Р Е Ш Е Н И Е
No 299
30.09.2016 г. гр. Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 01.09.2016
г., в състав:
районен съдия: Атанас Христов
при секретаря П.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д. Nо 1088 по
описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 КЗ (чл.
213, ал. 1 КЗ отм.), във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Депозирана е
искова молба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД,
ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица,
пл. "Позитано" No 5, тел.: 02/9856610, факс: 02/9856103, Електронна
поща: public@bulstrad.bg, Интернет
страница: www.bulstrad.bg,
представители Румен Иванов Янчев, Кристоф Рат, Недялко Димчев Чандъров, начин
на представляванезаедно от всеки двама изпълнителни директори, чрез
пълномощника адвокат К. Драгомирова Х. ПРОТИВ Агенция „Пътна инфраструктура”,
ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, бул.
Македония № 3, представлявана от Лазар Асенов Лазаров – председател на
Управителния съвет.
С молбата е
предявен иск по чл. 410, ал.1, т.3 КЗ (чл.
213, ал. 1 КЗ отм.) във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД,
като ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 153.26 лв.,
ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 30.05.2016г., до окончателното им изплащате
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ситроен С3 Пикасо” с рег.
№ Н 7030 АХ при ПТП на 01.08.2015г.
по републикански път ІІІ – 4902 /Разград – Кубрат/ - Побит камък – Острово – Завет – Веселец.
Сочи, че на 16.04.2014г. между ищеца и собственика
на увредения автомобил – Е.П.Т. бил сключен договор за застраховка „Каско” под
формата на застрахователна полица № 5С027715
за притежавания от последния л.а. „Ситроен С3 Пикасо” с рег. № Н 7030 АХ.
На 01.08.2015г.
Е.П.Т. управлявал горецитирания автомобил по републикански път ІІІ – 4902
/Разград – Кубрат/ - Побит камък –
Острово – Завет – Веселец. Като пътник в автомобила се возела Н.П.Т.. В пътния
участък между селата Просторно и с. Побит
камък, управляваният от Т. автомобил преминал през
множество необозначени неравности на пътното платно – дупки пълни с вода,
вследствие на което увредил предна и задна десни гуми и джанти на автомобила и
липсвал намиращия се на предно дясно колело тас. Гумите били марка „Мишлен
195/55 R 16”.
Така в ищеца е била образувана
застрахователна преписка №
47041515534019 /реф. № 51-04050-00461/15/.
Щетата била в размер на 153.26 лв. която била изплатена на Е.П.Т.,
чрез превод по банкова сметка.
***стоящото
производство. Ищецът излага подробни съображения.
В
съдебно заседание при редовност в призоваването за ищецът се явява пълномощника
му адвокат К.Х. ***, която поддържа исковата си претенция и излага допълнителни
съображения.
Ответникът депозира отговор на
ИМ. Относно допустимостта на иска – сочи, че е допустим. Относно
основателността – сочи, че иска е
неоснователен и недоказан, като го оспорва изцяло. Излага подробни съображения.
Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал.8 във вр. с ал.3 ГПК. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването
за ищеца се явява пълномощника му юрисконсулт Д. Х. Й. Същата поддържа отговора
на исковата молба, излага допълнителни съображения и представя писмена защита.
Претендира разноски в това число и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал.8 във вр. с ал.3 ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение, по реда на чл.235 ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно
от представената от ищеца и неоспорена от страните застрахователна полица №
5С027715 /л.5/, е че на 16.04.2014г. в гр. Шумен, между ищеца и свидетеля Е.П.Т. бил
сключен договор за застраховка „Каско Стандарт” за притежавания от последния
л.а. „Ситроен С3 Пикасо”, с рег. № Н
7030 АХ /л.5/. Срокът на застраховката посочен
в полицата е от 00.00 часа на 17.04.2014г. до
24.00 часа на 16.04.2015г.
Видно от Общите условия приети от
УС на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” на 05.12.2011 г., променени с решение
на УС - протокол от 27.05.2013 г. в сила от 03.06.2013 г., застраховката покрива и рискът
пътно-транспортно произшествие - https://www.bulstrad.bg/userfiles/Bulstrad/DOC/Obshti-Uslovia.pdf.
Няма спор по делото, а и от
неоспорените документи се установява, че на 14.08.2015г. ищецът е заплатил по
банков път на свидетеля Е.П.Т. сумата от 153.26 лв. представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди по гореописания автомобил, получени при
управлението му на дата 01.08.2015г.
/л.6, 10, 11/.
Основният спор по делото е към
датата на деликта – 01.08.2016г., имало ли е валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице Е.П.Т.
и застрахователното дружество – ищец.
Както
вече се посочи по-горе, представената от страна на ищеца полица за сключен
договор за застраховка „Каско Стандарт” за процесния автомобил е със срок от
00.00 часа на 17.04.2014г. до 24.00
часа на 16.04.2015г. /л.5/.
Т.е. този договор е изтекъл в 24.00 часа на 16.04.2015г., поради което към
датата на деликта – 01.08.2015г.
този договор не е действал.
Както с
проекта доклада по чл.140, ал.3 ГПК /л. 36/, така и в доклада по делото, съдът
на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК /л. 75/, е указал на ищеца, че следва да докаже наличие на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователя и увреденото лице по договор за застраховка
на МПС, на което в резултат на ПТП, настъпило в следствие на противоправно
бездействие/действие на ответника е причинена вреда. Указано е и че не са
представени доказателства за тези обстоятелства.
Въпреки
това, ищецът не представи по делото
доказателства за това, че към датата на деликта – 01.08.2015г. е имало валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице Е.П.Т.
относно процесния автомобил.
По възражението на ищеца, че
ответника е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на деликта.
На
първо место, изречението в отговора на ответника в исковата молба: „От доказателствата към исковата молба е
видно, че ищецът, в качеството му на застраховател е изплатил на увреденото
лице застрахователно обезщетение в претендирания от исковата молба размер”,
не представлява признание на факта за наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на деликта.
Но дори
и да се приеме, че това изявление представлява такова признание, следва да се
вземе в предвид, че в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 70 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 579/2012 г., II г. о., ГК е посочено, че: „........установената съдебна практика
......в решения № 1037/2009 г. по
гр. д. № 3399/2008 г., ВКС, I г. о. и № 67/8.06.2011 г.
по гр. д. № 745/2010 г., ВКС, II г. о. С тази практика се приема, че признанието на неизгоден за страната
факт е доказателствено средство, което
не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този
факт е обявен за ненуждаещ се от доказване.”
По
настоящото дело факта за наличие на валидно застрахователно правоотношение към
датата на деликта не е обявен за ненуждаещ се от доказване.
Относно евентуалното наличие на друг застрахователен договор валиден към
датата на деликта, различен от този представен от ищеца с исковата молба на л.
5.
Ищецът, не сочи че е налице друг
застрахователен договор различен от представения с исковата молба, чиято
валидност е до 24.00 часа на 16.04.2015г.
Да се приеме, че е налице друг
застрахователен договор, който е действал към датата на деликта бе представлявало
необоснован извод, формиран в нарушение на процесуалните принципи.
Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава
съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно
дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им
на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни. Така и постановените по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 76 от
26.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 918/2012 г., I т. о., ТК и Решение № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
952/2010 г., IV г. о., ГК.
По евентуалното представяне пред въззивната инстанция на договор за наличие
на валидно застрахователно правоотношение към датата на деликта – 01.08.2015г.,
различен от представения с исковата молба, находящ се на л. 5.
Пред настоящата инстанция ищецът
не твърди, че към датата на деликта -
01.08.2015г., относно процесния автомобил е имало друг застрахователен
договор, различен от този приложен към исковата молба.
Както е посочено и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 68 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 936/2012 г., III г. о., ГК: „..........ограниченията за събиране на нови
доказателства пред въззивния съд, приети с разпоредбите на чл.
266, ал. 1, 2
и 3
от ГПК. Тези ограничения са израз на въведения с ГПК /ДВ, бр. 59 от
2007 г./ нов процесуален принцип на концентрационното начало в гражданския
процес. При действието на новия ГПК
страните в процеса вече са задължени още
в началната фаза на исковото производство да внесат целия процесуален материал:
да формулират пред съда всички свои твърдения за фактите, възражения, искания и
доводи, както и да посочат изчерпателно доказателствените средства, които искат
да бъдат събрани. Ето защо
нормата на чл.
266, ал. 1 от ГПК забранява на въззивния съд да събира нови
доказателства, които страните са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. Изключенията по чл.
266, ал. 2 и ал.
3 от ГПК във връзка с чл.
260, т. 5 и т. 6
от ГПК са предвидени само за доказателства относно новооткрити и нововъзникнали факти, както и новооткрити и новосъздадени доказателства, или доказателства, които не
са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Тъй като се касае за правни норми, които предвиждат изключения
от общото правило, тези правни норми не могат да се тълкуват разширително.”
Както е посочено и в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 466 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2009 г., I г. о., ГК: „Чл. 266
ГПК въвежда забрана за посочване на нови факти и доказателства във
въззивното производство. Страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
До приключване на съдебното дирене те могат да твърдят нови обстоятелства, да
сочат и представят нови доказателства само ако не са знаели за тях до подаване
на жалбата, съответно в срока за отговор. Страните могат да твърдят и
нововъзникнали след подаването на жалбата обстоятелства, съответно след
изтичане на срока за отговора, които са от значение за делото и да посочат и
представят доказателства за тях. Във въззивното производство страните могат да
иска и събиране на доказателствата които не са били допуснати от
първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения. За да се допусне събиране
на ново доказателство обаче, страната трябва да обоснове невъзможността си да
узнае, посочи и представи доказателствата до подаване на жалбата, съответно в
срока за отговор.”
При възприетата фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Ангажирането на отговорността по чл.
213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49
вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от
страна на дружеството-ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 от
ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от
ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно
деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
виновно. Вината се предполага - чл.
45, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът извлича претендираното в процеса право от
заплатено обезщетение по имуществена застраховка, които обстоятелства попадат
под хипотезата на чл.
213 КЗ /отм./ и следователно материалноправната му легитимация следва да
бъде установена съобразно критериите на този текст.
Както вече се посочи,
представения от ищеца договор за застраховка Каско Стандарт е бил валиден до
24.00 ч. на 16.04.2015г., а деликта е възникнал след изтичането му - на
01.08.2015 г.
Ето защо, първата от
горецитираните кумулативни предпоставки не е налице. Това представлява
самостоятелно основание, за отхвърлянето на иска като неоснователен и
недоказан, поради което е безпредметно да се обсъжда наличието на останалите предпоставки.
С оглед изхода от спора ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника, който е ЮЛ и бе защитавано от юрисконсулт, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал. 3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК 000694286, седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, пл. "Позитано"
No 5, тел.: 02/9856610, факс: 02/9856103, Електронна поща: public@bulstrad.bg, Интернет страница: www.bulstrad.bg,
представители Румен Иванов Янчев, Кристоф Рат, Недялко Димчев Чандъров, начин
на представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори ПРОТИВ Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089,
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, бул. Македония № 3,
представлявана от Лазар Асенов Лазаров – председател на Управителния съвет, иск
по чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 153.26 лв.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 30.05.2016г., до окончателното им изплащане, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за виновно причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Ситроен С3 Пикасо” с рег. № Н 7030 АХ при
ПТП на 01.08.2015г. по републикански път ІІІ – 4902 /Разград – Кубрат/ - Побит камък – Острово – Завет – Веселец.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД,
ЕИК 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица,
пл. "Позитано" No 5, тел.: 02/9856610, факс: 02/9856103, Електронна
поща: public@bulstrad.bg, Интернет
страница: www.bulstrad.bg,
представители Румен Иванов Янчев, Кристоф Рат, Недялко Димчев Чандъров, начин
на представляване заедно от всеки двама изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1606, бул. Македония № 3, представлявана от Лазар Асенов
Лазаров – председател на Управителния съвет сумата от 300.00 лв. /триста лева/ представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: