Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   591                                        31.10.2016 година                                 град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На единадесети октомври                                   две хиляди  и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                         531                                          по описа за  2016 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Д.С.П. ***, против наказателно постановление № 16-1075-000375 от 21.04.2016 г.  на Началник Сектор  към ОДМВР Разград, Сектор „Пътна полиция“ с което за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП й  е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.  На основание Наредба № Iз -2539 на МВР на жалбоподателката са отнети  общо 10 контролни точки. Счита, че наказателното постановление е неправилно в частта относно наложените наказания и моли същите да бъдат отменени.

           В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателката поддържа жалбата.

            За наказващия орган не се явява представител.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.  Разгледана по същество същата е неоснователна.

                                       С обжалваното Наказателно постановление № 16-1075-000375 от 21.04.2016 г.  на Началник Сектор  към ОДМВР Разград, Сектор „Пътна полиция“ на жалбоподателката Д.П. за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП й  е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца На основание Наредба № Iз -2539 на МВР на жалбоподателката са отнети  общо 10 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №Т704323/16.04.2015г. съставен на жалбоподателката от мл. автоконтрольор към наказващия орган.   В акта и НП се сочи, че на 16.04.2016г.  около 02,12 ч. в гр. Разград по ул. Цар Асен до КНСБ в посока към ул. Варна  жалбоподателката е управлявала л.а. «Мерцедес Е 500» с рег. №***, собственост на Ю. И. Т. от гр.Алфатар, след употреба на алкохол с концентрация в издишания въздух 0,82 промила на хиляда. Проверката е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с   0060. Според отразеното в акта, жалбоподателката заявила, че е употребила една чаша вино преди 1 час. Връчен и е  талон за медицинско изследване №0033311.

Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят Св. Ц.. Същият потвърждава факта, че жалбоподателката е спряна за проверка и е установено, че управлява след употреба на алкохол. Бил й издаден талон за медицинско изследване. По делото е приложено копие от издадения на жалбоподателката талон за кръвна проба, подписан от нея, но жалбоподателката очевидно не се е явила за извършване на такава. С оглед данните по делото и като отчита доказателствената сила на акта по силата чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че обстоятелствата са се развили по начина описан в акта и НП. В този смисъл съдът приема за доказано, че жалбоподателката е управлявала автомобил след употреба на алкохол, което е отчетено от техническото средство при проверката.   

                 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че  АУАН и НП отговарят на нормативните изисквания и не страдат от пороци, които да се приемат за съществени. Вмененото на жалбоподателката нарушение се доказва. Същото нарушение се състои в това, че на посочената в акта дата жалбоподателката  е управлявала  автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,82 на хиляда, което е установено по надлежния ред. В случая употребата на алкохол е установена чрез техническо средство  “Алкотест Дрегер 7510”, което е сред уредите по Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Видно от показанията на актосъставителя , на жалбоподателката е издаден    талон за медицинско изследване за установяване на употребата на алкохол по лабораторен път. Това обстоятелство не е спорно, а и самият АУАН се ползва с доказателствена сила  - чл.189, ал.2 от ЗДвП. При това след като й е бил издаден този талон жалбоподателката не се е явила за медицинско изследване – този въпрос не е спорен по делото – поради което  и употребата на алкохол от водача  следва да се установи според показанията на техническото средство /чл.6 от Наредбата/, По този начин жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявала автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, с което е нарушила задълженията си като водач на ППС и конкретно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а това ангажира административнонаказателната й отговорност.Това нарушение е извършено от жалбоподателката умишлено – същата е била наясно, че е употребила алкохол, но не се е съобразила със забраната да управлява МПС в това състояние.  Наложеното на жалбоподателката наказание глоба е в размер малко над средния, а наложеното й наказание  лишаване от право да управлява МПС е в размер равен на средния по закона. Съдът намира тези наказания за справедливи. Изводът за справедливост на наказанията се налага от това, че жалбоподателката и преди е наказвана  по административен ред за нарушения по ЗДвП, видно от приложената справка, в която са отразени наказания наложени чрез фишове. Нарушенията свързани с управление на автомобил след употреба на алкохол са крайно опасни, очевидно са масови и прилаганите  санкционни мерки срещу тях явно не водят до намаляването им. Затова и в случая следва да се отдава засилено значение на генералната превенция. При това съдът намира, че наложените на жалбоподателката наказания са справедливи и не следва да бъдат намалявани. С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

                                Воден от изложеното Съдът

                                                    Р     Е     Ш     И :

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1075-000375 от 21.04.2016 г.  на Началник Сектор  към ОДМВР Разград, Сектор „Пътна полиция“, с което  на жалбоподателката  Д.С.П. *** за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП й  е наложено наказание глоба в размер на 800 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца и на основание Наредба № Iз -2539 на МВР на жалбоподателката са отнети  общо 10 контролни точки.

                        Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: