В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 08.09.2016 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Д.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1227 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, от М. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, ПРОТИВ Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СЛЪНЦЕ"", ЕИК 826008972, седалище и адрес на управление:***, законен представител Д. К. А. – председател.

С исковата молба са предявени два кумулативно обективно съединени искове по чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал.2 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите:

- 234.55 лв. /двеста тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ – обезщетение по реда на чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за неоснователно ползване на притежаваната от ищеца 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с трайно ползване – НИВА с площ от 15.637 декара, втора категория, в местността „ОМАРКЬОЙ”, представляващ имот № 035005, по плана за земеразделяне на село Ловско, общ. Лозцина, обл. Разград, ЕКАТТЕ 44937, при граници и съседи: имот № 000124 – полски път на Община Лозница; имот № 035006 – нива на насл. на М. Х. Д; имот № 035050 – нива на А. М. Д.; имот № 035049 – нива на С. С. И; имот № 035021 – нива на Д. П. М; имот № 035004 – нива на насл. на Х. С. Д., за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. /стопанската 2014/2015г./, ведно със законната лихва считано от 20.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

- 2.35 лв. /два лева и тридесет и пет стотинки/ – мораторна лихва върху горецитирарана главница за периода от 13.05.2016 г. до 19.06.2016 г.

Ищеца сочи, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № ***, том *, рег. №№ ***, дело № ** от 05.08.2014г. на Р. И. – нотариус с район на действие Районен съд град Разград, с рег. № 378 на НК, е придобил чрез дарение правото на собственост върху 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с трайно ползване – НИВА с площ от 15.637 декара, втора категория, в местността „ОМАРКЬОЙ”, представляващ имот № 035005, по плана за земеразделяне на село Ловско, общ. Лозцина, обл. Разград, ЕКАТТЕ 44937, при граници и съседи: имот № 000124 – полски път на Община Лозница; имот № 035006 – нива на насл. на М. Х. Д; имот № 035050 – нива на А. М. Д.; имот № 035049 – нива на С. С. И; имот № 035021 – нива на Д. П. М; имот № 035004 – нива на насл. на Х. С. Д.

Сочи че за стопанската 2014/2015г. ответника е ползвал целия гореописан имот, поради което му дължи процесното обезщетение за ползването, както и лихва. Поканил писмено ответника да му заплати процесната главница в срок до 12.05.2016 г., но ответника не му платил, а му изпратил писмен отговор в който го уведомил с писмо с изх. № 03 от 09.05.2016г., че ответника не е обработвал процесния имот, не е включен в споразумение за 2014/2015г., и не е деклариран от ответника. Претендират разноски.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Р.М. от АК – Сливен, който поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения.

Ответникът при редовно връчени книжа /л.33/ не депозира отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание за ответника се явява пълномощника му адвокат М. Р. М. ***, който оспорва исковите претенции и моли за отхвърлянето на същите като неоснователни и недоказани. Сочи, че действително през процесния период ответникът е ползвал процесния имот, но го е ползвал в качеството си на наемател въз основа на договор за наем № 164 от 12.04.2014г., сключен с един от съсобствениците на имота – З. Ш. М.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С точка 3 от решение № 122В от 26.08.1998г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Ловско, ЕКАТТЕ 44937, община Лозница, издадено от Общинска служба по земеделие гр. Лозница, е възстановено правото на собственост на наследниците на А. И. Х. Х. /л. 45/.

Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 60 от 29.07.2016г. от с. Ловско, общ. Лозница, обл. Разград, е че имената А. И. Х. и А. И. Х. Х. са имена на едно и също лице /л. 71/.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 59 от 27.07.2016г. издадено от с. Ловско, общ. Лозница, обл. Разград е че А. И. Х. е починал на ***г. като е оставил за свои наследници три деца – Ш. А. И., Ф. А. Б. и Ш. А. А., като в последствие и трите му деца са починали и наследени от свои наследници /72-74/.

Едно от децата на Ш. А. И., /т.е. внук на общия наследодател А. И. Х/ е и наемодателя на ответника – З. Ш. М. Т.е. наемодателя на ответника безспорно е съсобственик на процесния имот, с право на собственост по-малко от ½ ид.ч.

С договор за наем № 164 от 12.04.2014г. сключен между З. Ш. М. като наемодател и ответника като наемател, целия процесен имот бил отдаден под наем на ответника, като в договора е посочено, че се сключва за срок от 1 година и е в сила до 31.Х.2015г. Договорено е било наемно плащане, което може да бъде в натура, натура и пари или само в пари след остойностяване на продукцията по средни цени на реализацията в размер на 40 лв. на декар /л. 98-99/.

Предвид договора за наем, на 29.10.2014г. било изготвено Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската година 2014/2015г., същото е с вх. № 12/29.10.2014г. на Общинска служба по земеделие гр. Лозница /98-193/.

На 05.08.2014г. с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № **, том *, рег. №№ 5617, дело № *** на Р. И. – нотариус с район на действие Районен съд град Разград, с рег. № 378 на НК, М. Б. М., син на Ф. А. Б. /т.е. внук на общия наследодател А. И. Х./, дарил на ищеца правото на собственост върху 1/3 идеална част от процесния имот /л.8/.

Ищецът изпратил писмена покана до ответника, с която го поканил в срок до 12.05.2016г. да му заплати сумата от 234.55 лв. за ползването на собствената на ищеца 1/3 ид.ч. от процесния имот за стопанската 2014/2015г., като го уведомил че е собственик на същата въз основа на гореописания НА /л.9/.

