МОТИВИ към Присъда № 603/13.10.2016г. по НОХД № 413/2016г. на РС - Разград

Повдигнато и внесено в съда e обвинение срещу Д.И.Й. ЕГН **********, за това, че на 28.01.2016 г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на А.Е.Г. от с. гр., изразяваща се в кръвонасядания на меките тъкани на носа и дясна орбита, дясна буза и зад дясна ушна мида; подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина на долна устна с две неправилни разкъсвания от лявата страна; драскотина на долния клепач на дясно око; клинични данни за сътресение на мозъка и анамнеза за кръвотечение от носа след инцидента, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия Г., като деянието е извършено по хулигански подбуди и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1,т.4 от НК,

за това, че на 28.01.2016 г. в гр. Разград се е заканил с убийство на А.Е.Г. от с. гр. с думите „Ще те убия“ и това заканване е възбудило основателен страх у А.Е.Г. за осъществяването му, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1,т.3 от НК,

и за това, че на 28.01.2016 година в гр. Разград, на публично място – жк „Лудогорие“ № 6, до хранителен магазин „Владислава“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл побой на А.Е.Г. от с. гр., причинявайки му лека телесна повреда, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл.63, ал.1,т.4 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните доказателства по делото и по трите пункта то е доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия Й. за престъплението по чл.131, ал.1,т.12 от НК да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три месеца, за престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ за срок от шест месеца, а за престъплението пно чл.325, ал.1 от НК, да бъде наложено наказание лишаване „ лишаване от свобода „ в размер на три месеца, като на основание чл23, ал.1 от НК, съдът да определи едно общо наказание в размер на най-тежкото – „ лишаване от свобода „ за срок от шест месеца, като на основание чл.69, ал.1 от НК, изтърпавянето бъде отложено за изпитателен срок от 2 години. Алтернативно Прокурорът на основание чл.287, ал.5 от НПК, иска, при положение, че съдът установи, че подс. Й. не е осъществил деянията по чл.131, ал.1,т.12 и чл.325, ал.1 от НК, то да го счете за виновен в извършване на престъпление по см. на чл.130, ал.1 вр. чл.64,т.4 от НК и му наложи съответното наказание.

Подсъдимият Д.И.Й., редовно призован, се явява лично и в присъствието на родители по реда на чл.392, ал.1 от НПК, се признава за виновен само относно извършено престъпление по чл.131, ал.1 от НК. По отношение на обвинението по трите пункта, по същество оспорва фактическата обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на обвинителният акт, иска от съда да бъде оправдан.

Защитата на посдъмимия Й., счита обвинението за недоказано, моли съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.И.Й. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, ученик в 9а клас ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

През лятото на 2015г., подс. Й. ***, където завършил основното си образование, да учи в ПМГ – Разград – девети клас. Св. Г. през тази учебна година 2015 – 2016г. бил ученик в ГПЧЕ – Разград в десети клас. През м. Септември 2015г. подс. Й. срещнал св. Г., който се разхождал с момиче на име Л., която била бивша приятелка на подсъдимия. При срещата двамата Г. и Й. се запознали. След кратък разговор между Л. и подсъдимия, тримате се разделили и тръгнали по пътя си. При тази среща подс. Й. останал с впечатление, че св. Г. и Л. са в по – близки отношения, което предизвикало у него неприятни изживявания. Явно мотивиран от това, като с течение на времето неприятното чувство към св. Г. се засилвало у подсъдимия, той един ден през м. Декември 2015г. посетил училището на св. Г. ГПЧЕ, с цел да му поиска обяснение за отношенията им с Л. Първоначално в коридора на училището, а след това и в двора, между двамата се провел разговор, при който подс. Й. поискал да разбере от св. Г. дали действително са „гаджета” с Л. и от кога, дали още от времето, когато тя е излизала с подсъдимия. По време на разговора ситуацията ескалирала, но не се стигнал до физически сблъсък между двамата, поради присъствието и на други ученици и в крайна сметка намесата на Директора и охраната на училището. През същият м. Декември 2015г. при случайна среща в центъра на гр. Разград, между св. Г. и подс. Й., който тогава бил с приятелката си П., подсъдимият попитал свидетеля „ ...как си А. ...”, при което св. Г. го погледнал и му обърнал гръб. Тогава подс. Й. му казал „ ...хайде кажи, сега директора го няма...”, но св. Г. продължил по пътя си. Тази ситуация отново раздразнила подс. Й., който следствие пренебрежителното отношение на св. Г. се почувствал засегнат. В периода м. Декември 2015г. – м. Януари 2016г. подс. Й. разбрал от ученици в ГПЧЕ – Разград, че св. Г. „закачал” приятелката му П., която учела в същото училище. Тези слухове още повече настроили подс. Й. срещу св. Г.. На 28.01.2016г. след училище около 13,30ч. подс. Й. заедно със св. А. П. отивали към дома на последния. В същото време и св. Г. след края на учебните занятия се прибирал към дома си. Двамата свидетели живеели в съседни жилищни блокове и по тази причина тримата си движели по ул. „ Дунав „ в гр. Разград, като св. А. П. и подс. Й. вървели напред по улицата, а св. Г. доста по – назад от тях. Св. Г. пръв забелязъл подс. Й. и затова пресякъл улицата и преминал на отсрещния тротоар, за да избегне среща с подсъдимия. Подс. Й. обаче се обърнал видял и разпознал св. Г.. На следващите светофари подс. Й. и св. А. П. изчакали св. Г. да пресеча отново улицата и да дойде при тях. Подс. Й. го прегърнал през рамо и попитал св. Г. „ ... как си А...”, при което свидетелят не му отговорил. Двамата продължили по тротоара по улицата, а св. А. П. вървал на известно неголямо разстояние след тях. През това време подс. Й. питал св. Г. защо не е отишъл на среща, която според подсъдимия били уговорили. Стигайки до магазин „ Владислава „, подс. Й. блъснал в стената на магазина св. Г., хванал го през кръста, съборил го на земята и му нанесъл четири удара с юмруци в областта на лицето. Още докато подс. Й. съборил св. Г. на земята, св. А. П. минал покрай тях и продължил към дома си. След като нанесъл ударите на св. Г., подс. Й. го оставил и догонил св. А. П., с когото продължили към дома на последния. По пътя срещвали св. Г. И., на когото подс. Й. разказал, че е срещнал св. Г., бутнал го е на земята и го е ударил няколко пъти по лицето. Св. Г. станал от земята, прибрал се в дома си и се обадил на баща си, които изпратил баба му и дядо му да го отведат до МБАЛ – Разград. В 16,15ч. св. Г. посетил „Спешно отделение „ в МБАЛ – Разград , където бил прегледан и издаден Лист, в който било отразено от невролог „ comotio cerebri „. Няма отбелязване за кръвотечение от носа или устата. Св. Г. бил настанен за наблюдение в Отделение по хирургия на МБАЛ – Разград с диагноза „ Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма „ и изписан две дни след това на 30.01.2016г.

От заключението на вещото лице по назтначената и извършена в хода на досъдебното производство СМЕ, изслушано и прието от съда в хода на съдебното следствие се установява:

В резултат на нанесиния от подс. Й. побой, св. Г. е получил кръвонасядания на меките тъкани на носа и дясна орбита, дясна буза и зад дясна ушна мида, подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина на долна устна с две неправилни разкъсвания от лявата страна, драскотина на долния клепач на дясно око, клинични данни за сътресение на мозъка, анамнеза за кръвотечение от носа. Тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

От заключението на вещите лица по назначената от съда в хода на съдебното следствие КСППЕ, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че подс. Й. не се води на диспансерно наблюдение и не страда от психично заболяване интелектуалния потенциал е в норма, развитието му също е в норма и същият може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и да възприема правилно фактите по делото и да ги възпроизвежда. Интелектуалния потенциал е над средния IQ 120, което формира възможност за изграждане на правилна поведенческа преценка на фактите. Относно склонността за прикриване на истината изследването установява, че се идентифицира като защитна реакция по въпроси свързани единствено с агресия, което се отчита като защитна реакция предвид незрялост и висока тревожност по делото. Като личност е нормално развит, с интереси за възрастта си, като характерови особености средно общителен, активен, енергичен. Все още личностновата структура е в процес на изграждане, не се открива нисък праг на поносимост, извеждат се два типа водещи реакции, тъй като всяка личност няма един тип. За екстрапунитивен тип реакциите са насочени към външни дразнители, ако в дадена ситуация е с външни дразнители лицето отговаря агресивно насочено към този дразнител и другият тип е импунитивен, който е свързан със ситуацията да се отрази като не толкова значима за момента и бързо да се намерят начини за излизане от конфликта. Подобен тип реакция за отреагиране са типични за възрастта на подсъдимия. Обикновено човек когато стане агресивен е вследствие на защитна реакция, а агресивността е за да защити свое убеждение, а не за да доминира. Спонтанната агресивност е в границите на нормата, провокираната агресивност е леко завишена, т.е. трябва да има някаква провокация. Трябва да има провокация – физическа, словесна, поведенческа. Обикновено в тази възраст младежите реагират агресивно когато са засегнати значими за тях обекти - в случая става въпрос за момиче, при което агресията е в горната скала.

Подсъдимият Д. Й. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обясненията на подс. Д. Й., показанията на свидетелите Ал. Г., А. П. и Г. И., от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство СМЕ, изслушано и прието от съда в хода на съдебното следствие, от заключението на вещите лица по назначената от съда в хода на съдебното следствие КСППЕ, изслушано и прието в съдебно заседание, както и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 1873 Зм 140/2016г. по описа на РУМВР - Разград, Жалба, Епикриза, Докладна записка, Характеристика от класен ръководител, Характеристика от Пом. Директор, Характеристика от ИДПС, Справка за съдимост на подсъдимия.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

Както от обясненията на подс. Й., така и от показанията на св. Г. безспорно се установява, че възникването на конфликта между двамата и неговата ескалация до състояние на нетърпимост е отношенията на двамата с две момичета – Л. и П.

Показанията на св. Г. досежно отправените от страна на подс. Й. закани за убийство остават изолирани и неубедителни, неподкрепени с други доказателства.

Показанията на св. Н. по същество не допринасят за разкриване на правнозначими факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото.

Обясненията на подс. Й., показанията на свидетелите Ал. Г., А. П. и Г. И., ценени поотделно и в съвкупност, по категоричен и безспорен начин установяват нанесените на публично място от подс. Й. на св. Г. най-малко четири удара в областта на главата, довели до престъпния резултат, съгласно заключението на вещото лице по СМЕ.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът счете, че подс. Й. не е извършил престъплението по чл.131, ал. 1, т.12 от НК, поради липса на част от обективната страна на деянието – хулигански мотиви. От безспорно установените факти по делото, че подсъдимият и св. Г. са се познавали, както и предвид влошените до крайност взаимоотношения между тях, съдът не приема, че деянието по чл. 130, ал.1, т.12 от НК е извършено от подс. Й. при липса на личен мотив, точно обратното. В конкретния случай, съдебният състав намери, че при осъществяване на състава на престъплението, подс. Й. е движен единствено и само от неприязънта си към св. Г. и от желанието за отмъщение, предвид демонстрираното от свидетеля чувство за превъзходство над подсъдимия, което го прави несъставомерно по посочената от държавното обвинение квалификация, поради което съдът призна подс. Й. за невиновен по тази част на обвинението. Безспорно налице е дейние по чл. 130, ал.1 от НК, което обаче се преследва по частен път и в случая не са налице основания по чл. 48 от НПК, за да бъде упражнено провомощието от страна на Прокурора по чл.287, ал.5 от НПК.

Относно обвинението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът намери същото за недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Обвинението се базира единствено и само на показанията на св. Г.,което в случая е недостатъчно. Неподкрепено е това обвинение с каквито и да било косвени доказателства. Колкото приятелските отношения между св. А. П. и подс. Й. да внасят съмнение в показанията на свидетеля по този пункт на обвинението, толкова и заинтересоваността от изхода на делото на св. Г., налага същото по степен съмнение в показанията му в тази част на обвинението. Поради изложеното съдът призна за невиновен подс. Й. и по този пункт на обвинението.

Съдът с оглед изложената и приета по делото фактическа обстановка призна за виновен подс. Й. в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Безспорно по делото се установи, че на 28.01.2016 година в гр. Разград, подс. Й. ***, до хранителен магазин „Владислава“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл побой на А.Е.Г. от с. гр., причинявайки му лека телесна повреда, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице са всички съставомерни признаци от обективната страна на деянието. В случая, освен, че действията на подс. Й. са извършени на обществено място, те се изразяват в посегателство върху личността, на св. Г. - нанасяне на лека телесна повреда. Личният мотив на подс. Й. безспорно е налице, който го кара да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия св. Г., но това не изключва съставомерността на хулиганството, като в този случай засягането на реда и общественото спокойствие е косвен, страничен резултат от деянието, респ. позволява квалифицирането му като извършено при евентуален умисъл.

Съдът с оглед възрастта на подс. Й., мотивите и подбудите за извършване на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, характеристичните особености на личността на подсъдимия, счете, че деянието е осъществено поради увлечение. Константна е съдебната практика, че увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства, а лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и др. Именно с оглед заключението на вещите лица по КСППЕ, както и поради високото интелектуално ниво на подсъдимия, съдът счете, че той правилно е преценявал и възприемал свойството на извършеното, както и последиците от него, но не е успял, поради липсата на житейски опит и липсата на изградени компенсаторни механизми, адекватно и без насилие да отговори на отправеното му предизвикателство.

Поради изложеното и на основание чл.61, ал.1 от НК, съдът не наложи наказание на подс. Й. и изпрати материалите по делото на МКБППМН по местоживеене на подсъдимия за налагане на подходящи възпитателни мерки.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: