Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

гр. Разград 31.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 29.09.2016г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 751 по описа на Разградски районен съд за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК 826043778, седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Сливница №3А, представляван от С. Р. И. - управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Г. Г., ЕГН **********, ПРОТИВ К.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***.

С молбата /след частично прекратяване с влязло в сила като необжалвано Определение № 2160 от 05.07.2016г. по гр.д. № 751/2016г. по описа на районен съд – Разград /л.36-39/ и с уточнение с молба с вх. № 7586 от 02.08.2016г. /л. 43/, са предявени кумулативно съединени искове по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:

- сумата 204.29 лв. /двеста и четири лева и 29 стотинки/ - главница, непогасени задължения за предоставени ВиК услуги за абонатен № 80096, находящ се в гр.Р.** които е издадена фактура № 3111160185 от 30.11.2014г. за отчетен период 07.08.2014г. – 06.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане,

- сумата 14.66 лв. /четиринадесет лева и 66 стотинки/ - мораторна лихва за периода 29.12.2014 г. – 14.09.2015 г.,

за които суми е издадена заповед за изпълнение № 749 от 07.03.2016г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 466/2016г. по описа на Районен съд – Разград.

Към исковата молба са приложени фактури, общи условия, заверено копие на страница от служебен карнет, Договор. Претендират се и деловодните разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца се явява пълномощника му юрисконсулт Д. Г. Г. Поддържа исковата претенция и излага подробни съображения.

Ответникът не депозира отговор на ИМ. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично. Сочи, че претендираната сума е нереално голяма, оспорва отчетената от ищеца количество потребена вода.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявлението по чл. 410 ГПК е издадена заповед № 749 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2016г. по ч. гр.д. № 466/2016г. С нея длъжника е осъден да заплати на заявителя:

- сумата 307.57лв./триста и седем лева и петдесет и седем стотинки/ - главница,

- сумата 25.07лв./двадесет и пет лева и седем стотинки/ лихва от 30.03.2014г. до 14.09.2015г.,

- ведно със законната лихва, считано от 02.03.2016г. до окончателното им изплащане,както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/разноски по делото.

за които суми е издадена заповед за изпълнение № 749 от 07.03.2016г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 466/2016г. по описа на Районен съд – Разград.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал Възражение срещу горецитираната Заповед /л.11/. В него е посочил: „Оспорвам заведеното дело поради това, че месечна фактура за минал период възлиза над 200 лв., това е нещо нередно със замерването. Моля да се провери тая фактура и проверка дали е реална. В удобно време и час след обаждане за да бъда в къщи моля проверка на водомера и реално замерване. Считам, че възражението ми е основателно, но искам реално замерване. Другите фактури не оспорвам и ще заплатя.”

В т. 5 б. /мотиви/ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е посочено, че: ”ако е попълнен образец на възражение срещу издадената заповед, без да е посочено, че същото се отнася само до част от вземането, следва да се приеме, че е налице именно възражение по смисъла на чл. 414, ал. 2 ГПК срещу цялото вземане.”

Т.е. във възражението изрично е посочено, че същото се отнася само до част от вземането, а именно – фактурата възлизаща на стойност над 200 лв. Същата е № 3111160185 от 30.11.2014г.за отчетния период 07.08.2014г.-06.11.2014г. за сумата 204,29лв.

За останалите суми длъжника изрично е посочил че не ги оспорва и ще ги заплати.

Ето защо, настоящия съд прие, че заповедта е влязла в сила за сумата за главницата в размер на 103.28 лв. /разликата между претендираната главница 307.57 и оспорената главница от 204.29 лв./, както и за сумата за мораторна лихва 10.41 лв. /разликата между претендираната лихва от 25.07 лв. и оспорената лихва от 14.66 лв./

Въз основа на влязлата в сила заповед относно тези суми, заявителя може да се снабди с изпълнителен лист, на осн. чл. 416 ГПК, поради което за него липсва правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

Така производството по делото е частично прекратено с влязло в сила като необжалвано Определение № 2160 от 05.07.2016г. по гр.д. № 751/2016г. по описа на районен съд – Разград /л.36-39/.

Настоящия иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ето защо, исковата молба приета за разглеждане в настоящото производство се явява в срок и допустима за разглеждане.

По делото е приета фактура № 3111160185 от 30.11.2014г., с която се отчита периода от 07.08.2014г. до 06.11.2014г., служебен карнет отразяващ показанията на водомера на абонатен № 0080096, партида № 96 за апартамент гр.Р.**, на името на ответника /л.18/, справка за собственост на процесния имот /л.15/, Договор между страните /л.9/. Приобщени са и Протокол № 173096 от 30.03.2016 г., както и Протокол ВК - 09 от 30.03.2016 година /л. 71-73/, за проверка на водомера в процесния имот.

Видно от Протокол ВК- 09 от 30.03.2016 година, е че процесния водомер отговаря на изискванията на Закона за измерванията /л. 73/.

Видно от прието от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено заключение на съдебно икономическата и техническа експертиза е че:

1. За предоставени В и К услуги за процесния абонатен № е издадена от ищеца данъчна фактура № 3111160185 от 30.11.2014г. за отчетния период 07.08.2014г. - 06.11.2014г., за сумата 204.29лв. и по нея няма извършено плащане.

2. Размера на мораторната лихва върху горецитираната главница за периода 29.12.2014 г. – 14.09.2015г. е 14.77 лв.

3. Счетоводството на ищеца за проверявания период е редовно водено.

4. При извършения оглед от ВЛ в банята и кухнята на апартамента не са установени нередности по водопроводната инсталация и течове. Водемера работи и отчита консумираната вода. В апартамента не живее ответницата, а се обитава от квартиранти. Ответницата не е могла да отговори на ВЛ през отчетния период на процесната фактура – 07.08.2014г. – 06.11.2014г., тя ли е живяла в апартамента или е имала квартиранти, не си спомня /л. 62-68/.

Видно от тези доказателствата е, че за процесния период от три месеца 07.08.2014г. – 06.11.2014г. ищецът е предоставил на ответника 76 куб.м. питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните води, на стойност 204.29 лв. Размера на мораторната лихва върху главницата за периода 29.12.2014 г. – 14.09.2015г. е 14.77 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД.

В производството по установяване съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.

По делото не се спори, че ответникът е титуляр на процесната партида, като ползва предоставени от ищеца ВиК услуги на адрес - гр.Р.**

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, като съгл. чл.69, ал.1 същите влизат в сила в 1 м. срок от публикуването им. Съобразно предвиденото в чл. 6, т.2 във вр. с чл.31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.

В хода на производството по делото бе безспорно установено, че ищцовото дружество е изпълнило поетите от него задължения, като от страна на ответника не е последвало надлежно изпълнение на поетото от него договорно задължение да заплати цената на получените Вик услуги, което е основание за ангажиране на неговата договорна отговорност и поставяне в негова тежест на следващите се неблагоприятни последици, изпълнение на които ищецът е поискал в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК.

Тъй като ответникът е изпаднал в забава, то основателен и доказан се явява и искът за мораторна лихва /същата е с 11 стотинки по-малко от установения от вещото лице размер/, както и претенцията за присъждане на главницата ведно със законната лихва считано от датата на подаването на Заявлението по чл. 410 ГПК.

По възражението на ответника, че размера на потребената вода е нереално завишен.

По същество ответника оспорва отразеното в карнета и във фактурата потребление на 76 куб.м. вода.

На първо место следва да се отбележи, че от представения препис от служебен карнет - книга за отчитане на показанията на водомерите, са отразени показания на водомера от 559 куб.м. като в сравнение с предходните показания от 483 куб.м., е получена разлика от 76 куб.м. В графата „подпис на потребител“ срещу тези данни е положен неоспорен от ответника подпис, поради което карнета има обвързваща доказателствена сила за задължението за плащане в посочените количества вода, съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК.

На следващо место, следва да се изтъкне, че посоченото количество от 76 куб. м. е за три месечен отчетен период, а не за един за който са издавани другите фактури на ответника.

Видно от протоколите за изследване, е че ползвания от ответника водомер отговаря на изискванията на ЗИ /л.71-73/, а и вещото лице при извършения оглед в процесния имот не е констатирало нередности по водопроводната инсталация и течове. Самият ответник няма спомени, дали в процесния период е живял в имота или е имало квартиранти.

Ето защо, съдът намира за неоснователно и недоказано оспорването на количеството от 76 куб. м. вода за процесния период.

Предвид на това обстоятелство, и съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът намира, че исковите претенции се явяват основателни и доказани.

По разноските.

При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. за платена държавна такса.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски в настоящото исково производство сумата от 771.06 лв., на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, включваща и адвокатско възнаграждение, тъй като ищецът бе защитаван от юрисконсулт.

Водим от горните съображения, разградският районен съд,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК 826043778, седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Сливница №3А, представляван от С. Р. И. – управител, ПРОТИВ К.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1ЗЗД, че К.Д.Н., ЕГН **********, дължи на “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК 826043778:

- сумата 204.29 лв. /двеста и четири лева и двадесет и девет стотинки/ - главница, непогасени задължения за предоставени ВиК услуги за абонатен № 80096, находящ се в Гр.Р.**, за които е издадена фактура № 3111160185 от 30.11.2014г. за отчетен период 07.08.2014г. – 06.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане,

- сумата 14.66 лв. /четиринадесет лева и 66 стотинки/ - мораторна лихва за периода 29.12.2014 г. – 14.09.2015 г.

за които суми е издадена заповед за изпълнение № 749 от 07.03.2016 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 466/2016г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА К.Д.Н., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, ЕИК 826043778, седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Сливница №3А, представляван от С. Р. И. – управител:

- сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направени съдебно деловодни разноски по ч.гр.д. № 466/2016г. по описа на Районен съд – Разград,

- сумата 771.06 лв. /седемстотин седемдесет и един лева и шест стотинки/, представляваща направени съдебно деловодни разноски в настоящото исково производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 466/2016 г. по описа на Районен съд - Разград, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :