Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
1. Л.Л.В., ЕГН **********, адрес ***, безработен, неженен, с начално образование, телефон ***, неосъждан,
И
2. М.М.Е., ЕГН **********, адрес ***,
неженен, безработен, телефон ***, с начално образование, неосъждан,
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР
Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща
процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В откритото съдебно заседание и двамата нарушители не се признават за виновни. Сочат, че са били нападнати и са нанесли удари при самозащита. В обясненията си от ДП изразяват съжаление за случилото се.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 11.09.2016г. около 01.30 - 02.00 часа и двамата нарушители Л.Л.В. и М.М.Е. се намирали на площада пред сградата на кметството в с. Ясеновец, общ. Разград, на кръстовището на ул. Бузлуджа № 1 и ул. Дунав № 1, на сватбено празненство на братовчеда на Е.. Нарушителя В. е шурей на нарушителя Е.. Там се срещнали с други празнуващи – Г. С. Х. и С. М. А. Нарушителят Л.Л.В. и Г. С. Х. били в много лоши отношения по между си. Нарушителите били под въздействие на алкохол. Поради старата вражда, нарушителя В. нанесъл удар с юмрук в областта на устата на Г. С. Х., който паднала на земята. След това нарушителят В. започнал да го рита. На помощ на Г. С. Х. се притекъл С. М. А., като към нарушителя В. се присъединил нарушителя Е.. Така между от една страна нарушителите В. и Е., а от друга страна - лицата Х. и А. последвала размяна на удари. За преустановяване на конфликта се намесил свидетелят Р. Г. Б. В последствие конфликта бил преустановен и нарушителите си тръгнали. На следващия ден – 12.09.2016г. лицата Г. С. Х. и С. М. А. подали жалби до началника на РУ – Разград, в които се оплакали от нанесения им от нарушителите побой.
Горната фактическа обстановка се подкрепя частично от обясненията на нарушителите – в частта в която сочат, че са нанесли удари на Г. С. Х. и С. М. А. В останалата им част съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителите, като изолирани и противоречащи на останалия доказателствен материал. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Р. Г. Б., Г. С. Х. и С. М. А., като пълни, логични последователни и съвпадащи в детайлите. Следва да се изтъкне, че показанията на безспорно заинтересованите свидетели като пострадали – Г. С. Х. и С. М. А., съвпадат с показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел Р. Г. Б. В този смисъл е и приобщената докладна записка от полицейски служител посетил произшествието.
По
възражението на защитата, че РРС неоснователно отказал събиране на гласни
доказателства.
Съдът остави без уважение искането на
защитата, за събиране на нови гласни
доказателства, тъй като същите не биха способствали за разкриване на
обективната истина.
Ако въпреки гореизложеното се приеме, че в хода на досъдебното
производство и/или в производството пред РС не са събрани достатъчно
доказателства за разкриване на обективната истина съгл. чл. 13, чл. 14, чл.18 и
чл. 107, ал.2 НПК, или че първоинстанционният съд неоснователно не е уважил
доказателствени искания на страните, то
няма процесуална пречка Окръжния съд, в производството по обжалване на
настоящото решение, сам да събере тези
доказателства, без да се връща
делото било на РС или на досъдебното производство.
Такава е и съдебната практика : Вж.
Решение от 21.11.2011г. по ВНЧД №
397/2011 год. по описа на Окръжен съд Кюстендил, постановено от ОКРЪЖНИЯ
СЪД, СЛЕД КАТО СЪБИРА ПОИСКАНИТЕ ОТ ЗАЩИТАТА НА НАРУШИТЕЛЯ ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
В мотивите на Решение № 3 от 4.05.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 19/2010 г. е посочено, че : “Производството по чл. 2 - 6 УБДХ
стои най-близо до производството по чл. 78а НК,
при което при определени условия районният съдия освобождава лицето от
наказателна отговорност и му налага административно наказание
"глоба", като решението му СЪГЛАСНО ЧЛ. 378, АЛ.
5 НПК подлежи на
проверка пред въззивната инстанция.”
Тези главни мотиви на решението на КС се ползват със сила на пресъдено
нещо /вж. в тази насока ПРОФЕСОР Д-Р ЖИВКО СТАЛЕВ И ПРОФЕСОР НЕНО НЕНОВСКИ
“Конституционният съд и правното действие
на неговите решения”, изд. Сиби, 1996г., както и СТАНОВИЩЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД по
конституционно дело № 7/2011г./.
Чл. 378, ал.5 НПК, от своя страна гласи : “Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа”. Глава 21 НПК - “Образуване на производство пред въззивната инстанция”, съдържа разпоредбата на чл. 327 НПК предвиждащ възможност въззивната инстанция, в случая Окръжен съд, да събира доказателства. Т.е. при обжалването на Решението на Районния съд, в производството пред Окръжния съд е допустимо събиране на нови доказателства, тъй като окръжния съд действа като инстанция не само по правото /както ВКС/, а и по фактите /т.н. “втора първа инстанция”/.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите
на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което са
нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицата посочени в акта като нарушители
и е налице умисъл при осъществяването му
от дейците.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид нарушения /в този смисъл вж. Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК/.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство относно двамата нарушители,
съдът отчете пияното им състояние, както и по - тежката форма на нарушение на
обществения ред – сбиване.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо и двамата нарушители, съдът
отчете много добрите им характеристични данни видни от характеристичните им
справки, чистото им съдебно минало, изразеното съжаление, младата им възраст и
тежкото им материално
състояние. Следва обаче да се
изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде
мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните
права и свободи на гражданите /така и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
С оглед обществената опасност на деянието и дейците, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителите следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че следва да бъде в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/А. Христов/