Ответникът, чрез председателя си Д. А., изпратил до ищеца писмо с изх. № 03 от 09.05.2016г., в което посочил че процесния имот не се обработва от ответника, не е включен в споразумение за 2014/2015г., не е деклариран от ответника, поради което ищеца няма правно основание да претендира процесната сума /л. 10/.

Видно от неоспореното от страните и прието от съда като пълно обективно и компетентно изготвено заключение на съдебно икономическата експертиза, е че наема за 1/3 ид.ч. от процесния имот за стопанската 2014/2015г. е в размер на 234.54 лв., мораторната лихва върху тази сума за периода 13.05.2016г. – 19.06.2016г. вкл., е в размер на 2.48 лв.

Горната фактическа обстановка е безспорна.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен от ищеца иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка да другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съставът на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 59 ЗЗД за ползване на чужд имот без законно основание, ищецът следва да установи, че ако не беше възпрепятстван да ползват имота, би реализирал конкретен доход.

Единствения спорен въпрос по делото е: основанието въз основа на което ответникът е ползвал имота - сключен договор за наем с наемодател - съсобственик притежаващ по - малко от ½ ид.ч. от имота, противопоставимо ли е на ищеца съсобственик с право на собственост от 1/3 ид.ч.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 314 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2010 г., III г. о., ГК, е посочено че: „Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Доколкото отдаването на съсобствена вещ под наем представлява действие на управление, решението за това следва да бъде взето при съблюдаване разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС тоест от съсобствениците, притежаващи повече от половината й. С оглед на това когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно.”

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 179 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г. о., ГК, е посочено, че: „Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). В тази връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ са властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще обвърже всички съсобственици. Имуществените отношения в подобна хипотеза се уреждат между съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката съсобственик (чл. 31, ал. 2 ЗС). Той, поради обвързаността си в облигационното отношение, има право на ползите, но търпи и ограниченията във връзка с изпълнението на договора (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС). При положение, че решението на мнозинството е вредно за вещта, съдът по искане на недоволния съсобственик решава въпроса, като администрира по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, но това не значи, че до тогава няма да се осъществява управление или изпълнението на взетото решение отпада с обратна сила, съответно наемният договор с третото лице обвързва и малцинството от съсобствениците. Освен това, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ, макар и да могат да сключат наемен договор с трето на съсобствеността лице, обвързващ всички съсобственици, не могат да сключват договор за наем за повече от три години (арг. чл. 229 ЗЗД - в този случай извършват действия по обикновено управление) . Ако го сторят, договорът ще е противопоставим след тригодишния срок на останалите съсобственици, само в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Във всички случаи, когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците - наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По изключение, ако напр. договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат да търсят наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска (виж мотивите към ТР 7/2012 г. на ОСГК). Когато обаче сделката не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от чл. на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта; основанието му е непротивопоставимо на съсобственика -ищец .”

В случая наемодателят, който е дете на едно от трите деца на общия наследодател, е безспорно че не притежава повече от половината от имота – тъй като съгл. чл. 5, ал.1 ЗН „Децата на починалия наследяват по равни части.”

Ето защо, основанието въз основа на което ответникът е ползвал процесния имот – договор за наем сключен със съсобственик, който не притежава повече от половината от имота, е непротивопоставимо на ищеца - съсобственик.

Поради гореизложеното ответникът следва да заплати на ищеца претендирано обзещетение в размер на 234.54 лв., съгласна заключението на СИЕ. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба – 20.06.2016г, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД. За разликата до претендирания размер от 234.55 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска за мораторна лихва.

Тъй като след поканата ответникът не е заплатил на ищеца в дадения му срок претендираното обезщетение, той е изпаднал в забава, на осн. чл. 84, ал.2 ЗЗД, считано от 13.05.2016г., поради което следва да му заплати мораторна лихва за периода на забавата - от 13.05.2016г. до 19.06.2016г. вкл. Видно от заключението размера й е 2.48 лв., но тъй като ищеца претендира по – малък размер - 2.35 лв., то следва да му се присъди поискания размер от 2.35 лв.

По разноските.

С оглед изхода от спора ответника следва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски в размер на 443.20 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СЛЪНЦЕ"", ЕИК 826008972, седалище и адрес на управление:**, електр***, законен представител Д. К. А. – председател, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. К., ЕГН **********, с адрес ***, сумите:

- 234.54 лв. /двеста тридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ – обезщетение по реда на чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за неоснователно ползване на притежаваната от ищеца 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с трайно ползване – НИВА с площ от 15.637 декара, втора категория, в местността „ОМАРКЬОЙ”, представляващ имот № 035005, по плана за земеразделяне на село Ловско, общ. Лозцина, обл. Разград, ЕКАТТЕ 44937, при граници и съседи: имот № 000124 – полски път на Община Лозница; имот № 035006 – нива на насл. на М. Х. Д; имот № 035050 – нива на А. М. Д.; имот № 035049 – нива на С. С. И; имот № 035021 – нива на Д. П. М; имот № 035004 – нива на насл. на Х. С. Д., за периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. /стопанската 2014/2015г./, ведно със законната лихва считано от 20.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 234.55 лв. като неоснователен и недоказан.

- 443.20 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки/ - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: