Мотиви към Присъда №596/12.10.2016г., постановена по НОХД №469/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т.Р.Т. *** за това, че на 28.02.2016г. в гр. Цар Калоян е причинил средна телесна повреда на И.П. ***, изразяваща се в загуба на съзнанието с пълно откъсване от околната среда /травматична кома/, довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява скулова кост /последвано от оперативна интервенция/, представляващо по своята същност счупване на челюст – престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно наказание.

Пострадалият И.П.И. е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 25000 лв за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва. Пострадалият е конституиран и като частен обвинител. Лично и чрез защитника си същият поддържа обвинението и гражданския иск.

По реда на чл.371, ал.1 от НПК страните са се съгласили да не се провежда разпит на вещото лице изготвило химическите експертизи по делото и заключенията по същите експертизи от досъдебното производство са прочетени по реда на чл.283 от НПК.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.Р.Т. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Т. Т. живее в гр. Цар Калоян. Вечерта на 27.02.2016г. подсъдимият Т. бил в компания със свидетелите И.И. и Б.П.. Свидетелят И.И. имал рожден ден. Първоначално групата била в заведение „Планет бар“ в гр. Цар Калоян, а около 01,00 часа, вече на 28.02.2016г., те се преместили в заведение „Елит+“, което се намирало до бензиностанция „Мак тур“ в гр. Цар Калоян. В същото заведение на съседната маса имало друга компания в която били пострадалия И.И. заедно с приятелката си Й.Т., свидетелите Х.Х., Д.С., Д.К. и И.И.. И двете компании употребявали алкохол. Около 04,00 часа се стигнало до спречкване между свидетелите И.И. /от компанията на подсъдимия/ и Х.Х. /от компанията на пострадалия/. Двамата свидетели си разменили обиди и започнали да се дърпат и да се блъскат. Намесили се другите присъстващи, включително свидетеля А. Д., сервитьор в заведението, отговарящ и за реда, които разтървали И. И. и Хр. Х.. Управителят на заведението – св. Ю. А.- се опасявал, че конфликта между компаниите може да се задълбочи и им казал, че ще затварят заведението, поради което посетителите следвало да си тръгват. Подсъдимият Т. Т. и придружаващите го И.И. и Б.П. излезли от заведението, но не се отдалечили, а останали в близост до заведението. Малко след тях от заведението излязла и другата компания. Пред заведението между двете групи отново се създала конфликтна ситуация, понеже свидетелите И.И. и Х.Х. отново се скарали и започнали да се блъскат, но и в този случай били разтървани от придружаващите ги. След това свидетелите Д. С., Д. К. и Хр. Х. се качили в автомобила на първия, а пострадалия И.И., както и приятелката му –св. Й. Т.-се качили в автомобила на И.И.. Компанията на подсъдимия Т. останала в близост до подготвящите се за потегляне автомобили и преди автомобилите да потеглят св. И. И. дошъл до автомобила на св. Д. С., в който бил св. Хр. Х.. Св. Х. излязъл от автомобила и двамата с И. се сбили, при което паднали върху задното стъкло на автомобила на св. Д. С. и го счупили. Св. Д. С. също излязъл от автомобила си и се опитал да изблъска Х. и И.. В този момент се приближил и подсъдимият Т., който ударил с ръка св. Д. С. и двамата се скарали. Д. К. също излязъл от колата, а пострадалия И.И. излязъл от своята кола, като двамата се намесили дърпайки каращите се, за да ги разделят. При това подсъдимият Т. паднал на земята. Свидетелят Д. К. му помогнал се се изправи и го изтикал настрани, казвайки му да си ходи. Пострадалият И.И. се приближил до тях двамата. В този момент подсъдимият Т., когото св. К. искал да избута настрани, посегнал с дясната си ръка и ударил К. в бузата. К. попитал подсъдимия защо го удря, но подсъдимият Т., виждайки И. зад К., замахнал отново с ръка и нанасяйки силен удар, който минал покрай лявото ухо на К., ударил с юмрук И.И. в лицето. От силния удар И. паднал на земята, като изпаднал в безсъзнателно състояние /травматична кома, изразяваща се в загуба на съзнание с пълно откъсване от околната среда/. Пострадалият бил глътнал езика си, а от удара била счупена лявата му скулова кост. След като пострадалият паднал и останал да лежи на земята подсъдимият Т. се отдалечил тичешком от мястото на инцидента. Свидетелят Д. К. успял да окаже първа помощ на пострадалия И., като извадил езика му, а св. Й. Т. донесла вода, с която наплискали лицето на пострадалия и той дошъл в съзнание. След това И.И. бил заведен от приятелите си във ФСМП – гр. Цар Калоян, където му била оказана медицинска помощ от медицинските служители А. В. и Д. М., които с оглед състоянието на пострадалия го насочили за оказване на медицинска помощ в МБАЛ – гр.Русе.

На 28.02.2016г. пострадалият И. бил приет в МБАЛ гр. Русе с диагноза контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на горната челюст вляво, счупване на лява скулова кост, счупване на носни кости. На 02.03.2016г. И. постъпил в УМБАЛ „Св. Ана“ АД гр. София с диагноза „счупване на костите на скулите и горна челюст, закрито – лява скулова кост“.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента от 28.02.2016г., на пострадалия И.И. са причинени:

-Загуба на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома и

-Счупване на лява скулова кост, последвано от оперативна интервенция;

-Счупване на ляв горночелюстен синус патологична колекция кръв /хемосинус/;

-Счупване на носни кости с репозиция;

- Периорбитален хематом вляво.

По своята медико-биологична характеристика, загубата на съзнание с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома, обуславя разстройство на здравето с временна опасност за живота.

Счупване на лява скулова кост се отнася към медико-биологичния критерий счупване на челюст.

Останалите увреждания – счупване на горночелюстен синус от лявата страна с натрупване на патологична корекция, счупване на носни кости и периорбитален хематом вляво, поотделно и в съвкупност, са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Травмата в лявата половина на лицето може да е получена и от един единствен силен удар през долната челюст, в областта на брадата, нанесен отдолу /нагоре и леко отдясно към ляво.

Назначена е съдобномедицинска експертиза и по отношение на подсъдимия Т. Т., като от заключението на същата се установява, че в резултат на инцидента Т. е получил кръвонасядания под челото, двете орбити, лявата половина на гърба, под лява ребрена дъга, драскотини по челото и дясната мишница, линеарно охлузване на кожата в лява поясна област, охлузвне на левия лакът и под капачката на дясното коляно. Същите могат да бъдат получени при възникналия инцидент –боричкане, дърпане, падане на земята, ритници и юмруци.

Леки наранявания – охлузвания, кръвонасядания, хематоми- се установявят и от експертизите по отношение на свидетелите И. И., Хр. Х., Д. С., Д. К..

Назначените химически експертизи на изследвани кръвни проби установяват наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия Т.Р.Т. в размер на 0,65 промила, наличие на етилов алкохол в кръвта на свидетеля И.П.И. в размер на 0,39 промила, наличие на етилов алкохол в кръвта на свидетеля Х.М.Х. в размер на 0,31 промила, наличие на етилов алкохол в кръвта на свидетеля Д.Й.К. в размер на 0,92 промила, наличие на етилов алкохол в кръвта на свидетеля Д.С.С. в размер на 0,00 промила.

Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.И., П. П., Х. Х., Д.С., Й.Т., Д.К., И.И., М.Т., Ю.А., А.Д., А.А., Д.М., М.М., Г. Д., отчасти и от показанията на свидетелите Б.П. и И.И.. Подсъдимият Т.Т. дава обяснения, като твърди, че бил нападнат от И.И., Д.С. и Х.Х., които го налагали с юмруци, съборили го, ритали го. Той бил ударил И.И. за да се защити. Същото твърдят и свидетелите Б. П. и И. И., които били в компанията на подсъдимия. В обратен смисъл са показанията на свидетелите от другата компания – самия пострадал И.И., Й. Т., Хр. Х. и Д. С., чиито показания са в смисъл, че пострадалия с нищо не е провокирал подсъдимия и последният го е ударил без да е провокиран по някакъв начин. Особено конкретна е свидетелката Й.Т.. Същата свидетелка сочи, че след като сбиването започнало и приятелят й И.И. излязъл от автомобила за да види какво става, тя първоначално наблюдавала случващото се от автомобила. Когато видяла Д. К. да изблъсква подсъдимия Т. Т. настрани и И. И. да тръгва към тях, тя също излязла от автомобила. Тогава видяла как подсъдимият ударил И.. Тези й твърдения намират категорична опора в съвкупната преценка на всички данни. Съдът намира, че най – точни показания, за това което е възприел, дава св. Д. К.. Същият разказва за разигралата се ситуация последователно и логично, поради което съдът счита, че показанията му са напълно правдиви. Свидетелят Д. К., който е бил с компанията на пострадалия, сочи, че действително подсъдимият се е включил в сбиването и в един момент паднал на земята - с това следва да се обяснят и констатираните увреждания на подсъдимия от експертизата. Лично свидетелят К. му помогнал да се изправи. Свидетелят обаче не потвърждава тезата на подсъдимия, че пострадалият му е нанасял удари. Д. К. сочи, че не могло да се разбере дали Т. е паднал или някой го съборил, но сочи, че не е видял И.И. да го предизвиква по някакъв начин. По думите на К. подсъдимият сам се включил в сбиването, удряйки св.Д. С.. В този смисъл съдът приема за установено, че конкретно пострадалият И.И. не удрял или ритал подсъдимия Т. и всъщност по никакъв начин не го е провокирал. Съдът приема, че твърденията на подсъдимия в обратния смисъл, както й показанията на приятелите му /Б. П. и И. И./ в тази им част, не следва да се кредитират и са очевидно защитна теза, поддържана с цел да се даде вид, че подсъдимият е действал при самоотбрана и алтернативно в състояние на силно раздразнение /каквато теза поддържа защитата/. Случаят очевидно не е такъв. Подсъдимият нито е бил в състояние на самоотбрана спрямо пострадалия, нито е бил предизвикан от пострадалия, поради някаква неправомерна проява на последния. Всъщност в самото сбиване са участвали Хр. Х. и И.И., а впоследствие се намесили Д. С. и подсъдимия Т. Т.. Пострадалият И. се е приближил последен и очевидно също като К. с цел да помогне за разтърваването на сбилите се. Подсъдимият Т. Т. обаче явно е търсил саморазправа. Преди да удари пострадалия той е ударил св. Д. К., който също с нищо не го е предизвикал. Действително данните по делото не позволяват да се направи категоричен извод дали подсъдимият с този удар е целял да удари именно К. -последният допуска, че и този удар може да е бил насочен към И.И., но е ударил него. Още преди това обаче подсъдимият е ударил и св. Д. С. /показанията на св. Д. К./. Всичко това дава на съда основание да счита, че подсъдимият всъщност е търсил разправа, сам се е включил в сбиването, удрял е когото успее от другата компания, поради което е крайно недостоверно да се мисли, че е бил поставен в ситуация да се защитава от нападение на пострадалия или бил в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия. В този смисъл съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на самия пострадал, който явно добросъвестно разказва това което се е случило, доколкото е в състояние да си го спомни, а казаното от него се подкрепя от обсъдените показания на свидетелите Й. Т. и Д. К.. Поради изложеното съдът намира, че обстоятелствата очертани в обвинителния акт се явяват доказани.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: подсъдимият Т.Р.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, тъй като на 28.02.2016г. в гр. Цар Калоян е причинил средна телесна повреда на И.П. ***, изразяваща се в загуба на съзнанието с пълно откъсване от околната среда /травматична кома/, довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява скулова кост /последвано от оперативна интервенция/, представляващо по своята същност счупване на челюст. Подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия и така му е причинил очертаните в заключението на вещото лица увреждания. На пострадалия е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота му, което покрива състава на средната телесна повреда. Същият престъпен състав се покрива и от счупването на челюст. От субективна страна подсъдимият е действал умишлено – ударил е пострадалия напълно съзнателно, целейки разправа.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът съобрази, като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало, младата му възраст. Като отегчаващи обстоятелства се отчитат причинените на пострадалия крайно сериозни увреждания. Налице са два резултата, всеки от които покрива състава на средна телесна повреда, налице е била опасност за живота на пострадалия. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, който размер е под средния, но и значително над минималния законов размер на наказанието. Тъй като са налице предпоставките за условно осъждане и съдът не намира, че за поправянето на подсъдимия е наложително той да изтърпи наказанието си, то изтърпяването на така определеното наказание на осн. чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Предявеният граждански иск е частично основателен. От неправомерното поведение на подсъдимия на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и без съмнение продължителни неудобства. В случая става дума за крайно сериозни телесни увреждания, свързани със сериозни болки, налице е разстройство на здравето с временна опасност за живота, което е крайно тежък резултат. Изхождайки от изложените обстоятелства, съдът намира, че искът е основателен до размера от 8000 лв, който размер е напълно справедлив и в този размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част над 8000 лв искът следва да бъде отхвърлен като авно завишен и неоснователен в тази му част. Подсъдимият следва да заплати на пострадалия и направените от последния деловодни разноски.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху размера на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: