Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
П.М.П., роден на *** ***, ЕГН **********,***, тел. ***, бълг. гражданин, неосъждан, неженен, висше образование, работи във фирма “***”, на длъжност – касиер.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОД на МВР
Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща
процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУ на МВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В о.с.з. нарушителят сочи, че се е скарал с Ж. Р. Ст., но не я е удрял. Изразява съжаление за случилото се.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Нарушителят и свидетелят Ж. Р. Ст. живеели на семейни начала, но се разделили. Между тях имало спор относно упражняването на родителските права върху роденото по време на съжителството им дете Г. Д. Ст.
На 10.05.2016г., около 15.00 ч. в гр. Разград, кооперативен пазар в ж.к. Орел, нарушителят отишъл във фризьорски салон, където работела св. Ж. Р. Ст. Между тях отново възникнал скандал относно детето Г., като нарушителят започнал да обижда, псува и да крещи на св. Ж. Р. Ст. След това й ударил два шамара. През това време във фризьорския салон се намирал клиент – св. С. Г. Б., която чула и видяла случилото се.
Материалите били изпратени от РУ на МВР Разград в РРП, където била образувана преписка с вх. № 843/2016г. по описа на РРП.
С постановление от 06.07.2016г. РРП отказала да образува наказателно производство, като изпратила материалите на РУ на МВР Разград, за ангажиране административно наказателната отговорност на нарушителя за нарушение по УБДХ.
Горната фактическа обстановка се подкрепя частично от обясненията на нарушителя /в частта в която сочи, че е възникнал спор между него и св. Ст. и е повишил тон/, както и от показанията на свидетелите Ст. и Б. Действително, св. Ст. е заинтересовано лице, но нейните показания съвпадат и с показанията на незаинтересования свидетел Б.. Съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели, като пълни, логични, последователни и съвпадащи в детайлите. Съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя в частта в който отрича да е нанасял удари на св. Ст., тъй като в тази част същите са изолирани от останалия доказателствен материал.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите
на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което са
нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и
е налице умисъл при осъществяването му
от дееца.
Съгласно дадените с т.І, т.3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, хулиганството може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с нарушение на обществения ред.
Ето защо,
въпреки че действията на нарушителя са извършени изцяло поради личен мотив, то
със същите е осъществен състава на административното нарушение посочено в УБДХ.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете по – тежката форма на хулиганството – сбиване.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, изразеното съжаление и самокритичност, трудовата му ангажираност.
Основното смекчаващо
отговорността обстоятелство спрямо нарушителя представлява неразумно дългият
срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за
“разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и
политически права и чл. 22 НПК.
Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, съдът определи на нарушителя наказание Глоба в размер на 500 лв.
Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на нарушителя наказание Задържане за срок от 11 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А.
Христов/