Р Е Ш Е Н И Е

Номер 335 25.10.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№245 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Депозирана е искова молба от И.Х.И., С.А.К., Е.Р.Т. и Р.Р.Х., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Х.Х.М., С.Х.М. и Е.Х.М. за установяване, че ищците са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.., ул.”П. Я.“, *** заедно с построената в него жилищна сграда едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., като И.Х.И. е собственик на 5/16 от същата, С.А.К. – на 2/16 идеални части, Е.Р.Т. – на 1/16 и Р.Р.Х. – на 1/16 идеална част, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, т.4, дело №670 на Нотариус Р. И. за 2014, г., както и за обявяване за недействителен спрямо ищците на 9/16 идеални части от договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба №**, т.2, от 20.03.2015 г. Сочи, че процесният имот е бил собственост на общите наследодатели на страните Х.М. А., починал на 28.01.2000 г. и А. М. А.а, починала на 22.03.2002 г. Ищците са деца и внуци на двамата от първите им бракове и са продължили да ползват имота за свои нужди след смъртта на двамата наследодатели, вкл. са го декларирали и са заплащали данъците му. Сочи също така, че на 25.07.2014 г. първите двама ответници са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху процесния имот и на 20.03.2015 г. са прехвърлили правото на собственост на третата ответница.

В писмения отговор на първоначалния иск ответниците са заявили, че предявените искове са неоснователни. Сочи, че първоначално процесния имот е придобит от общия наследодател Х.М., като процесната къща е била построена през 1942 г., т.е. преди сключването на първия му брак с Т. М. Е., който е прекратен със смъртта й през 1960 г., а бракът между Х.М. и А. М. е сключен през 1973 г., че с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка се е снабдил през 1979 г. Според ответниците имотът не е станал съпружеска имуществена общност при отчуждаването му и последвалото обратно изкупуване в периода 1989 – 1990 г., въпреки че в договорите за това е посочено и името на съпругата А. М.. Ето защо считат, че след смъртта на Х.М. през 2000 г. частите на четиримата наследници – преживяла съпруга и три деца са равни. Твърдят, че след 2000 г. – от 28.01.2000 г. първите двама ответници са започнали да владеят имота като свой, че са се снабдили с документ за собственост няколко години след изтичане на 10 годишния давностен срок и след това са го прехвърлили на дъщеря си ответницата Е.М.. Заявяват изрично възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза, като сочат, че в последните години на наследодателя само те са се грижели за него и са знаяли, че имота ще остане за тях и останалите сънаследници нямали претенции срещу това, че данъците за наследствената част на С.К. платили ответниците, а ищецът И. дори не бил записан в данъчната декларация. По отношение на искането за обявяване на договора за покупко-продажба за недействителен твърдят, че същият не страда от пороци, водещи до недействителност. Претендират и за заплащане на направените по делото разноски.

Ответниците Х.Х.М., С.Х.М. и Е.Х.М. са предявили в условията на евентуалност /т.е. при уважаване на първоначалните искове/ обективно и субективно съединени насрещни искове срещу И.Х. И., С.А.К., Е.Р.Т. и Р.Р.Х. за заплащане на първите двама сумата 1135,33 лв. необходими разноски за ремонт на покрив и местни данъци както следва: от първия ищец – 195 лв., от втората ищца – 550,33 лв. /390 лв. за ремонт и 160,33 лв. местни данъци/, от третата и четвъртия ищци – по 195 лв. съответно при същите условия третата ищца Е.М. е предявила искове срещу ищците за заплащане на направени от нея подобрения в имота, както следва : срещу И.И. – за 750 лв., срещу С.К. – за 1500 лв., срещу Е.Т. – за 750 лв. и срещу Р.Х. – за 750 лв. Претендират и за законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Сочат, че ремонтът на покрива е бил наложителен, което им струвало 1 560 лв. /500 лв. за материали и 1060 лв. за труд/ и че през 2014 г. заплатили дължимите от С.К. данъци за имота. По втората група искове твърдят, че Е.М. е придобила правото на собственост на годно правно основание и е добросъвестен владелец, че през м.юли 2015 г. ответницата Е.М. след придобиването на имота е измазала външните стени на къщата за 600 лв. /400 лв. за материали и 200 лв. за труд/ , ремонтирала оградата през м.септември-октомври 2015 г. за 730 лв. /570 лв. за материали и 160 лв. за труд/, поставила нова гаражна врата за 210 лв. /180 лв. за материали и 30 лв. за труд/, изградила лятна кухня в периода септември-октомври 2015 г. за 1887,00 лв. /1467 лв. за материали и 420 лв. за труд/. Всички тези подобрения според третата ответница са довели до увеличаване стойността на имота в размер на 6000 лв.

Ищците по първоначалните искове, респ. ответници по насрещните считат исковете, предявени от Е.М. за недопустими, тъй като претендираните от нея подобрения са били извършени преди изповядване на процесната покупко-продажба. По същество оспорват исковете, като твърдят, че същите не са извършени и не съществуват. Твърдят, че представените касови бележки не доказват извършването на разходите, оспорват съдържанието на представения по делото договор между Х.М. и Х. С..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Х.Х.М., С.А.К. са деца на покойния Х.М. А., починал на 28.01.2000 г., а Р.Р.Х. и Е.Р.Т. – негови внуци. Всички те са негови наследници наред с покойната му вече съпруга А. М. А.а. Наследник на последната е ищецът И.Х.И. заедно с дъщеря й Ф. О.. /удостоверение за наследници на л.26 и 28/.

Приживе Х.М. А. в различни периоди от време е носил и имената А. М. Д. /л.24/, а съпругата му – имената А. М. Д. /л.23/. Бракът между двамата е бил сключен на 08.03.1973 г., като и за двамата това е бил втори брак. Така през 1951 г. Х.М. А. е сключил граждански брак с Т. М. Е. /л.54/. Ищцата С.К. и ответника Х.Х. са деца, а ищците Р.Р.Х. и Е.Р.Т. са внуци на последната.

С нотариален акт №**, т.*, от 27.11.1979 г. Х.М. А. е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място от 930 кв.м., находящ се в гр.., урегулиран парцел 364 в кв.39 по плана на селото ведно с построените в него къща и сайвант. В този нотариален акт като основание за придобиване на собствеността е посочено „покупка и давностно владение“.

С договор за продажба на недвижим имот от 18.07.1989 г. /л.20/ А. М. Д. и А. М. И. са продали на Комплексна селскостопанска бригада . собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 930 кв.м., заедно с построените в него жилищни и стопански сгради , находящ се в гр.., ул.“П.Я.“, №*, съставляващ парцел 364 в кв.39 по плана на града за сумата 2 000 лв. В договора е посочено, че продавачът е представил нотариален акт №**, т.*, дело №769/79 г. С протокол от 05.04.1990 г. /л.22/ Управителния съвет на ТКЗС е взел решение да продаде дворно място /парцел/, собственост на ТКЗС, находящ се в гр.., ул.“П.Я“, №* на А. М. Д..

През 1993 г. Х.М. А. е декларирал пред Община . къща с дворно място на ул.“П.Я“, №*. В декларация от 2014 г., подадена от Х.Х.М. за облагане с данък по чл.14 от ЗМДТ за земя и сгради с адрес гр.., ул.“П.Я“, №* като съсобственици са посочени Р.Р.Х., Е.Р.Т., С.А.К., И.Х.И. и Х.Х.М.. В друга декларация от 2004 г. същият ответник е декларирал като собственици на същия имот Х.Х.М., Р.Х. М. и С.А.К. /л.11 и сл./.

С нотариален акт №***, т.*, от 25.07.2014 г. на нотариус Р.Иванова /л.6/ ответникът Х.Х.М. е признат за собственик по давностно владение и наследство на поземлен имот с площ 949 кв.м., съставляващ имот 364 в кв.39 заедно с едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., състояща се от две стаи и коридор. В този нотариален акт изрично е записано, че молителят е придобил имота в качеството си на наследник на Х.М. М. В представената по делото скица от 14.05.2014 г. /л.7/ имотът е записан на наследници на А. М. Д.. Към нотариалното дело е приложено удостоверение от Община . за това, че поземлен имот №59 в кв.40 по ЗРП от 1969 г. е идентичен с поземлен имот №364 в кв.39 по регулационния план на . от 1978 г.

С нотариален акт №-*, т.* от 20.03.2015 г. /л.10/ Х.Х.М. и С.Х.М. са продали на Е.Х. М. /и тримата ответници по настоящото дело/ правото на собственост върху горепосочения недвижим имот.

Във връзка с установяване наличието на владение върху процесния имот, както и във връзка с твърденията на ответника за извършени разноски и подобрения в процесния имот, по делото са разпитани свидетелите С., С.а, И., Б. и Н.. Според показанията на свидетелите последните години дядо Х. и баба А. са живели сами в имота. Синовете им – ответника Х.Х. и бащата на част от ищците Р.Х. *** ищцата С.К. ***, но често ги навестявали. След смъртта на дядо Х. ищецът И.И. прибрал майка си баба А. в собствения си дом, където се грижел за нея до смъртта й. Р.Х., С.К. и Х.Х. стопанисвали двора, като дори си го разделили на три части и всеки засявал своята част. Ключ за вратата на имота имали Х.Х. и Р.Х., като всеки от тях предоставял достъп и на сестра им. Най-често имота се посещавал от Х.Х., който нямал собствен двор, а се грижел и за кучето. Ищцата С.К. през 2012 г. била в Германия. По същото време съпругата на Р.Х. се разболяла и той нямал много време да ходи в имота. Свид. Б. и Н., съседи на имота са категорични, че Р.Х. спокойно е влизал в имота, дори за последно свид.Б. го видял там малко преди смъртта му. След смъртта на Р.Х. през м. август 2013 г., Х.Х. заявил, че имотът е негов и забранил на С.К. да влиза там. През 2014 г. и 2015 г. ответникът Х. извършил ремонт на къщата – припокриване, поставяне на рабицова мрежа и измазване, изградил лятна кухня, възстановил оградата, поставил портална врата.

По делото са представени стокови разписки, фактури и касови бележки за закупени от ответниците строителни материални.

В заключението на извършената по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза вещото лице е посочило, че подобренията, посочени в насрещния иск – изграждане на лятна кухня, ремонт на покрива на жилищната сграда, ремонт на оградата, измазване на жилищната сграда с външна мазилка и поставяне на гаражна врата са извършени в процесния имот. Ремонта на покрива е запазил сградата от саморазрушаване. Сумата 1 560 лв., посочена от ответниците съответства на разходите за труд и материали по време на извършването. Останалите декларирани в насрещния иск суми, а именно 600 лв. за измазване на къщата, 730 лв. за ограда, 210 лв. за гаражна врата и нейното поставяне и 1887 лв. за изграждане на лятна кухня също съответстват на разходите за труд и материали по време на извършването им. Според заключението подобренията не са увеличили стойността на имота. За да стигне до тези изводи вещото лице е взело предвид, че функционалната схема на жилището не отговаря на нормативните изисквания, строителството на лятната кухня е извършено без необходимите строителни книжа и не е в режим на търпимост. Жилищната сграда и лятната кухня нямат градоустройствен статут. В о.с.з. вещото лице поясни, че имотът не е парцел за жилищни нужди, а е отреден за озеленяване. Според нея пазарната цена на имота е 7200 лв. Без подобренията цената би била 6 600 лв., като разликата идва от припокриването на къщата. Освен това оградата и гаражната врата могат да се демонтират и да се вземат, а лятната кухня е по-добре да се събори, тъй като не може да бъде узаконена. В крайна сметка ремонта на покрива и измазването са увеличили стойността с 1000 лв.

Ответниците по делото са представили приходна квитанция за платени 160,33 лв. по партида на С.А.К.. Ищците, респ. ответници по насрещния иск не са оспорили размера на сумите, както и че са платени от ответниците.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът счита, че следва да разгледа първоначално предявените искове в реда, който следва от съотношението между материално правните отношения, на които същите се позовават, а именно установителните искове за собственост, искът за отмяна на нотариален акт №***, т.*, дело №670/2014 г. на нотариус с рег. №*** и искът за обявяване за недействителен спрямо ищците на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№**, т.*, дело №227/20.03.2015 г., при което направи следните правни изводи:

Ищците се позовават на придобиване на имота в съответните идеални части по наследство. Ето защо следва да бъде разгледано придобивното основание на техните наследодатели. Единственото доказателство за придобиване на право на собственост на наследодателите е протокола, с който Управителния съвет на ТКЗС е взело решение за продажба на имота на наследодателя А. Д. Не са представени доказателства за довършване на фактическия състав на това възмездно придобивно основание. Ако този фактически състав не е бил довършен, то двамата наследодатели, съпрузи както към 1989 г. така и към 1999 г. са придобили имота в резултат на придобивна давност на основание чл.79 от Закона за собствеността. Обстоятелството, че приживе не са имали повод да се позоват на тази давност е без значение с оглед разрешението за тези случаи, което предвижда тълкувателно решение №4/2012 г. на ОСГК по т.д.№4/2010 г. на ВКС. И в двете хипотези на придобиване – покупко-продажба или давност имотът е станал съпружеска имуществена общност между Х. А. и А. А.а. Така след смъртта на първия е прекратена съпружеската имуществена общност и А. А.а е останала съсобственик на 5/8 от имота, като по 1/8 са получили другите трима наследници – Х.Х.М., С.А.К. и Р.Х. М.. Съответно идеалните части на А. А.а са били наследени през 2002 г. от двете й деца, от които единият е ищецът И.И., собственик съответно на 5/16 от имота, а идеалните части на Р.Х. М. – на двете му деца – по 1/16 идеални части през 2013 г.

Твърдението на ответниците, че процесният имот Х.М. е придобил по наследство и само се е снабдил с нотариален акт през 1979 г. по време на брака му с А. А.а не е доказано. Освен това същото противоречи на записаното в нотариалния акт – „придобит по покупка и давностно владение“. Тук под покупка следва да се има предвид не покупко-продажба на недвижим имот като формален договор, уреден в ЗЗД, а предаване на владение от предишен собственик или владелец след заплащане на договорена цена без изповядване на сделка.

Във връзка с твърдението на ответниците Х.М. и С.М., че са придобили имота по давност, съдът следва да прецени дали някой от тях е установил владение върху целия имот. В случая бе установено, че до 2013 г. /смъртта на Р.Х./ Х.М. е упражнявал фактическата власт върху имота като един от наследниците на баща си. Така е вписал същия и в данъчната декларация, както и в нотариалния акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Едва след 2013 г. той се е противопоставил на посещенията в имота на своята сестра С.К. и е заявил, че този имот е негов. От тогава до датата на подаване на исковата молба – 03.02.2016 г. не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен срок на владение като основание за придобиване на право на собственост по давност. По отношение на ответницата С.М. изобщо не бе доказано същата да е заявявала претенции за собственост пред наследниците на Х. и А. М.ови. Ето защо и към настоящия момент ищците продължават да са съсобственици на процесния имот при правата посочено по-горе.

Още по-малко този давностен срок е бил изтекъл към 25.07.2014 г., на която дата е издаден нотариален акт №***, т.*, рег.№5258, дело №670 от 2014 г. Ето защо този нотариален акт следва да бъде изменен и по-специално частично отменен до размера на сбора от идеалните части от правото на собственост на ищците, а именно досежно 9/16 идеални части.

По отношение на иска за обявяване недействителност на договора за покупко-продажба, сключен между Х.М. и С.М. от една страна и Е.Х.М. от друга страна, същият е неоснователен, тъй като обстоятелството, че прехвърлителят не е собственик на целия или на част от имота, предмет на покупко-продажбата, не е основание за недействителност на сделката. Същата си остава действителна в отношенията между страните и създава задължения за тях, но в случая прехвърля правото на собственост само в обема, в който първия и втората ответници са го притежавали.

По отношение на предявените насрещни искове, съдът счита, че сумите, изхарчени от Х.М. за поправка на покрива са били необходими разноски, без чието извършване вещта би погинала. Те са извършени от същия в качеството му на съсобственик на вещта и в съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС останалите съсобственици следва да участват в тези разноски съобразно своята идеална част – съответно 5/16 идеални за И.И.,2/16 идеални части за С.К. и по 1/16 за Р.Х. и Е.Т.. Така от сумата 1560 лв., каквито са били реалните разходи ищците следва да заплатят на съсобственика Х.М. съответно както следва: И.И. – 487,50 лв., С.К. – 195 лв., Е.Т. и Р.Х. – по 97,50 лв. Искът, предявен срещу И.И. е за 195 лв., поради което съдът следва да го уважи до този размер. По отношение на останалите исковете следва да бъдат частично уважени. Разликата между предявената и уважена част от иска произтича от различния размер на квотите в съсобствеността, претендирана от ищците и твърдяна от ответниците в насрещния иск.

По отношение на иска за заплащане на сумата 160,33 лв. от ищцата С.К., същият се явява доказан. Данъците са разноски за имота и на основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността съсобственика, който ги е направил има право да иска от този, за чиято идеална част се отнасят тези разноски тяхното възстановяване.

Исковете за заплащане на сумите съответно 750 лв., 1500 лв., 750 лв. и 750 лв. от ищците на третата ответница Е.М. за извършените от нея подобрения са неоснователни и недоказани. Посочените от нея подобрения действително са й стрували определена парична сума, но същите не са довели до увеличаване на стойността на имота. Единствено ремонта на покрива е увеличило стойността, но същевременно той е допринесъл за съхраняването на имота, поради което е оценен като необходими разноски и съответната част от сумите за него ще бъдат присъдени в полза на първия ответник при произнасянето по предходния иск.

Всяка от страните по делото има право на разноските, които е направила съразмерно на уважената, отхвърлена част от исковете, които е предявила, респ. които са предявени срещу нея. Така ответниците следва да заплатят на ищците сумата 875 лв., а ищците на ответниците – сумата 515 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Х.М., ЕГН **********, С.Х.М., ЕГН ********** и Е.Х.М., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес ***, че И. Х. И., ЕГН ********** *** е собственик на 5/16 /пет шестнадесети/ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.., обл.Разград, с административен адрес ул.“П. Я“, №*, представляващ поземлен имот с площ 949 кв.м. /деветстотин четиридесет и девет квадратни метра/, който по одобрения със Заповед №443/1978 г. план на гр.., съставлява имот 364 /триста шестдесет и четири/ в квартал 39 /тридесет и девет/, при граници: 842 – улица на Община ., 363 – двор на А. Н., и 844 – жилищна територия на Община . заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от две стаи и коридор.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Х.М., ЕГН **********, С.Х.М., ЕГН ********** и Е.Х.М., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес ***, че С.А.К., ЕГН ********** *** е собственик на 2/16 /две шестнадесети/ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.., обл.Разград, с административен адрес ул.“П. Я“, №*, представляващ поземлен имот с площ 949 кв.м. /деветстотин четиридесет и девет квадратни метра/, който по одобрения със Заповед №443/1978 г. план на гр.., съставлява имот 364 /триста шестдесет и четири/ в квартал 39 /тридесет и девет/, при граници: 842 – улица на Община ., 363 – двор на А. Н., и 844 – жилищна територия на Община . заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от две стаи и коридор.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Х.М., ЕГН **********, С.Х.М., ЕГН ********** и Е.Х.М., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес ***, че Е.Р.Т., ЕГН ********** *** е собственик на 1/16 /една шестнадесета/ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.., обл.Разград, с административен адрес ул.“П. Я“, №*, представляващ поземлен имот с площ 949 кв.м. /деветстотин четиридесет и девет квадратни метра/, който по одобрения със Заповед №443/1978 г. план на гр.., съставлява имот 364 /триста шестдесет и четири/ в квартал 39 /тридесет и девет/, при граници: 842 – улица на Община ., 363 – двор на А. Н., и 844 – жилищна територия на Община . заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от две стаи и коридор.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Х.М., ЕГН **********, С.Х.М., ЕГН ********** и Е.Х.М., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес ***, че Р.Р.Х., ЕГН ********** *** е собственик на 1/16 /една шестнадесета/ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.., обл.Разград, с административен адрес ул.“П. Я“, №*, представляващ поземлен имот с площ 949 кв.м. /деветстотин четиридесет и девет квадратни метра/, който по одобрения със Заповед №443/1978 г. план на гр.., съставлява имот 364 /триста шестдесет и четири/ в квартал 39 /тридесет и девет/, при граници: 842 – улица на Община ., 363 – двор на А. Н., и 844 – жилищна територия на Община . заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от две стаи и коридор.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, т.*, рег.№5258, дело №670/2014 г. от 25.07.2014 г., с който Х.Х.М., ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в гр.., обл.Разград, с административен адрес ул.“П. Я“, №*, представляващ поземлен имот с площ 949 кв.м. /деветстотин четиридесет и девет квадратни метра/, който по одобрения със Заповед №443/1978 г. план на гр.., съставлява имот 364 /триста шестдесет и четири/ в квартал 39 /тридесет и девет/, при граници: 842 – улица на Община ., 363 – двор на А. Н., и 844 – жилищна територия на Община . заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., състояща се от две стаи и коридор до размера на 9/16 /девет шестнадесети/ идеални части и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за отмяна на същия нотариален акт в останалата му част.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Х. И., ЕГН ********** ***, С.А.К., ЕГН ********** ***, Р.Р.Х., ЕГН ********** *** и Е.Р.Т., ЕГН ********** *** срещу Х.Х.М., ЕГН **********, С.Х.М., ЕГН ********** и Е.Х.М., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес *** за обявяване за недействителен до размера на 9/16 идеални части на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №**, т.*, рег.№1777, дело №227 на нотариус Р.Иванова с рег. №***.

ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 195,00 лв. /сто деветдесет и пет лева / за направени разходи за запазване на общия недвижим имот ведно със законната лихва от 11.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 195 лв. /сто деветдесет и пет лева/ за направени разходи за запазване на общия недвижим имот, както и сумата 160,33 лв. /сто и шестдесет лева и тридесет и три стотинки/ за платени данъци за имота, ведно със законната лихва от 11.04.2016 г. до окончателното изплащане на двете суми и ОТХВЪРЛЯ първия от исковете до първоначално предявения размер от 390 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.Р.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 97,50 лв. / деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за направени разходи за запазване на общия недвижим имот ведно със законната лихва от 11.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално определения размер от 195 лв.

ОСЪЖДА Е.Р.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 97,50 лв. / деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за направени разходи за запазване на общия недвижим имот ведно със законната лихва от 11.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално определения размер от 195 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете, предявени от Е.Х.М., ЕГН ********** *** срещу И. Х. И., ЕГН ********** ***, С.А.К., ЕГН ********** ***, Р.Р.Х., ЕГН ********** *** и Е.Р.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на сумите съответно 750 лв., 1500 лв., 750 лв. и 750 лв. за направени в процесния имот подобрения.

ОСЪЖДА Х.Х.М., ЕГН **********, С.Х.М., ЕГН ********** и Е.Х.М., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Х. И., ЕГН ********** ***, С.А.К., ЕГН ********** ***, Р.Р.Х., ЕГН ********** *** и Е.Р.Т., ЕГН ********** *** сумата 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН ********** ***, С.А.К., ЕГН ********** ***, Р.Р.Х., ЕГН ********** *** и Е.Р.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.Х.М., ЕГН **********, С.Х.М., ЕГН ********** и Е.Х.М., ЕГН ********** тримата с постоянен адрес *** сумата 515 лв. /петстотин и петнадесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: