В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На седми септември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар С.Р.

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1602 по описа за 2016 г.

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на В.Д.Д., ЕГН ********** *** за извършени от Р.Г.С. *** прояви на физическо и психическо насилие за периода 20.07.2016 г. – 15.08.2016 г., като:

ЗАДЪЛЖАВА Р.Г.С. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Д.Д., ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на Р.Г.С. *** да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на В.Д.Д., ЕГН ********** *** за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.Г.С. *** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Р.Г.С. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН и сумата 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса за образуване на делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение № 300 от 07.09.2016 г., постановено по гражданско дело № 1602/2016 г. на РРС.

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от В.Д.Д., в която сочи, че на 20.07. и 04.08.2016 г. ответникът Р.Г., с когото съжителствала на съпружески начала до средата на м.юли 2016 г., й е нанесъл физическо и психическо насилие. Иска спрямо него да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1 , т.3 и т.5 от ЗЗДН.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска. Заявява, че не е съжителствал на съпружески начала с ищцата, но са имали връзка и след края й е правил опити за възобновяването й. Счита, че не следва да му бъдат налагани мерки по ЗЗДН, още повече че след подаването на молбата от ищцата е спрял да я търси.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Според показанията на свид. Д. ищцата и ответника са имали интимна връзка и са живели заедно в дома на ищцата до края на м.юли 2016 г. Решението за края на връзката било на ищцата и ответникът не бил съгласен с това. Със свидетелката ищцата споделила, че е имала спор с ответника, той я дърпал и показала синини по ръцете си. След раздялата С. продължил да звъни на ищцата, както и на свидетелката. От последната искал съдействие за оправяне на отношенията между двамата. Посещавал ищцата и на работното й място, повишавал тон. На 04.08.2016 г. позвънил повече от 20 пъти по телефона на ищцата. Тя се съгласила да се видят и предложила срещата да бъде в близост до дома й. Свид.Д. била в апартамента и наблюдавала тази среща. От балкона видяла, че ответникът дръпнал ищцата й я захапал по устната. След това около 20 минути спорели във входа, като ответникът отказвала да я пусне, за да се прибере. Този разговор вече бил чут от свидетелката. Когато ищцата се прибрала, свидетелката забелязала лек оток на устната, на който сложили лед. След получаването на ограничителната заповед, ответникът не търсил повече ищцата.

Така подадената молба е допустима предвид фактическото съпружеско съжителство между молителката и ответника. Разгледана по същество, същата се явява основателна и доказана. Анализирайки показанията на свидетелката Д., съдът стигна до извода, че ищцата е била подложена на домашно насилие по смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие – психическо, изразяващо се в непрекъснати обаждания и настоявания ищцата да направи нещо, което не иска и физическо – дърпане и хапане.

По отношение на мерките за защита съдът счита, че същите следва да бъдат наложени за срок от три месеца, тъй като с издаването на заповедта за незабавна защита ответникът е разбрал, че това негово поведение се санкционира от закона и е решил да го преустанови.

По отношение на мярката по т.5 – посещение на специализирана програма, съдът счита, че същата не следва да бъде налагана, тъй като връзката е прекратена и насилственото поведение е преустановено, поради което не е необходимо ответникът да посещава тази програма.

По отношение размера на глобата съдът взе предвид, че ответникът има задължение за издръжка към две деца и работи като пазач в селското стопанство, ето защо наложи санкция в размер на минимума от 200 лв.

В този смисъл Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: