Р Е Ш Е Н И Е

№ 479, 10.10.2016 година , град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на седми Септември 2016 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

Секретар Г.М.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 433 по описа за 2016 година.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Теленор България „ АД – София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. С. представлявано от Изп. директор С – Е В., чрез пълномощник против наказателно постановление № В - 036675/25.03.2016г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.

За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.

РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила жалба вх. № В-03-1852/04.08.2015г. в РД на КЗП – Варна, относно рекламация на мобилен телефон, служители от офис Разград -св. А. Т. и св. Д. В. на 07.08.2015г. посетили търговски обект – магазин, находящ се в гр. Разград, бул. „ България „ № 34, където търговска дейност осъществявало „ Теленор България „ АД – София. В обекта в присъствие на представител на дружеството извършили проверка, при която установили, че обектът работи, като се обслужват клиенти, а конкретно по жалбата проверили регистъра за рекламации в обекта, при което констатирали, че същият е в електронен вариант. Във връзка с жалбата търговецът представил Сервизен протокол от 23.07.2015г., в който било отбелязано, че мобилния телефон при приемане за рекламация е с неработещ тъчскрийн и драскотини по корпуса. С Протокол за ремонт от 27.07.2015г. била отказана рекламация, поради консттатирани наличие на крив корпус на апарата, следствие на механична повреда по вина на клиента и корозия по контактора на дисплея и самия диспелй. В заключение – невъзможен надежден ремонт. С Протокол за ремонт от 29.07.2015г. /акт за удовлетворяване на рекламация/ от централен сервиз, в който било отбелязано, че мобилния телефон е с неработещ тъчскрийн, с външни белези – драскотини, като в графа забележки било допълнено „ неотремонтиран – мокрен” и „ неотремонтиран – механични повреди”, рекламацията била отказана и телефонът върнат на клиента.

В хода на проверката, представителят на КЗП, изискал и приложил към материалите по преписката Договор за лизинг на процесния апарат, Гаранционна карта, Запис на заповед и Допълнително споразумение към договора. На място в търговския обект проверката приключила с Констативен Протокол, съставен в присъствие на представител на жалбоподателя. На документална проверка в офис на КЗП – Варна в гр. Разград на 12.10.2015г., жалбоподателят представил Констативен протокол от 29.09.2015г. от „ Булграм сервиз „ – София, с отрицателно становище за удовлетворяване на рекламацията и поискал извършване на независима експертиза още с писмо от 27.08.2015г. в отговор на съставения Констативен протокол. В хода на проверката и до приключването й жалбоподателят не представил доказателства, че рекламацията е удовлетворена.

На база изложеното след отправена покана в офис на КЗП – Варна в гр. Разград се явило упълномощено от жалбоподателя лице, в присъствие на което бил съставен АУАН бл. № 036675/12.10.2015г., в който нарушението било описано по следния начин „ ... „ Теленор България „ АД не е изпълнил административното си задължение, когато потребителска стока не съответства с договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора...”. Актосъставителя квалифицирал нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП и връчил АУАН на упълномощеното лице, което го подписало без възражения.

На база съставения АУАН на 25.03.2016г. адм. наказващият орган издал процесното НП, в което по аналогичен с АУАН начин описал нарушението, квалифицирал го като такова по чл.113, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.222а от ЗЗП, наложил адм. наказание „имуществена санкция” към минималния предвиден размер – 1000,00лв. НП връчено по пощата по адрес на управление на жалбоподателя с пощенско клеймо от 03.05.2016г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган, също по пощата с пощенско клеймо от 11.05.2016г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от приложените по делото Гаранционна карта за апарата се установява, че същият е закупен на 06.02.2015г., т.е. към момента на предявявяне на рекламацията е бил в гаранция от 24месеца. Сервизен протокол от 23.07.2015г., в който било отбелязано, че мобилния телефон при приемане за рекламация е с неработещ тъчскрийн и драскотини по корпуса. С Протокол за ремонт от 27.07.2015г., с който била отказана рекламация, поради констатирани наличие на крив корпус на апарата, следствие на механична повреда по вина на клиента и корозия по контактора на дисплея и самия диспелй. В заключение – невъзможен надежден ремонт. И с Протокол за ремонт от 29.07.2015г. /акт за удовлетворяване на рекламация/ от централен сервиз, в който било отбелязано, че мобилния телефон е с неработещ тъчскрийн, с външни белези – драскотини, като в графа забележки било допълнено „ неотремонтиран – мокрен” и „ неотремонтиран – механични повреди”, рекламацията била отказана и телефонът върнат на клиента, се установява, че такива белези при приемане на рекламацията не са отразени. Едно е драскотини по корпуса, да допуснем и по дисплея, но съвсем друго е „...крив корпус на апарата, следствие на механична повреда по вина на клиента...”.

От тази фактическа обстановка, действително съдът намира, че е налице незаконосъобразен отказ от гаранционно обслужване. Безспокойство буди твърдението на жалбоподателя, че указанията им били, слежутелите да не извършват задълбочена проверка на стоката при предявяване на рекламация. Това от своя страна предоставя възможност на търговеца да манипулира причините за отказ от гаранционно обслужване. Като не е привел стоката в съответствие с договора за продежба, жалбоподателят с бездействие е извършил и процесното нарушение.

Относно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП, съдъ намира същите за неоснователни.

От процесуална страна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

В процесното НП, коректно е посочена датата на извършване на нарушението – 12.10.2015г., към който момент срока по чл.113, ал.2 от ЗЗП е изтекъл. Относно мястото на извършване, съдът намира, че то не буди никакво съмнение. Във всеки един свой търговски обект, жалбоподателят е длъжен да приема и изпълнява рекламации, в случая това е гр. Разград. Съдът намира пространно изложените възражения от процесулния представител на жалбоподателя за изцяло неоснователни.

Наложената адм. санкция е правилно определена и се явява съответна на извършеното нарушение.

Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В - 036675/25.03.2016г. на Директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП на „ Теленор България „ АД – София, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С.**, представлявано от Изп. директор С. – Е. В. жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: