Р Е Ш Е Н И Е

№324, 10.10.2016г., гр.Разград.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година

в публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар П.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 100/2016г. по описа на РРС:

Исковете са с правно основание чл.226/отм./ КЗ във вр. с пар.22 ПРЗ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д.Д.Г., с която моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 1000лв., претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП и сумата 527.84лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увредата.Твърди, че на 06.11.2015г. вървейки на празен паркинг, намиращ се в близост до дома й, усетила че л.а. я блъска в гръб. Вследствие на удара ищцата паднала върху дясната си половина и се озовала на пътното платно на бул.България. От болката при падането започнала да се задушава. Оказало се, че л.а. управляван от св.Б., при маневра на заден ход,не я е видял. Шофьорът разбрал за станалото от клаксоните на колите. Шофьора и една жена излязло от колата и я попитали как се чувства. Събрали се минувачи. Извикали линейка и полиция. Първо пристигнали полицейските служители. Междувременно ищцата звъннала на съседка да я придружи до болницата. След направените изследвания се установило, че ищцата няма счупвания и сериозни травми и била изписана. Съдебен лекар установил следните наранявания: фисура на 7 дясно ребро, хематом на дясното бедро, кръвонасядания в дясна гръдна половина и дясна мишница с ограничен обем на активни и пасивни движения по осите на дясна раменна става, драскотини по гърба.От инцидента и досега ищцата изпитвала силни болки, като в началото същите били много силно изразени, приковаващи я на легло.

Ответникът ЗД“Армеец“ АД счита исковете за неоснователни. Твърди, че изключителна вина за ПТП-то има ищцата, която се е движела на пътното платно. В условията на евентуалност твърди съпричиняване, вкл. и от общото й увредено здравословно състояние. Оспорва иска и по размер.

Въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, и изслушани вещи лица, съдът установи следната фактическа обстановка: На 06.11.2015г. около обяд ищцата се върнала с такси от гробища, което спряло на паркинг на първия паркинг на бл.Родопи, на бул.България №29. Ищцата посетила магазин от типа „за един лев“ и тръгнала да се прибира, тъй като живеела на отсрещната страна, през бул.България. При придвижването си ползвала бастун. Носела и чанта, тип пазарска. Вървяла по пътното платно на паркинга, на който имало спрели автомобили. Минала покрай л.а. на св.Б., пресичайки паркинга по дължина, като вървяла с гръб към спрените автомобили. На изхода на паркинга, на пътното платно ищцата усетила удар отзад и паднала. През това време св.Б., управлявайки л.а. Опел Комбо с ДК№ ***, при завой и излизане от паркинг на заден ход ударил ищцата, която паднала в началото на пътната лента за движение на бул.България. Свидетелят не усетил удара, но спрял, тъй като от отворения прозорец на л.а. чул виковете на минувачите. Той и съпругата му св.Б., излезли и видели, че на около 50см. от колата лежи възрастна жена и вика от болка. Жената лежала в началото на пътното платно, извита на дясната си страна, с крака към паркинга. Двамата свидетели я попитали как е, а ищцата била в шок и започнала да налага св.Б. с бастуна си. Последния се обадил на тел.112. През това време пострадалата се обадила на св.И. да дойде и да я придружи до болницата. На место дошли полиция, а след това и линейка. Св.К. твърди, че с колегата му установили механизма на ПТП-то по данни главно на св.Б., тъй като пострадалата не била в състояние да обясни станалото. Св.Б. бил тества с Дрегер, който не отчел наличие на алкохол. Линейката отвела пострадалата, придружена от свидетелката в болницата, а св.Б. бил откаран с полицейския автомобил до болницата за кръвен тест. След като се установило, че ищцата няма фрактури на св.Б. бил съставен акт и впоследствие издадено наказателно постановление. Св.И. придружила ищцата до спешното отделение, а след това и до рентгена. Дежурният лекар казал, че ищцата няма счупване, а голямо натъртване, поради което я изписали. Според свидетелите Г., Г. и И. ищцата изпитвала много силни болки и била прикована на легло, като се нуждаела от чужда помощ и за най-елементарните ежедневни нужди- за тоалетна, за обличане, за домакинстване. Свидетелите нееднократно са я придружавали до лекар, помагали са й. Това продължило доста дълго. На ищцата се налагало дори да плаща на жена. От катастрофата досега ищцата е със силни болки и трудно подвижна.

По делото е назначена СМЕ, по която вещото лице е установило множество видими травматични увреждания: пръснати белезникаво епитиризирани участъци от драскотини на кожата в централната част на гърба, на места-с мънички неотпаднали кафяви корички; бледозеленикаво кръвонасядане в долната част на дясната гръбна половина-между средната й линия и задната мишнична област 14/6см. с изразена спонтанна и палпаторна болезненост; зеленеещо кръвонасядане на горната трета на външностраничната повърхност на дяусна мишница на диаметър 6см., спонтанна и палпаторна болезненост на дясна раменна става и ограничен обем на активни и пасивни движения по осите й; нехомогенен петнистоморав и със зеленикави излбеднявания хематом на меки тъкани в горната трета на външностранична повърхност на дясно бедро с общо площ 8/6см. Установените видими травматични увреждания при ищцата търпят пълно обратно развитие за срок от около 2 седмици, а непълното счупване на ребро, предвид възрастта на пострадалата би следвало да се консолидира физиологично за максимален срок от 3 седмици. Вещото лице е установило, че преди ПТП-то ищцата е страдала от захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия; хипертонична болест втори стадий, умерена степен, сърдечна форма; деформираща лумбална спондилоза /изменение на структурата на прешлените, меките тъкани и връзките между тях в поясната област/; лявоконвексна сколиоза /извиване наляво на гръбначния стълб/ и спондилолистеза Л4-5/ приплъзване напред на междупрешленните дискове на 4 и 5 прешлен/. Последните три заболявания са такива на опорно-двигателния апарат, които затрудняват изправения стоеж и движението и са изразени със силен болков синдром. Тези заболявания нямат трамватична генеза. Това са необратими възрастови промени, които са необратими и с времето прогресират, като се увеличава двигателния дефицит. Ефекта от лечението е частичен, временен и непостоянен. Според вещото лице представените рецепти и касови бележки / на които е упоменато лекарството/ са главно болкоуспокояващи и протектори на нервната система, с изключение на антихирептензивните препарати: Хлофадон и Лозап. Представени са касови бонове:1. 25лв. за освидетелстване от съдебен лекар от 19.11.15г., 2. планов преглед и рентген 2х25лв. от 28.06.16г.,3.медикаменти за 33.04лв. на 02.01.16г., 4.медикаменти за 27.80лв. на 04.01.16г., 5. Медикаменти за 29.06лв. на 04.01.16г., 6. Медикаменти за 42.87лв. на 04.01.16г., 7.медикаменти за 23.69лв. на 06.01.16г., 8.медикаменти за 29.30лв. на 09.01.16г., 9.лекарства за 28.80лв. на 16.01.16г., 10.лекарства за 4.80лв. на 27.01.16г., 11. Лекарства за 21.63лв., от които платени в брой 16.40лв., останалите за по НЗОК, 12. Лекарства за 39.46лв., от които платени в брой 6.20лв., останалите за по НЗОК, 13. Лекарства за 5.80лв., от които болкоуспокояващото Паракофдал е 3.67лв. на 07.03.16г., 14.лекарства за 26.73лв., от които болкоуспокояващи са паракофдал-3.67лв. и парацетамол-1.49лв. на 07.04.16г., 15.лекарства за 25.14лв., от които болкоуспокояващите са паракофдал-3.67лв. и аулин-1.56лв., 16. Лекарства за 13.08лв., които не са болкоуспокояващи, на 26.05.16г., 17. Лекарства за 6.25лв. на 03.06.16г., 18.лекарства за 13.09лв., от които атаракс-3.11лв., лозап-3.11лв. и хлофазолин-1.65лв. не са болкоуспокояващи, 19. Лекарства за 16.65лв., които не са болкоуспокояващи, 20.лекарства за 13.07лв., от които беналгин за 2.60лв. е болкоуспокояващо, 21. 45лв. за медицински изделия на 27.06.16г., 22. 7.63лв. за лекарства, които не са болкоуспокояващи на 29.06.16г.

По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, според която ищцата е вървяла през паркинга на бул.България №29 с намерение да пресече. Ищцата е вървяла перпендикулярно на посоката на булеварда, преминала е покрай л.а. на св.Б.. През това време водачът на л.а. е предприел маневра движение назад и между двамата възникнал удар, от който последната паднала. От момента, когато автомобилът е потеглил назад водачът му не е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство. Когато л.а. е потеглил назад е имало опасност за движението, тъй като към този момент пешеходката се е движела по платното зад л.а. В този момент опасната зона на спиране е нула, тъй като при потегляне на л.а. скоростта е нула. Следователно всяко разстояние различно от нула е по-голямо от опасната зона на спиране.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

За да бъде успешно проведен прекият иск по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1.деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3.вреда- реално претърпяна, 4.причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5.вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска "гражданска отговорност", сключен досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.

Съдът намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в производството доказателства. Установи се, че вредите /имуществени и неимуществени/, чиято обезвреда се претендира са в причинно - следствена връзка с противоправните действия на водача на лекия автомобил- св.Б. и с причинените от това застрахователно събитие травматични увреждания на ищцата: "фисура на 7 дясно ребро, хематом на дясното бедро, кръвонасядания в дясна гръдна половина и дясна мишница с ограничен обем на активни и пасивни движения по осите на дясна раменна става, драскотини по гърба“.

Съгласно разпоредбите на чл.40 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Според вещото лице водачът на л.а. св.Б. не е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство. Когато л.а. е потеглил назад е имало опасност за движението, тъй като към този момент пешеходката се е движела по платното зад л.а.. Всяко разстояние различно от нула е по-голямо от опасната зона на спиране в случая. Същият не е осигури човек, който да му помага при движението назад, въпреки че в лекия автомобил е била св.Б. .С тези си действия, виновни и противоправни св.Б. е причинил ПТП с участието на ищцата-пешеходец, в резултат на което същата е получила травматичните увреждания, установени от вещото лице.

По отношение на причинната връзка и настъпилия вредоносен резултат следва да се обсъди и съобрази здравословното състояние на ищцата преди ПТП-то. Видно от приложената медицинска документация по делото, обсъдена в заключението на в.л., ищцата е страдала преди произшествието от няколко сравнително тежки хронични заболявания, три от които на опорно-двигателния апарат. Същите са дегенеративни по своя характер, не могат да бъдат овладени, свързани са с изразен болков симптом. Действително общото здравословно състояние на ищцата се е влошило след ПТП-то, но този факт няма връзка с получените при ПТП травми. Още преди ПТП здравословното състояние на ищеца е било значително увредено, което е довело до трайно затруднение в придвижването на ищцата, дължащо се на нейните хронични заболявания. Според в.л. ако ищцата не бе имала тези заболявания на опорно-двигателния апарат, получените травми биха отшумели за три месеца, без да оставят някакви последствия върху здравето на ищцата.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в тези норми поведение и е било противоправно и представляващо деликтно поведение, съгласно изискванията на чл.45 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекият автомобил "Опел Комбо" по отношение на причинените на ищцата вреди от ПТП.

С имуществената застраховка "Гражданска отговорност" се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован.

Предвид гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност", съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.

Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

Видно от доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 06.11.2015г. на ищцата са били причинени описаните в медицинската документация и в приетата, като обективно изготвена СМЕ травматични увреждания: " фисура на 7 дясно ребро; пръснати белезникаво епитиризирани участъци от драскотини на кожата в централната част на гърба, на места-с мънички неотпаднали кафяви корички; бледозеленикаво кръвонасядане в долната част на дясната гръбна половина-между средната й линия и задната мишнична област 14/6см. с изразена спонтанна и палпаторна болезненост; зеленеещо кръвонасядане на горната трета на външностраничната повърхност на дяусна мишница на диаметър 6см., спонтанна и палпаторна болезненост на дясна раменна става и ограничен обем на активни и пасивни движения по осите й; нехомогенен петнистоморав и със зеленикави излбеднявания хематом на меки тъкани в горната трета на външностранична повърхност на дясно бедро с общо площ 8/6см.

Вследствие на травмите, в периода на възстановяване ищцата се е чувствала психически зле, била е разстроена, изпитвала е силни физически болки и ограничение в придвижването, нуждаела се от обгрижване и постоянна помощ. Установените травматични увреждания при ищцата обаче са леки по своя характер и търпят пълно обратно развитие за срок от около 2 седмици, а непълното счупване на ребро, предвид възрастта на пострадалата би следвало да се консолидира физиологично за максимален срок от 3 седмици. Сравнително краткия период на възстановяване и липсата на връзка между травмите от ПТП-то и задълбочаващите се предшестващи катастрофата заболявания на опорно-двигателния апарат, съдът намира, че следва да се репарира с обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 7000.00 лв.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение на пътя пострадалата, като участник в движението, е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 54/22.05.2012г. ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК; ППВС № 17/1963 г. и ТР № 88/1962 г. на ОСГК на ВС,/ намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.

В конкретния случай ищцата е нарушила разпоредбата на чл.108 ал.1 ЗДвП според, която като пешеходец е длъжна да се движи по тротоара. По делото е безспорно установено, вкл. и от обясненията на самата пострадала, че се е движела по платното на паркинга, а не по тротоара, който се е намирал в непосредствена близост. Нещо повече, при движението си по пътното платно ищцата е била и с гръб към автомобилите. В този смисъл възраженията на ответника, че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, съдът намира за основателно. Основателно е направеното възражение за съпричиняване. Съдът намира, че поведението на ищцата по принос е равно почти с това на св.Б., като съдът намира неговата степен в размер на 40%.

С оглед изложеното, претенцията на ищеца за неимуществени вреди, съдът намира за основателна за сумата 4200лв. За разликата до предявеният размер 10000лв. същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Върху присъдената сума се следва на основание чл. 84, ал.3 ЗЗД и законна лихва от датата на увреждането - 06.11.2015г. до окончателно погасяване на сумата.

Претенцията за претърпени имуществени вреди в размер на 527.84лв е частично основателна до размера на 25лв. Съобразно заключението на вещото лице получените травматични увреждания от ПТП-то са леки, отшумяващи максимум за три седмици с оглед възрастта на пострадалата, и са съпроводени с изразен болков симптом. Т.е. ищцата би следвало за около месец да се възстанови от травмите. Първата представена касова бележка е за направеното освидетелстване от съдебен лекар-19.11.15г. Следващата касова бележка е чак от 02.01.16г. за сумата 33.04лв.- за медикаменти. Следват 3броя касови бележки от 04.01.16г.,една от 06.01.16г., една от 09.01.16г., една от 16.01.16г., една от 27.01.16г., две от 04.02.16г., като на всички тях е отбелязано само медикаменти/лекарства. Първите касови бележки за закупени медикаменти са за период два месеца след ПТП-то, като в тях не е посочени по вид закупените лекарства. Тези два факта препятстват съда да обоснове извод за наличие на връзка на претърпените от ищцата увреждания и приемите медикаменти. Предвид на тона същите не следва да се зачитат като имуществена вреда. Последващите касови бележки съдържат болкоуспокояващи и протектори на нервната система, с изключение на антихирептензивните препарати: Хлофадон и Лозап, но същите съдът намира, че са предписани за хроничните заболявания на ищцата, които е имала преди Птп-то вкл. и на опорно-двигателния апарат, за които се предписват болкоуспокояващи. Липсата на установена връзка на търпените болки и приема болкоуспокояващи медикаменти обосновава неоснователността на претенцията й за имуществени вреди.

Претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена, съобразно уважените искове от общо 4225лв.. при приложение на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1. За адв.възнаграждение ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 525.75лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“АД, ЕИК 121076907 да заплати на Д.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 4200лв./четири хиляди и двеста лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди по ЗЗ“Гражданска отговорност“, сумата 25лв./двадесет и пет лева/ обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015г. до окончателното им изплащане и разноски в размер на 525.75лв./петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди до първоначално предявените размери от 10000лв. и от 527.84лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: