Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство срещу:
1. И.Г.И., със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, неженен, адрес ***,
2. Д.Ш.Ю., със средно образование, работи на длъжност продавач консултант в „Р. Ч” ЕООД гр. Разград, неосъждан, ЕГН **********, неженен, адрес ***,
3. К.И.М., работи като охрана в дискотека Планета Пайнер клуб гр. Разград, със средно образование, осъждан, ЕГН **********, неженен, адрес ***.
Районна прокуратура - Разград, надлежно уведомена, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, съгласно чл. 5, ал. 2 УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОД на МВР - Разград, надлежно уведомена, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП Разград надлежно уведомено, по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В открито съдебно заседание тримата нарушители се явяват лично. Всеки едни от нарушителите, сочи че е бил нападнат и е действал при неизбежна отбрана.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 10.09.2016г. около 23.00 часа нарушителя И.Г.И. се намирал в градския парк в гр. Разград, където се провеждал Традиционния есенен панаир в гр. Разград. Същият бил с приятелката си К. Й. К., братовчедката си И. Х. Б. и други лица от компанията му. Били седнали в една от бирариите близо до входа. Нарушителя И. отишъл да вземе пържени картофи, като тогава се срещнал с другите двама нарушители. Нарушителите И. и Ю. били във влошени отношения. Нарушителите И. и Ю. се сблъскали, като последвала размяна на удари между двамата. Тогава нарушителят М. хванал И. за врата навел го и започнал да го удря, като през това време Ю. продължил да нанася удари. Нарушителите били разтървани от полицейски инспектор А. С. и от насъбрали се хора.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя частично от обясненията на тримата нарушители – частично от показанията на свидетелите. Следва да се посочи, че липсват свидетели очевидци на началото на конфликта, тъй като началото не е било видяно от свидетелите /приятелката и братовчедката на нарушителя И./.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира,
че нарушителите на горепосочената дата са извършили непристойна проява в
резултат на което са нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята
по-ниска степен на обществена опасност, деянието им не представлява
престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно
хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно
от лицата посочени в акта като нарушители и е налице умисъл при осъществяването му от дейците.
Съгласно дадените с т.І, т.3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, хулиганството може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с нарушение на обществения ред.
Ето защо,
въпреки че действията на нарушителите са извършени изцяло поради личен мотив,
то със същите е осъществен състава на административното нарушение посочено в
УБДХ.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, спрямо всички нарушители съдът отчете наличието на
по - тежката форма на нарушаване на обществения ред – сбиване. Съдът отчете и
че хулиганството е станало на място където обичайно се събират много хора –
панаир, където има и малки деца. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
спрямо всички нарушители и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД. От изявленията за изразено съжаление на
нарушителите не става ясно за какво съжаляват нарушителите, след като всеки от
тях сочи, че той е бил нападнат и е действал при самозащита.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид нарушения /в този смисъл вж. Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК/.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства относно нарушителите И. и М., съдът отчете, че нарушителите са личности с висока обществена опасност и лоши характеристични данни. Видно от справката им за съдимост, същите са осъждани за извършени тежки умишлени престъпления от общ характер. Очевидно налаганите им до момента наказания Лишаване от свобода, не са могли да постигнат целите на индивидуалната превенция след като и понастоящем нарушителите продължават да извършва деяния, с които нарушава установения правов ред.
При индивидуализацията на наказанията, относно нарушителят М., като отгечващи отговорността обстоятелства Съдът отчете и предишните хулигански прояви на нарушителя,за които са му налагани наказиня по УБДХ, както следва:
- решение от 10.05.2011г. по АНД № 438/2011г. по описа на Районен съд - Разград - глоба 300 лв.,
- решение № 1 от 02.01.2013г. по АНД № 1/2013г. по описа на Районен съд - Разград - „ЗАДЪРЖАНЕ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА МВР” ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ ДЕНОНОЩИЯ,
- решение № 362 от 02.07.2013г. по АНД № 511/2013г. по описа на Районен съд - Разград - глоба 300 лв.
- решение от 21.12.2013г. по АНД № 955/2013г. по описа на Районен съд - Разград - „ЗАДЪРЖАНЕ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА МВР” ЗА СРОК ОТ ТРИ ДЕНОНОЩИЯ,
Следва изрично да се отбележи, че реабилитацията
заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които
законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и
на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за
преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /така и
Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин
на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4 и Решение
№ 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик
съдията РУМЕН НЕНКОВ/.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо Ю. и М. съдът отчете трудовата им ангажираност.
Съдът отчете и че нарушителят Ю. не е осъждан и е с добри характеристични данни.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелства спрямо тримата нарушители, съдът отчете
младата им възраст и тежкото им материално положение. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално
състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по
недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д.
по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Поради гореизложеното, съдът намери, че относно нарушителите И. и М. целите на наказанието биха се постигнали с адм. наказание Задържане в структурно звено на МВР за срок от по 15 денонощия, поради и което им наложи такова наказание.
Поради гореизложеното съдът наложи на нарушителя Ю. адм. наказание Глоба в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по – леко наказание на нарушителите не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/