Р Е Ш Е Н И Е

Номер 331 21.10.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№763 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 вр. с чл.422 оот ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу М.К.К., с която са обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумите 704,52 лв. за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2012г. до 20.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и сумата 133,29 лв. лихва за периода от 30.12.2012г. до 02.02.2016г., както и разноски в размер на 25лв. Сочи, че ответникът е потребил топлинна енергия, не е изпълнил задължението си да заплати същата за периода от 30.11.2012г. до 20.07.2015г., че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №364/2016г. на РРС за претендираните суми, а ответникът е възразил, че не дължи посочените суми.

Ответникът депозира отговор, оспорва исковете, както и съществуване на облигационно отношение между страните, тъй като не е клиент на ищеца. Възразява, че е изтекъл давностния срок за всички суми начислени преди 21.04.2013г. Сочи, че преди 15години представители на ищеца разединили радиаторите в жилището му като поставили тапи и заявили, че няма да подават топлинна енергия. Твърди, че не е сключван договор, не се е запознал и подписвал общите условия, не е искал да ползва услугите, позовава се на чл.62 от ЗЗП и противоречия между последния закон, чиито разпоредби приоритетно се прилагат. Твърди, че наречената “такса сградна инсталация” е незаконна поради противоречие с разпоредби на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 05.04.2006г., както и за противоречия с Регламент 1006/2004/ЕО/възпроизведен в чл.68 а от ЗЗП/, че претендираната сума не отговаря реално на подадена и измерена топлинна енергия, а е резултат от сметки за разпределение, които не отговарят на конструкцията и състоянието на инсталацията. Твърди, че ищецът упражнява монопол на територията на гр.Разград, като нарушава правата му на потребител, водейки като свои клиенти граждани при изключени радиатори.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на недвижим имот през процесния период, който се намира в топлофицирана етажна собственост в гр.Разград, ж.к. ******* №**, вх.** ап.**.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №364/2016 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-техническа експертиза, имотът е присъединен към вътрешната отоплителна инсталация на сградата и съответно чрез абонатна станция №62 към топлопреносната мрежа на ищеца. В имота има щранг лира, която е монтирана в банята и е обвързана вертикално с другите имоти под и над имота на ответника. Извършено е дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за процесния период, извършено е изчисляване съобразно методиката, но изчисленията не са правилни, тъй като съгласно методиката към наредбата отоплителните тела с монтирани индивидуални разпределители, топло отделянето от сградната инсталация и щранг лири не са поставени в еднакви изходни условия на експлоатация. Приложени са изчисления за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и щранг лира в съответствие с изискванията на: БДС EN 835/1998, Наредба 16-334 от 06.04, ЗЕ, БД CEN 442-1. При изчисленията на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, са съотнесени към нормативната външна изчислителна температура. Общата сума за плащане за периода изчислена от вещото лице е в размер на 406,96лв. е 60,68лв. лихви. В с.з. обяснява, че не е посетен имота, а изчисленията на направени като отчитат реалностите като замерена топлоенергия на топломер в абонатната станция, на база Обяснява, че първия вариант на л.59 от заключението, касае точно спазване на наредбата, с предполагаема температура на топлоносителя, проектна температура. Втория вариант са точно изчислени температури на топлоносителя. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника и без изрично приемане съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 от ЗЕ, поради което е неоснователно възражението, за липса на валидно облигационно отношение между страните, при положение, че е собственик на имота. Според заключението на вещото лице за процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота, остават потребители/клиенти на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата, гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Според разпоредбата на чл.143 ал.3 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. Неоснователно съдът намира възражението на ответника за противоречие с разпоредбата на чл.62 ал.2 от ЗЗП, както и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент на Съвета. В случая не е налице непоръчана услуга, по смисъла на посочената разпоредба от ЗЗП и потребителят да не дължи заплащането, тъй като е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл.153 ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Следва се от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването и в такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл.153 ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая няма доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Отделно от това в мотивите на КС в решение №5 от 22.04.2010г. по конституционно дело №15/09г. с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Размерът на цената на отоплението от щранг лирата в имота, както и на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице според изчисленията на база температура на топлоносителя, на температура на топломера, която съдът приема, че е дължима за имота собственост на ответника, поради което главният иск е основателен и доказан в изчисления размер от вещото лице/л.67/ на стойност 406,96лв., а претенцията за обезщетение за забава за процесния период в размер от 60,68лв. Тук съдът следва да вземе предвид направеното възражение на ответника за изтекъл давностен период. Тъй като заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№364/16г. на РРС е подадено на 18.02.2016г., претенциите преди 18.02.2013г. са погасени по давност. Съдът като взе предвид изчисленията на вещото лице в таблица отнасяща се за периода преди м. 02.2013г. /л.62-63/ изчисли, че дължимата сума за период три години преди подаване на заявлението е в размер на 345,54лв./406,96-61,42/, а лихвата за периода от 09.02.2013г. до 02.02.2016г. е в размер на 104,75лв./изчислена с електронен калкулатор/. Като до първоначално предявения размер двата иска следва да се отхвърлят, като недоказани, и погасени по давност.

По отношение на претенцията за сумата 25лв. за разноски в заповедното производство заявена от ищеца като установителен иск, същият е недопустим, предвид т.11в от ТР №4/13г. На ОСГТК ВКС, като в тази част производството следва да се прекрати.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска, т.е. в размер на 337лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №364/2016г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.К., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 345,54 лв. /триста четиридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 18.02.2013г до 20.07.2015.г., ведно със законната лихва от 18.02.2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата 104,75лв. /сто и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 09.02.2013г. до 02.02.2016г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до първоначално предявения размер.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград, адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 за признаване на установено, че М.К.К., ЕГН**********, адрес ***, дължи сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски.

ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата М.К.К., ЕГН**********, адрес *** сумата 337лв. /триста тридесет и седем лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №364/2015г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: