М.Я.И.

по НОХД № 542/2016 г. по описа на районен съд Разград

 

Обвинението е повдигнато срещу Д.Д.Д.  – роден на *** ***,  с постоянен адрес:***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, пенсионер по болест, осъждан, ЕГН **********.

 

ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

На 21.02.2016 г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство – клещи, е отнел чужди движими вещи – 30 м.кабел, захранващ СВТ 4 х 1,5 на обща стойност 62,10 лева от владението на „ВИА ГЛАС“ ЕООД – гр.Разград, представлявано от М.Я.И. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2   във вр.с чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр.с  чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1, б.“а“ от НК.

 Производството се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

 

В съдебно заседание РРП поддържа повдигнатото обвинение.

Защитата сочи, че ако съдът признае подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение, то наложеното наказание ЛС следва да бъде за срок от 3 до 6 месеца, на осн. чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Подсъдимия изразява съжаление за случилото се.

Ощетеното ЮЛ „ВИА ГЛАС“ ЕООД, чрез свой представител в о.с.з. на 05.10.2016г. изрично заявява, че не желае да се конституира в качеството на граждански ищец и няма да предявява срещу подсъдимия граждански иск /л.26/.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и  събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

Относно даването на ход на делото в третото по ред съдебно заседание /последното/ от 13.10.2016г. и разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия:

Съгласно чл. 269, ал.1 НПК  по дело с обвинение  за тежко умишлено престъпление, за каквото е настоящото обвинение, присъствието на подс.  в  с.з. е задължително.  Съгласно чл. 269, ал.3,  т.3 НПК когато това няма да попречи за  разкриване на обективната истина делото може да бъде разгледано  в отсъствие на подсъдимият,  ако той  е редовно призован и не е посочил причини за неявяването си и  е изпълнена процедурата  по чл.  254 ал.4 НПК. 

В настоящият случай процедурата по чл. 254 ал.4 НПК е изпълнена,  като на подс.  видно от  върната разписка за връчен  обв.  акт е  изрично посочено,  че на осн. чл.  254, ал. 4  НПК делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 ПК /л. 14/.

Във второто открито о.с.з., проведено на 05.10.2016г.,  съдът изрично е разяснил на подсъдимият разпоредбата на  чл.269 НПК  /л.28-29/. В същото съдебно заседание в което подсъдимият присъстваше лично, подсъдимият бе  редовно  призован за насроченото на 13.10.2016г. о.с.з.,  но не се яви в същото като не е посочил уважителни  причини за неявяването си.

Така е безспорно по делото, че обвинението е за тежко умишлено престъпление, подсъдимият е редовно призован за о.с.з. на 13.10.2016г., не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК.

Единствения дискусионен въпрос е дали отсъствието на подсъдимия ще попречи за разкриване на обективната истина.

Според настоящия съдебен състав в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, поради което делото следва да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия поради следното:

Проведеното о.с.з. от 13.10.2016г. е второ след проведеното на 05.10.2016г. открито съдебно  заседание,  в което е постановено определение по чл. 372, ал.4 НПК /л. 27/, с което е обявено, че при постановяване на присъдата съдът ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В същото заседание е предоставена и възможност на подсъдимия да даде обяснения. В предходното о.с.з. от 05.10.2016г., е даден ход на съдебното следствие и непосредствено преди приключването му по искане на защитата на и подсъдимия заседанието е отложено за днес, с цел подсъдимия да има възможност да се сдобие с финансови средства с които да заплати вредите от деянието и така да има възможност да сключи споразумение.

Водим от горното съдът, като намери че са налице предпоставките по чл. 269, ал.3, т. 3 НПК, за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, разгледа делото в отсъствието на подсъдимия.

         

 

От фактическа страна:

С присъда по НОХД № 541/2013г. на РС-Разград, влязла в сила на 13.12.2013г., обв.Д.Д.Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.2 и т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.18, ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 и ал.5 от НК, като му е било наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

          Това осъждане на обв.Д.Д. обуславя квалификацията „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК на новото деяние, извършено от него.

 

          Обв.Д.Д.Д. ***. Тъй като нямал пари и бил безработен, решил да си набави такива, като извърши кражба на метални предмети, които да предаде впоследствие в пункт за изкупуване на вторични суровини и по този начин да си набави средства. В изпълнение на намисленото, на 21.02.2016 г. обв. Д.Д. отишъл до района на гаровата промишлена зона в гр.Разград, след което започнал да обикаля промишлените обекти, за да намери метални предмети или медни ел. проводници, които да отнеме противозаконно и да продаде в последствие. Стигайки до стопански двор, находящ се в гаровата промишлена зона в гр.Разград, собственост на „ВИА ГЛАС“ЕООД клон гр.Разград, обв.Д.Д., видял меден ел.проводник, който захранвал с електричество обекти в стопанския двор, собственост на търговското дружество. След това обв. Д.Д.  прескочил оградата, влязъл вътре и с помощта на клещи изрязал 30 метра захранващ кабел, тип СВТ 4 х 1,5. След това навил ел.кабела на топ и го сложил в чувал, който носел със себе си. После по обратния път напуснал стопанския двор на дружеството и се прибрал в дома си в с.С. Там изгорил изолацията на ел.проводника. На следващия ден - 22.02.2016 г.,  обв.Д.Д. взел процесния меден ел.проводник и отишъл в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гарова промишлена зона, собственост на ЕТ“*****92“ гр.Тутракан. Там продал медния ел.проводник на св.М.Т.Д.., работеща като закупчик, без да ѝ заяви, че същият е предмет на престъпление. Св.Д. съставила съответен договор за покупко-продажба на процесния меден ел.проводник, след което заплатила на обв.Д.Д. сумата от 43,56 лева.  Тези пари обв.Д.Д. изхарчил за задоволяване на свои нужди.

От заключението по делото оценъчна експертиза, е видно, че пазарната стойност на кабел, захранващ СВТ 4 х 1,5 – 30 м х 2,07 лв/м. е в размер на  62,10 лева.

          От заключението на  съдебно психиатричната експертиза,  е видно, че освидетелстваният Д.Д.Д. не страда от психично заболяване. Не се регистрираха психични, психологични и поведенчески нарушения, които пречат на освидетелствания да разбира и ръководи действията си и да дава достоверни показания за фактите имащи значение за делото, както към датата на извършване на деянието, така и към момента на изследването. Може да участва във всички фази на наказателното производство, да дава годни обяснения и да носи наказателна отговорност за постъпките си.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

От обективна страна – подсъдимият е отнел чуждите движими вещи, като с действията си е прекъснал владението на владелеца им.

Така с деянието си, при пряк умисъл, обв.  Д.Д.Д.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2   във вр.с чл.195, ал.1, т.4, пр.2, във вр.с  чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.1, б.“а“ от НК.                                              Разпитан на досъдебното производство, обвиняемият Д.Д.Д.  се признава за виновен и дава обяснения  по случая.                   

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство, както и от - от показанията на свидетелите М.Я.И. /л.28/, А.Й.А. /л.26/, М.Т.Д.. /л.15/, Н.Т. К. /л.32/, справка съдимост /л.47-51/, оценъчна експертиза /л.33-34/, характеристична справка /л.40/, съдебно психиатрична /л.57-58/ и другите писмени материали.

 

По въпроса дали деянието представлява маловажен случай, по см. на чл. 93, т.9 НК, респективно е налице нарушение на материалния закон тъй като деянието не следва да се квалифицира като такова по чл. 196 НК.

В чл. 196 НК не е предвиден леконаказуем състав при "маловажен случай", поради което преценка на тази плоскост дефинитивно е изключена от законодателя, без оглед на стойността на предмета на посегателството и другите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Или иначе казано, при рецидивната кражба, в хипотезата на опасен рецидив (чл. 29 от НК), "маловажен случай" не е възможен. Привилегировани състави при "маловажен случай" на кражба са предвидени само спрямо основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК и спрямо съставите на чл. 195, ал. 1, т. 2 (кражба на вещ без постоянен надзор) и т. 6 (кражба от длъжностно лице) от НК /вж. Решение № 101 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 56/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костадинова/.

Налице е константна съдебна практика, че при кражба извършена при условие на опасен рецидив “маловажен случай” е невъзможен. Така и:

- Решение № 115 от  06. 01. 2011 г. на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  по внох дело № 307 по описа за 2011 г. /за извършено престъпление по  196, ал. 1, т. 2 НК  - кражба на стойност 36 лева, РОС е определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  за срок от 3 г.  /ТРИ ГОДИНИ/.

- Решение № 45 от 10.02.2004 г. на ВКС по н. д. № 655/2003 г., I н. о., докладчик съдията Ружена Керанова

 - Решение № 300 от 17 август   2009 година ВКС,   ІІІ н.о.  дело № 325/2009 година кражба по  чл.196, ал.1, т.2  НК /за кражба на 5 м. мостов кабел на стойност 10,50 лева от стълб за улично осветление е оставена в сила присъда  наказание - осем месеца лишаване от свобода ефективно/

- Решение № 387 от  18 октомври 2010 година на  ВКС, І н.о. по  н.д. 382/2010 годинаОПИТ за кражба по чл. 196, ал.1, т.1 НК на стойност 41 лв.

-  Решение № 348 от  22.06.2010 г. ВКС ,  І н.о.  наказателно дело   № 296/2010 г.

- Решение № 302  от 19 юни 2012 година ВКС, ІІІ н.о.  наказателно дело № 913/2012 г.

Следва да се изтъкне, че предвид високата обществена опасност на дееца, в случая не намира приложение и нормата на чл. 9, ал. 2 НК.

 

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 196, т. 2, пр.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, съгл. ал.2 на същия член. 

Като отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да се вземат предвид многобройните осъждания спрямо подсъдимия /л.10 - л. 15 ДП/ извън необходимия минимум за квалифициране на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Същото сочи че  подсъдимият е личност с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост и системно незачитащ обществения ред. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явяват и лошите му характеристични данни /л. 40 ДП/.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете направените самопризнания още на ДП, с които подсъдимият е съдействал на органите на ДП за разкриване на обективната истина, тежкото му здравословно положение, тежкото материално състояние на подсъдимия, невисоката стойност на предмета на престъплението, както и връщането на вещите на собствениците им, изразената самокритичност. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите. /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Съдът, с оглед значителния превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, определи наказание “Лишаване от свобода” за срок в абсолютния законов минимум - 3 години, което се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че едно по - ниско наказание от така определеното, не би постигнало целите на чл. 36 НК. 

Съдът намери, че горецитираното наказание се явява съответно на престъплението по см. на чл. 35, ал.3 НК и с него ще се постигнат заложените от закона цели по чл. 36 НК. Ето защо съдът не наложи предвиденото в чл. 196, ал.2 НК факултативно наказание – конфискация до една втора от имуществото на виновния.

На основание чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК,  съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от  две години, чието изтърпяване съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

 

По исканото приложение на чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Ето защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно. Следва да се изтъкне, че подсъдимият нееднократно е изтърпявал наказание лишаване от свобода до 1 година, но същото не е могло да го поправи и превъзпита. Ето защо, няма как да се приеме че с исканото наказание от само няколко месеца лишаване от свобода целите на индивидуалната превенция биха се постигнали.

 

По разноските по делото:

На основание чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на  ОД на МВР Разград сумата 135,54 /сто тридесет и пет лева и 54 ст./ лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                  /А. Христов/