. е нарушил обществения ред и спокойствието на присъстващите и е предизвикал възмущението им. Проявата му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява престъпление по чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежи на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

При определяне на наказанието на нарушителя Е.С.М. съдът отчете като смекчаващи обстоятелства това, че нарушителят не е осъждан, няма данни за други негови прояви, свързани с нарушаване на обществения ред и проявата му по-скоро следва да се разглежда като инцидентен случай. Същият признава вината си и изразява съжаление. Поради това съдът намира, че наказанието на нарушителя следва да бъде определено по по-леката алтернатива по чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоба, като съдът намира за справедлив размера на глобата от 150 лв, като този размер съдът намира за достатъчен с оглед поправянето на дееца.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: