МОТИВИ към Присъда № 583/10.10.2016г.

по НОХД №618/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу А.С.А., ЕГН **********, за това, че за времето от 01.04.2011 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград и в с. Раковски, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0568 от 17.03.2011 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, приложен към Заявление с вх. №МП-5301/01.04.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление вх.№ МП-5302/01.04.2011 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност и представени на 01.04.2011 г. пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград /понастоящем ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград /ТП на НОИ- Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за инвалидност, в размер на 2467.00 лева, собственост на Национален осигурителен институт – София, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Тахирова да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на минималния, предвиден в НК, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № ***, представляван от управителя Б. Х. П., за сумата от 2467.00лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2012 г., до окончателното й изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. А. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.55 от НК, като определи минимален изп. срок за отложеното и изтърпяване.

Подсъдимата А.С.А. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата А.С.А. е родена на *** ***, адрес за призоваване: с. Раковски, общ. Разград, ул. „Тунджа“ № ***, българска гражданка, образование - начално, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подс. А.С.А. ***.

Към инкриминирания период същата била безработна, поради което в началото на 2011г. решила по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. За това на 22.02.2011 г. подс. А. А. подала молба-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, заведена под № П-898/22.02.2011г., с която заявила желание да бъде освидетелствана за първи път от ТЕЛК-Разград. Към същата подсъдимата представила Епикриза за заболяването към ИЗ № 22584 от 2011 г. и Протокол от ЛКК № 64/2011 г. издадени от МБАЛ АД-гр.Русе, отделение „Съдова хирургия".

На 17.03.2011г. на името на подс. А. А. бил съставен по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален документ - Експертно решение № 0568 зас.№ 050 от 17.03.2011г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр. Разград, въпреки, че тя не била прегледана от лекарската комисия в състав председател: д-р Р. Д, и членове: д-р М,, д-р С, и д-р Пл. И.-НОИ. Към медицинското му експертно досие, образувано на основание подадената молба-декларация били приложени Епикриза за заболяването към ИЗ № 22584 от 2011г. и Протокол от ЛКК № 64/2011г. издадени от МБАЛ АД-гр.Русе, отделение „Съдова хирургия".

От изисканата от изпълнителния Директор на МБАЛ-Русе справка дали подс. А. А. след извършен преглед са й били издадени приложените Епикриза за заболяването към ИЗ № 22584 от 2011 г. и Протокол от ЛКК № 64/2011г. издадени от МБАЛ АД-гр.Русе, отделение „Съдова хирургия", става ясно, че подс. А. А. не е постъпвала за лечение в отделение „съдова хирургия" и съответно не й е издавана медицинска документация.

В експертното решение било отразено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Артериална емболия и тромбоза", била й определена 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 16.02.2011г., а срок на инвалидността - пожизнен. След това горепосоченото експертно решение по служебен път било изпратено в Районно управление „Социално осигуряване"-гр.Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение № 0591 от зас.№ 031 от 14.04.2011г., след което същото влязло в сила.

Въпреки че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК - гр. Разград, на 01.04.2011г. подс. А. А. лично подала заявление за отпускане на лична пенсия по чл.84 от КСО с вх.№ МП 5301/01.04.2011г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП-5302/01.04.2011г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване"-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/. Към заявлението подс. А. А. приложила неистинският официален документ -горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложила и документите си за придобития трудов стаж.

Св. Е. Ю. А. работеща като специалист в сектор „Пенсионно обслужване" в ТП на НОИ гр.Разград приела подадените от подсъдимата заявления и придвижила документите й по надлежен ред, с оглед извършване на преценка от социалните служители какъв размер пенсия следва да бъде получавана, съобразно представените от нея документи. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. А. А. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С разпореждане № ********** от 05.05.2011г. на ТП на НОИ-Разград на подс. А. А. била отпусната съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО -лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142.88 лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27.74 лева, считано от датата на инвалидизирането й - 16.02.2011г.

Посочените суми били изплащани по банкова сметка *** „ЦКБ", посочена от подсъдимата. По този начин за времето от месец май 2011г. до 30.04.2012г. подс. А. А. получила от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в размер на 2467.00 лева представляващи изплатени парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност.

На 01.05.2012г. така отпуснатата пенсия на подс. А. А. била спряна, от изплащане на основание чл.95, ал.2 от КСО поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало с Разпореждане № Ра-345/23.04.2012г. на ТП на НОИ - гр.Разград.

От заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, се установява, че общо за периода от 21.04.2011г. до 30.04.2012г., подс. А.С.А. ***, пенсии в размер на 2467,90 лева.

От заключението на вещото лице по назначената на ДП комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза е видно, че:

1.Подписите, положени в графа „председател" и в графа „членове" в ЕР № 0568/17.03.2011г. не са изпълнени съответно от Р. Д. Д., В. Х. М., И. И. С. и П. И.И..

2.Подписът, положен в графа "получих решението" на ЕР № 0568/17.03.2011г. не е изпълнен от А.С.А. с ЕГН **********.

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0568/17.03.2011г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК „Св.Иван Рилски"-гр.Разград.

4.Подписите в Заявление № МП 5301/01.04.2011г. и Заявление № МП-5302/01.04.2011г. в графи „Подпис", вероятно са изпълнени от А.С.А..

Подс. А. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. А., което се подкрепя от показанията на свидетелите С. И., В. М., Р. Д., Пл. И., Ив. С., Е. А., от заключенията на вещите лица по извършените съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза , комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, заявление № МП № 5301/01.04.2011г., заявление № МП 5302/01.04.2011г., експертно решение № 0568/17.03.2011г., и писмени доказателства Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. А. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 0568/17.03.2011г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че тя не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 2467,90лева преминали във фактическата власт на подс. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата А., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – две години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. А. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимата А.С.А., ЕГН **********, да заплати на НОИ гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № ***, представляван от управителя Б. Х. П., сумата от 2367,00 лв. /две хиляди триста и шестдесет и седем лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертно решение № 0568/17.03.2011 г. на основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК да се отнеме в полза на Държавата, като следва да остане приложено по делото.

ЗАЯВЛЕНИЕ с вх. № МП № 5301/01.04.2011 г. и заявление № МП № 5302/01.04.2011 г. след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на НОИ гр. Разград, като по делото останат заверени копия.

Медицинско експертно досие на А.С.А., след влизане в сила на присъдата да се върне на Регионална здравна инспекция гр. Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 217,95лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 94.68 лв., представляваща разноски в съдебното производство държавна такса върху уваженият граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: