В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1748 по описа за 2016 г.

Р Е Ш И :

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на В.Т.Т., ЕГН ********** *** за извършена от П.И.Б., ЕГН ********** проява на домашно насилие на 05.09. и 06.09.2016 г. в гр.Разград, като:

ЗАДЪЛЖАВА П.И.Б., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Т.Т., ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на П.И.Б., ЕГН ********** *** да приближава жилището, находящо се в гр.Разград, gu ********** местоработата в гр.Разград, ул********** и местата за социални контакти и отдих на В.Т.Т., ЕГН ********** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.

ЗАДЪЛЖАВА П.И.Б., ЕГН ********** *** да посещава специализирана програма към Консултативен център по проблемите на домашното насилие към Център на НПО в Разград, ж.к.“Освобождение“, №34.

ПРЕДУПРЕЖДАВА П.И.Б., ЕГН ********** *** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, както и сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок от днес.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение № 334 от 28.09.2016 г., постановено по гражданско дело № 1748/2016 г. на РРС.

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от В.Т.Т., в която сочи, че на 05.06/06.06 и на 06.06.2016 г. ответникът П.И.Б., с когото съжителствала на съпружески начала до средата на 2013 г. и от когото има дете, й е нанесъл психическо насилие, изразяващо се в заплахи, закани и обиди по телефона. Иска спрямо него да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1 , т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска. Признава, че се е обаждал на ищцата, но това е било с цел да я моли да се съберат отново, тъй като тежко преживявал раздялата помежду им. Счита, че не следва да му бъдат налагани мерки по ЗЗДН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка: Видно от представеното удостоверение за раждане страните по делото са родители на П. П. Б., роден през 2009 г. Не се спори между двамата, че от 2013 г. живеят разделен. Според депозираните свидетелски показания на свидетелите Т., Г. и Б. ответникът не е приел раздялата между двамата, често звъни на ищцата и се опитва да я убеждава да се върне при него. Според баща му – свид.Б. това се случва често и ответникът се ядосва, когато тя не му отговаря. Според свид.Т. в нощта на 05.06./06.06.2016 г. тези обаждания са били многобройни и последователни във времето след 22,30 часа и са били съпроводени с обиди, заплахи и закани от страна на ответника. Ищцата много се притеснила, тъй като при предишни посещения на ответника в дома на свидетелката той счупил бравата на входната врата на апартамента. На другия ден – 06.06.2016 г., ответникът продължил да звъни. Тогава тя изключила своя телефон и този на детето и за четири дена отишла на място, където ответникът не може да я открие. След това тя си сменила телефона и обажданията престанали.

На 08.09.2016 г. ищцата подала жалба срещу ответника до РУ на МВР Разград.

Така подадената молба е допустима предвид общото дете на двойката. Разгледана по същество, същата се явява основателна и доказана. Анализирайки показанията на свидетелите, съдът стигна до извода, че ищцата е била подложена на домашно насилие по смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашно насилие, а именно психическо такова, изразяващо се в непрекъснати обаждания, заплахи и закани, с цел да бъде принудена да се върне при ответника.

По отношение на мерките за защита съдът счита, че същите следва да бъдат наложени за срок от шест месеца, които биха били достатъчни, за да преоцени ответникът своето поведение.

По отношение на мярката по т.4 – временно определяне местоживеенето на детето при невиновния родител, съдът счита, че налагането на същата не е необходимо, тъй като родителите са разделени вече в продължение на три години и детето живее при майката.

Налагането на мярката по т. 5 – посещение на специализирана програма е необходимо, тъй като ответникът има нужда от помощ, за да приеме раздялата с ищцата и да овладява гнева си в контактите с нея.

По отношение размера на глобата съдът взе предвид, че ответникът има и задължение за издръжка на общото с ищцата дете, ето защо наложи санкция в размер на минимума от 200 лв.

В този смисъл Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: