В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№791 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД срещу Б.Т.Б. и М.Т.Б., като е предявен иск за осъждането им като наследници на Б. Р. Б., да заплатят сумата 230,10 лв. представляваща стойността на предоставени ВиК услуги по абонатен №49089 по 52 бр. фактури, от които 467,09лв. главница и 171,33лв. главница и 58, 77лв. лихва за забава за периода 21.02.2010г.-22.04.2016г., ведно със законната лихва. Сочи се, че наследодателят Б. Р. Б. като потребител на ВиК услуги в имот находящ се в гр.Разград, ***** е бил титуляр по партида №49089. След смъртта на потребителя - 14.12.20004г. до месец май 2015г. в имота е имало потребление и ежемесечно са издавани фактури-52 броя.

Ответниците чрез особен представител депозират отговор. Намират исковете за частично основателни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност периода от три години преди завеждане на делото – 25.04.2016г., предвид хипотезата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД включващо фактури от номер 1 до номер 40 включително.

Предявеният иск е с правно основание чл.60 ал.1 от ЗН във вр. с чл. 79, ал.1 от същия закон и чл.86 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В РРС е било образувано по ч.гр.д. №199/16г. по подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК срещу Б. Р. Б., като потребител и титуляр на партида №49089 за ВиК услуги за имот находящ се в гр.Разград, ******** Към момента на подаване на заявлението и към настоящия момент партидата на лицето не е актуализирана. С определение на РРС по делото производството е било прекратено поради това, че лицето е починало. Наследниците на Б. Р. Б. – ответниците по делото, не са изпълнили задължението си за актуализиране на партидата за ВиК услуги, така и за изплащане на доставената питейна вода по 52 фактури, за сумата 171,33лв. главница и 58,77лв. лихва за забава за периода 21.02.2010г.-22.04.2016г. От справка за неплатени фактури за абоната за период от м. януари 2013г. до 31.05.2013г. дължимата сума е 43,81лв., а лихвата към 22.04.2016г. е в размер на 11,40лв.

Предвид изложеното от фактическа страна от правна, съдът намира, че претенциите са частично доказани. В производството по осъдителен иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е налице валидно облигационно отношение. Не е спорно по делото, че не е заплатеното задължение за потребени ВиК услуги предоставяни от ищеца в имота на наследодателя на ответниците-негови деца. Установено е, че задължението на същия към ищеца е в претендирания размер, поради което дължи плащане. По силата на чл.60 ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от откриване на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН. Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава автоматично по право към наследниците, като при откриването му наследниците се призовават към наследяване. В случая наследниците не са оспорили факта на приемане на наследството в преклузивния срок по чл.133 от ГПК, поради което не е в тежест на ищеца да го установява, като в този смисъл е задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Няма данни да са се отказали от наследството. Поради което отговарят за задълженията на наследодателя съобразно дела си, в случая по равно съгласно чл.5 ал.1 от ЗН. С оглед изложеното и след като е безспорно, че неплатеното задължение на наследодателя - страна по облигационното отношения е в претендирания размер, претенциите са основателни и съдът следва да се произнесе по направеното възражение за изтекла давност. Съгласно ТР №3/11г. на ОСГТК на ВКС периодични плащания са и вземания на водоснабдителни дружества, по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Т.е. задължението за периода повече от три години преди подаване на молбата, в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.01.2016г. е погасено по давност. Поради което размерът на задължението за главница за процесния период е 43,81лв, а лихвата за периода от 15.01.2013г. до 22.04.2016г. е в размер на 11,40лв., предвид представената справка от ищеца, признато и от ответната страна в с.з. Поради което претенциите до първоначално предявените размери, следва да се отхвърлят като погасени по давност.

С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски съобразно уважената част от иска. От разноските за държавна такса - 100лв., депозит за особен представител - 300лв. и юрисконсултско възнаграждение - 300лв., следва да заплатят сумата 168лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН********** адрес *** и М.Т.Б., ЕГН********** адрес *** като законни наследници на Б. Р.Б., ДА ЗАПЛАТЯТ по равно на “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, ЕИК*****, сумата 43,81лв./четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги по абонатен №49089 ведно със законната лихва считано от 25.04.2016г. до окончателното и изплащане, сумата 11,40лв./единадесет лева и четиридесет стотинки/ лихва за забава за периода от 15.01.2013г. до 22.04.2016г., както и сумата 168лв./сто шестдесет и осем лева/ за разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете до първоначално предявените размери, както и за периода от 21.02.2010г. до 15.01.2013г., като погасени по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: