Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 344                                          14.10.2016 г.                                       гр.Разград                              

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На четвърти октомври                                  две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                       Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар   Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№624 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

            Производството е с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Р.Л. *** с която е предявен иск за заплащане сумата 15000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на получено увреждане на 20.01.2016г. Претендира и за законната лихва. Сочи, че на 20.01.16г. се прибирала от работа и около 18ч. се движела пеша по ул.”Грънчарска”, преминала кръстовището на ул. “Странджа”, насочила се към отсрещния тротоар, докато изчаквала зелен сигнал на светофарната уредба се опитала да се качи на тротоара, което се оказало невъзможно. Върху бордюра по цялото му протежение била натрупана огромна купчина сняг, а върху тротоара нямало къде да се стъпи. По улицата започнали да преминават автомобили, като стъпила върху най-ниското място на камарата сняг, но загубила равновесие, паднала на дясната си страна при което се опряла на дясната си ръка. Изпитала много силна болка. Обадила се на съпруга си и на позната, която живеела наблизо, след пристигането на двамата била откарана с такси до Спешна помощ, където се установило, че ръката и била счупена. Били направени необходимите манипулации, впоследствие ръката и била гипсирана за 40дни. Не можела да ходи на работа в “Пилко”, а и трябвало да я напусне,  тъй като в студени помещения ръката я боляла, не можела да се обслужва сама.

            Ответникът  в депозирания отговор, оспорва иска по основание и размер, както и твърденията в молбата. Сочи, че в изпълнение на нормативните изисквания Община Разград има задължение да поддържа и обезопасява улиците и прилежащите към тях тротоари. Твърди, че има сключен договор за възлагане на обществена поръчка с “А.С.А. България” ЕООД София за зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на гр.Разград, като отчетените на 20.01.2016г. работи са протоколирани и изплатени на изпълнителя, поради което не е бездействал субект, както и че не е допринесла за причиняване на инцидента и последиците от него. Сочи, че освен това няма данни за допълнително влошаване състоянието и здравето, че ищцата е в болнични, че е прекратила поради травмата трудовото си правоотношение. Иска в условията на евентуалност да се намали обезщетението,  поради принос по смисъла на чл.51 от ЗЗД, тъй като ищцата чрез проявена небрежност  е допринесла за увреждането, не е преминала през почистен участък за движение на пешеходци, а се отклонила от същия. Би могла да заобиколи камарата сняг, която вероятно била достатъчно голяма, за да я види, а не да премина през нея.

По искане на ответника на основание чл.219 от ГПК като трето лице помагач е привлечен “А.С.А. България” ЕОО София. Същият е депозирал отговор, счита иска за неоснователен, поради липса на доказателства, че вредата е причинена от виновното му поведение в качеството му на изпълнител по договор. Евентуално намира претенцията за завишена, както и че ищцата с действията си пряко е допринесла за настъпване на вредите.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 20.01.2016г. около 18ч. ищцата  вървяла по ул. „Грънчарска“ и на кръстовището с ул. „Странджа“ преминала, като се насочила към отсрещния тротоар. Опитала да се качи на тротоара, по протежението на чийто бордюр имало купчина сняг, стъпила на нея, загубила равновесие и паднала на дясната си страна, като се подпряла на дясната ръка.

            Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента пострадалата е получила: счупване на десния горен крайник на дясна лъчева кост. По своята медико-биологична характеристика счупването обуславя трайно затруднение в движението на десния гоен крайник за повече от 1 месец. Такъв вид счупване най често се получава от упор на екстензцирана/разгъната/ или флектирана/сгъната/ ръка. Срокът на имобилизация на такова счупване е 1 месец, като работоспособността се възстановява след 4-5 месеца. В с.з. пояснява, че е наложен циркулярен гипс за срок от 30 дни, пострадалата била във временна нетрудоспособност 2 месеца.Касае се за счупване в най-долната част на лъчевата кост, касае се за упор върху дланта. Такъв вид фрактура може да се получи – при падане и подпиране на дланта,  Може да се получи и при сгънат лакът, но задължително има упор върху дланната част на ръката. При служене с дясната ръка ще изпитва значителни затруднения на битово самообслужване, трудовата заетост, особено ако е свързано с натоварване на тази ръка. Болката ще бъде налична и при промяна във времето и при натоварване. Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено.

            По искане на ищеца са разпитани като свидетели  А. П. М., С. Х. М. и А. Г. Д. В показанията си св.М. - таксиметров шофьор сочи, че познава ищцата като клиентка, била в много окаяно състояние, когато я качил в таксито между 19 и 21.01.2016г. Било голяма зима, нито улиците, нито пиацата, нито тротоарите били почистени. Имало само направен път от автомобили и пешеходци. Обадили му се между 17 и 19ч., за поръчка между ул. „Странджа“ и ул.“Марица“ на кръстовището завойчето до светофара, където е баничарницата на фирма „Лазаров“. Чудел се как да спре до тротоара, за да се качи ищцата. С нея бил и съпругът и. Мъчел се да спре до тротоара, за да се качи жената, за да не прескача снега, който бил около 50см., на самия тротоар от лявата страна. Жената плачела, ръката и била увиснала, казала му да кара бързо, защото много я боляло. Трудно управлявал, пътувал около 20минути до болницата, закарал я до бърза помощ. Купчини сняг имало на отделни места, през няколко метра, не било почистено. Купчините били от това, че хората минавали, като почистения път от снегорина, е блъскал встрани. Тротоарите изобщо не били почистени, както и мястото от пазара до фурна „Лазаров“ по тротоара изобщо не било почистено, хората вървели даже по асфалта. За да се качи човек на тротоара, трябвало да прескочи 50см. височина, имало само пътека на самия тротоар по средата, по която едвам можел да мине един човек. Св. М - съпруг на ищцата сочи, че на 20.01.2016г. имал уговорка със съпругата си в 18,13ч. да се срещнат до бензиностанция ОМВ. Звъннал 2-3 пъти по телефона, но тя не отговорила и тръгнал натам. Видял я на отсрещния тротоар  на закуските „Лазаров“ да плаче. След като пресякъл, тя през сълзи му обяснила, че е паднала и има счупване на костта на ръката. Обадил се на сина си, който извикал такси. Обадил се и на леля А. Бордюрите били непочистени, както и тротоарите, нямало никакви просяки, само човешки стъпки, улиците не били опесъчени. Ищцата изпитвала силна болка, в болницата едва свалили ръкавиците и, тъй като много я боляло. Била един месец с гипс. След като махнали гипса 2-3 месеца не можела да си движи ръката, поради продължителна рехабилитация по поръка на доктора, който казал да се пази да вдига тежки неща, както и да прави резки движения. Ищцата променила местоработата си от „Пилко“гр.Разград, тъй като там било студено и понякога се налагало да се вдигат меса. Сега всеки ден пътувала до новата си месторабота в „Шише джам“ гр.Търговище. Имали две деца, които живеели  при тях. За инцидента ищцата му обяснила, че паднала, тъй като се подхлъзнала като стъпила и паднала на ръката си. В показанията си св. Д. сочи, че познава семейството на ищцата, с които са много близки. Когато се случил инцидента била на пазара, съпругът на ищцата и звъннал по телефона, казал и че е паднала някъде около „Лазаров“. Свидетелката се запътила натам, но поради лошото движение – сняг, преспи, като отишла до мястото, вече било дошло таксито. Ищцата и съпругът, който я придържал  се качвали и не могла да ги свари. Около 20 часа дошли в дома и,  ищцата била с гипсирана ръка. Обяснила и, че имала среща с мъжа си, но не могла да отиде до тротоара и като прескочила се хлъзнала и паднала на бордюра. Имало сняг, преспи, било замръзнало. Тротоарите не били почистени, тя за това не могла навреме да ги свари до Лазаров, тъй като се придвижвала бавно, поради снега. Видяла ищцата как била придържана от съпруга си. След като и свалили гипса, не можела да почиства. Тогава работела в „Пилко“, където било студено и я посъветвала да се премести. От около 4-5 месеца вече работела в гр.Търговище. Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни незаинтересовани, а показанията на св.М. при хипотезата на чл.172 от ГПК, същите се подкрепят от заключението на вещото лице и писмените доказателства.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди  е основателен. Отговорността на ответника по своята правна същност има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното от него лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия, както и при наличие на причинна връзка между тях. Съдът намира, че в случая са налице посочените изисквания на закона за ангажиране отговорността на Общината за причинени неимуществени вреди - болки и страдания. Задължение на Община Разград е да поддържа уличната инфраструктура, обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите. Необезопасяването им, представлява бездействие от страна на задължените лица. Вината в случая се предполага до доказване на противното съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесния ден това не е било сторено. Тротоарите и част от пътищата са били покрити със сняг, като на първите е имало около 50см. сняг. За да се качи човек от улицата на тротоара е следвало да се прескача подобна височина, натрупана не само от валежа, а от факта на натрупването на тези места на високи избутани маси от минал по пътя снегорин. Действително по делото са приложени доказателства за възлагане от страна на ответника на “А.С.А. България” ЕОО София зимното почистване на улици и други места на територията на града. Приложени са дневни констативни протоколи за извършените видове услуги, с включени услуги по снегопочистване. Не е ясно обаче на кои места е било сторено това, тъй като услугата е посочена  в протоколите  единствено с мерни единици за площ и количество. Това не доказва обратното, а именно, че на процесното кръстовище и тротоарите, снегът не е бил почистен достатъчно добре, имало е заледяване, което в съвкупност е причина ищцата да получи установените от вещото лице телесни увреждания Очевидно, че дружеството не е изпълнило качествено задълженията си за зимно почистване на общинската пътна мрежа.  Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост, като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносните последици, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение. А също така личността на пострадалата и евентуалните прогнози за професионалното и развитие.  Установено е, че в резултат на счупването ищцата е търпяла силни болки непосредствено след инцидента, за което сочат всички свидетели. Установено е, че през периода, когато е бил с гипс и процеса на рехабилитация, не е могла да се обслужва сама, а се е нуждаела от помощта на своите близки, за което сочат свидетелите М. и Д. Също така явно болките, които са налични при по-студени температури, са мотивирали ищцата да промени работата си, а всичко това се е отразило на качеството на живота. Установено е също така, че към момента и за в бъдеще  ищцата ще изпитва болки и затруднение в движението на дясната ръка, тъй като се касае за счупване, в какъвто смисъл е и обяснението на вещото лице, а именно, че счупеното място вече е слабо устойчиво място за организма, като винаги промяна в температурата ще дава отражение върху възможностите за пълноценно ползване на ръката. Предвид и продължителността на период на възстановяване, както и остатъчната дисфункция на засегнатия крайник справедливо обезщетение за овъзмездяване на вредите по смисъла на чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика – ППВС №4 от 23.12.1968г. е според настоящия състав в размер на 8000лв. До първоначално предявения размер следва да се отхвърли, тъй като претенцията се явява несъразмерна с доказаните вреди. Съдът намира, че ищцата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, за да бъде намалено обезщетението, в какъвто смисъл е възражението на ответника и третото лице. Принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за деликта и за вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е. причинна връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. По делото не са събрани доказателства в този смисъл, а именно ищцата да е допринесла за вредите, тъй като тротоара и пътното платно в неговия край не са били добре почистени от снежната покривка, не е могла да стъпи и се движи безпрепятствено на него, поради което са неоснователни възраженията на ответника и третото лице.

Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта-20.01.2016г., както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Няма искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася.

Ответникът следва да заплати на основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС за държавна такса върху уважената претенция за неимуществени вреди в размер на 320лв.

            По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И :

 

 

          ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК000505910,  ДА ЗАПЛАТИ на Р.Л.М., ЕГН**********, адрес *** сумата 8000 лв. /осем хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди в резултат на получено увреждане на 20.01.2016г.,  ведно със законната лихва от 20.01.2016г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска до първоначално предявения размер

          ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК000505910   ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 320лв./триста и двадесет лева/.

          Решението е постановено при участието на “А.С.А. България” ЕООД, ЕИК 831578348, адрес гр.София, ул. Николай Хайтов №3А ет.2  като трето лице помагач на страната на ответника.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: