Р Е Ш Е Н И Е

№ 339, 25.10.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 713 по описа за 2016г. на РРС

Предявени са искове по чл.228 и чл.59 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М.П.Д., с която моли съда да осъди първите двама ответници да й заплатят сумата от 441лв. дължим наем на гаражна клетка, върху собствената й земя за периода 01.11.2013г.-12.04.16г., а третият ответник за сумата от 291лв. обезщетение за периода 25.04.14г.-31.10.15г., загдето неоснователно се е обогатил ползвайки земята й без да има основание за това.

Твърди, че е собственик на два имота с идентификатори №№ 61710.502.7194 и 61710.502.6416. Първите двама ответници са собственици на метална гаражна клетка, монтирана в имот с идентификатор 61710.502.7194. Ищцата и първите двама ответници са сключили договор за наем /08.11.2012г./ на местото, на което е монтиран гараж *** срещу сумата от 8лв. месечен наем, който са заплащали до 01.11.13 г. Страните не са уговорили срок на договора-безсрочен.

Ищцата и третия ответник нямат сключен договор за наем, въпреки че ответникът има монтирана гаражна клетка в имот с идентификатор 61710.502.6416, собственост на ищцата.

Ответниците С.Н.И. и Г.З.И. оспорват иска, предявен спрямо тях. Твърдят, е са продали металния си гараж на трето лице на 01.10.13 г. Отделно от това твърдят, че представеният от ищцата договор за наем е дописван и се различава от техния екземпляр. Представят договор за нае и договор за покупко-продажба. Имат искане за разпит на двама свидетели.

Ответникът И.С.И. не заявява становище по иска предявен срещу него.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Видно от представения нотариален акт № 107/24.03.08г. на нотариус Р.К, ищцата и Н. К. Б. са признати за собственици на урегулирани поземлени имоти XI-3837, XIII-3837 и XIV-3837. Н. Б., майка на ищцата е починала на 09.04.14г., като нейн единствен наследник е ищцата. Представени са доказателства, че имот XIII-3837 понастоящем е с идентификатор 61710.502.6416, а на имот XIV-3837- 61710.502.7194. Представен е договор за наем от 08.11.12г. за гараж ***, сключен между ищцата и първият и вторият ответници, по силата на който им се предоставя временно и възмездно право да ползват местото, на което е монтиран гаражът им, срещу заплащането на месечен наем от 8 лв.. Договорът е уговорен като безсрочен. За прекратяването му е предвидено едномесечно писмено предизвестие. Горепосочените ответници са заплащали наем до м.ноември 2013г./кв.№27 от 06.06.13г./. На 01.10.13г. отв. Г. и С.И. са продали металния си гараж на А. П. Т.

По делото са разпитани двама свидетели: Д. Д., съпруг на ищцата и Св. Р., приятел на ответниците И. Първият свидетел твърди, че е бил упълномощен от съпругата си да открие собствениците на гаражи, които са в имотите й, и да сключи договори за наем. От 26 гаражи, се споразумял със собствениците на 20 от тях. Сред тях били и ответниците. Според свидетеля наемът е платен до 31.11.2013г.. Събирал наемите два пъти два пъти годишно. Като отишъл на 25.04.14г. и след това на 01.11.14г. Г. отказал да му плаща наем. За отв.И.И. твърди, че е закупил гаража от лицето В. К. на 25.04.14г. и го е продал на Т. Н. на 01.11.15 г. Когато е ходил на наем И. винаги е отказвал с твърдението, че няма гараж. Свидетеля твърди, че знае за договора за продажба между В. и И., по повод на предходно дело, при което В. представила документ, че е продала гаража на И.. Св.Р. твърди, че твърди че е присъствал когато св. Д. дошъл да иска наем, а отв.Г.И. му заявил, че няма да плаща наем, тъй като не ползва гаража и никога не е влизал в него. Предложил дори да му даде ключа. След време свидетеля попитал Г. какво става с гаража и Г. му кацал, че отдавна го е продал.

По делото е назначена експертиза гараж *** е с площ 13.80кв.м., бивша собственост на отв.И. и е монтиран в имот бил XIII-3837, а гаражът №21 е с площ 16.24кв.м. на отв.И.И. и е монтиран в имот XIV-3837. Наемът за гараж *** са месец е 15лв., а за периода 01.11.13г.-12.04.16г.- вещото лице е определило 440лв., за период от 29 месеца и 12 дни. Месечният наем за гараж № 21 вещото лице е определило на 16лв., а за периода 25.04.14г.-31.10.15г.-291лв.

С нотариални покани от м.02.16г. ищцата е поканила ответниците да й заплатят дължимите суми.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.228 ЗЗД, предявен спрямо ответниците Г.И. и З. И.

Установи се по делото, че между страните има валидно сключен безсрочен договор за наем на площ от 13.80кв.м. от имот 61710.502.6416, в който е монтиран метален гараж ***. Доказан по делото е и уговореният месечен наем за това- 8лв. По силата на този договор ответниците са заплащали уговореният наем до 31.11.13г., като впоследствие са преустановили плащанията с мотива, че гаражът е продаден на трето лице на 01.10.13г. и вече не дължат заплащането на наем. Този довод на отв. И. съдът намира за неоснователен. Промяната в собствеността на металния гараж не освобождава ответниците от договорните им задължения по наемния договор, тъй като неговият предмет е друг. Продажбата би могла да послужи за основание за прекратяване на наемния договор, но не и до автоматичното му прекратяване. Следователно налице е действащ безсрочен писмен договор за наем, в който страните изрично са уговорили начина на прекратяването му- с едномесечно писмено предизвестие. Такова предизвестие от страна на ответниците не е отправяно към ищцата и независимо от факта, че ответниците са отчуждили гаража, то договорът за наем е продължил да действа и не е прекратен. Ето защо същите дължат уговореният месечен наем от 8лв., а не претендирания наем от 15лв. Липсват доказателства по делото страните да са уговаряли наем в такъв размер. От показанията на св.Д. и приложената квитанция №27, издадена от него, се установи, че ответниците са заплатили претендирания за дължимия наем за м.ноември 2013г. Израза „от ноември 2012г. до ноември 2013г.“, означава че наемът за м.ноември 2013г. също е платен. Видно от приложеното доказателство на л.16 пред всяка квитанция св.Д. е конкретизирал точно всеки период по дати, ане по месеци, както е в квитанциите /например в кв.1 и кв.2 касаещи платен наем за май, юни, юли, август, септември и октомври от ответниците според описа на свидетеля означава платен наем от 01.05.12.г. до 31.10.13г./. Следователно за 28 месеца и 12 дни ответниците дължат наем от 229лв. /224лв.+5лв./. В останалата част до размера на 441лв. искът е неоснователен.

По иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен спрямо отв. И.И..

Страните нямат договорна обвързаност. Ищцата претендира обезщетение за ползването на имота й без основание от ответника, като твърди, че същият го е ползвал. По делото обаче няма доказателства за това. Единствено св.Д. твърди, че ответника е бил собственик на гараж №21, като се позовава на договор за продажба между предишния собственик В. К. и ответника. По делото такъв договор липсва. Въпреки показанията на св.Д., че същият е приложен към гр.дело от 2014г., по което ищцата е била страна, същата не е поскала неговото прилагане към настоящото дело. Пак от показанията на св.Д. ответникът винаги е отричал да има собствен гараж и е отказвал плащането на наем. Предвид оспорването от страна на ответника и липсата на доказателства, че същият е собственик на гаража, съдът намира за недоказан факта, ответникът да е ползвал 16.24кв.м. от имот с идентификатор 61710.502.7194, на които да се намира собствения му гараж №21, с което неоснователно да се е обогатил за сметка на ищцата. Предвид на изложеното искът се явява неоснователен, като недоказан.

Ищцата претендира от ответниците разноски от 600лв., без да конкретизира как е насочена претенцията й. Предвид липсата на изрични уговорки, съдът намира, че ищцата е направила за завеждането на двата иска еднакви /равни/ разноски: по 50лв. държавна такса, по 150лв. адвокатско възнаграждение и ½ от платен депозит за вещо лице, или общо 300лв. разноски за всеки иск.

Претенцията за разноски спрямо първите двама ответници, по иска по чл.228 ЗЗД е частично основателна до размера на 155.78лв. Претенцията на ответниците за разноски също е частично основателна до размера на 48лв. Извършването на компенсация за съдебни разноски не е задължително, а е допустимо само по искане на страна в процеса. В случая никоя от страните по делото не е направила изявление за прихващане, поради което дължимите разноски следва да се присъдят отделно.

Претенцията за разноски спрямо отв.Ив.И. е изцяло неоснователна, с оглед недоказаността на иска.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.З.И., ЕГН ********** и С.Н.И., ЕГН **********,*** да заплатят на М.П.Д. ***, ЕГН ********* сумата от 229лв./двеста двадесет и девет лева/ дължим наем за периода 01.12.2013г.-12.04.2016г. по договор за наем от 30.09.2014г., ведно със законната лихва от 12.04.16г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално предявения размер и за периода 01.11.13г.30.11.13г..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.П.Д. против И.С.И. иск по чл.59 ЗЗД в размер на 291лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и претенцията за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА Г.З.И. и С.Н.И. да заплатят на М.П.Д. сумата от 155.78лв./сто петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА М.П.Д. да заплати на Г.З.И. и С.Н.И. сумата от 48лв./четиридесет осем лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: