В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Гр.д. № 1414/2016 г. на РРС.

Съдия Константин Косев от Районен съд Разград

НА основание чл.16 от Закона за защита от домашното насилие като взе предвид постановеното решение по гр.д. № 1414/2016 г., което подлежи на незабавно изпълнение, Съдът разпореди да се издаде следната

ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на Ю.И.Ж., ЕГН ********** с адрес ***, срещу осъществявано ДОМАШНО НАСИЛИЕ от Д.Х.К., ЕГН ********** *** №*** като:

ЗАДЪЛЖАВА Д.Х.К., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю.И.Ж., ЕГН ********** *** .

ОТСТРАНЯВА Д.Х.К., ЕГН ********** *** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Р., бул. ** *** за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ЗАБРАНЯВА на Д.Х.К., ЕГН ********** *** да приближава жилището в гр. Р., бул. ** ***, което ищцата обитава, жилището на родителите й в гр. Р., ул. *** и жилището на брат й в гр. Р., ж.к. *** и местата за социални контакти и отдих на Ю.И.Ж., ЕГН ********** *** за срок от ЕДНА ГОДИНА.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.Х.К., ЕГН ********** *** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Препис от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУП Разград за изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение №320/14.09.2016г. по гр.дело №1414 по описа за 2016г. на РРС.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от ЗЗДН.

Постъпила е молба от Ю.И.Ж. ***, с която моли съда да издаде в нейна полза заповед за защита, с която да наложи мерки за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие спрямо Д.Х.К. – неин съпруг. В съдебното заседание ищцата лично и чрез повереника си поддържа молбата.

Ответникът лично и чрез повереника си оспорва исковата молба, като я счита за неоснователна.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства- декларация на ищцата, съдебномедицинско удостоверение, а също и като взе предвид свидетелските показания съдът намира за установено следното: Ищцата Ю.И.Ж. и ответникът Д.Х.К. са съпрузи. Двамата живеели в жилището на ищцата.От известно време отношенията им били влошени и се случвало ответникът да прояви агресивно поведение към ищцата. На 16.06.2016г. двамата излезли и посетили заведението „Крейзи Форест“ в гр. Разград. Седнали на маса, но разговаряйки се скарали и ответникът ударил с юмрук ищцата в дясната част на лицето. При това ищцата изпитала силна болка и от носа и потекла кръв. След това двамата се прибрали в жилището на ищцата, въпреки, че ищцата заявила на ответника, че иска същият да напусне жилището. В следващите дни ответникът напуснал жилището, а и юридически е отстранен от същото със съдебна заповед за незабавна защита.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от декларацията на ищцата и в определена степен от обясненията на ответника. Фактически и самият ответник признава виновното си поведение, макар и да твърди, че бил провокиран от ищцата. От значение са и показанията на св. К. С., която сочи, че на 17.06.2016г./деня след инцидента/ ищцата и се обадила по телефона и плачейки й обяснила какво се е случило. След това се видели и свидетелката възприела състоянието й. Нараняванията на ищцата от нанесения й удар се установяват от съдебномедицинското удостоверение. С оглед изложеното съдът намира, че твърдяното в исковата молба виновно поведение на ответника е доказано.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.2 от закона домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът към такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. От всички събрани доказателства, се установява, че ответникът Д.К. е упражнил физическо насилие спрямо Ю.Ж., която е негова съпруга. Същият е извършил една недопустима проява, като й е нанесъл удар в лицето. Тези видове тормоз са проявни форми на домашно насилие по смисъла на закона.

Гореизложеното обосновава постановяването на мерки по отношение на молбата на Ю.Ж. срещу ответника Д.К. на основание чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН. Д.К. следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. Ответникът следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Р., бул. ** за срок от една година. Освен това на ответника следва да му се забрани да приближава жилището, обитавано от молителката, а също и жилищата на нейните родители и нейния брат, а също и местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от една година. Съдът намира, че с оглед ситуацията при разглеждания случай не е наложително спрямо ответника да се прилага и мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, която е поискана в исковата молба.

Съгласно чл.5 ал.3 ЗЗДН на извършителя на домашно насилие следва да бъде наложена глоба. Съдът като съобрази конкретната проява на домашно насилие, намира, че на Д.Х.К. следва да се наложи глоба в размер на 400 лв.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС и държавна такса в размер на 50 лв.

В горния смисъл, съдът се произнесе с решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :