МОТИВИ към Присъда № 584/10.10.2016г.

по НОХД №712/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Н.А.И. ЕГН **********, за това, че за периода от 11.05.2009 г. до 31.12.2014 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0726 от 08.04.2009 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, приложен към:

Заявление за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-7003/11.05.2009 г. и Заявление за лична социална пенсия за инвалидност вх.№ МП-7004/11.05.2009 г. подадени до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград /ТП на НОИ- Разград/, както и

Към молба – декларация вх. № 164/29.12.2009 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, а именно, за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, подадени до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства на обща стойност 6558,42 лв., собственост на Национален осигурителен институт – София, при ТП на НОИ – Разград, както и парични средства изплатени като месечни добавки за транспортни услуги, лекарствени средства и диетично хранене в общ размер 1189,50 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 7747,92 лв. с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал.1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Т. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП гр. София, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представлявана от изпълнителен директор И.Ц.И. за сумата от 1189,50 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и от НОИ гр. София, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б.Х.П., за сумата от 6558,42лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. И. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален изп. срок за отложеното и изтърпяване.

Подсъдимата Н.А.И. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Н.А.И. е родена на *** ***, живуща ***, българска гражданка, образование - основно, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. Н.А.И. ***. В началото на 2009г. тя била безработна и не реализирала никакви доходи, за това решила по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. За тази цел тя подала молба-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, с която заявила желание да бъде освидетелствана за първи път от ТЕЛК-Разград и декларирала, че към момента на депозиране на молбата си е без работа. Към нея подсъдимата приложила епикриза за заболяване според, която епикриза е постъпила на лечение в МБАЛ-Разград на 10.02.2009г. и е била изписана на 17.02.2009г. Към тази епикриза бил приложен Протокол № 13/17.02.2000г. издадени от същото лечебно заведение.

На 08.04.2009г. на името на подс. Н.И. бил съставен по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален документ - Експертно решение № 0726 зас.№ 068 от 08.04.2()09г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр. Разград, въпреки, че тя не била прегледана от лекарската комисия в състав председател: д-р В. Ш. и членове: д-р Р. Д., д-р М. М., д-р Б.-НОИ и И. Н.-АСП. Към медицинското й експертно досие, образувано на основание подадената молба-декларация били приложени Епикриза за заболяването към ИЗ № 991/ХО146 от 2009г. и Протокол от ЛКК № 13/17.02.2009г. издадени от Хирургично отделение при МБАЛ-АД гр.Разград.

От изисканата от изпълнителния Директор на МБАЛ-АД гр.Разград справка, дали Н.И. ***, е постъпвала на лечение в Хирургично отделение – кога, с каква диагноза, какво лечение й е проведено, се установява от отговора на МБАЛ АД - гр.Разград, че подс. Н.И. не е постъпвала за лечение в Хирургично отделение при МБАЛ-гр.Разград преди инкриминирания период. За същата има данни, че й е било проведено лечение едва през 2015г. и съответно във връзка с проведеното лечение и е била издадена медицинска документация. В Експертно решение № 0726 зас. № 068 от 08.04.2009г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр. Разград издадено на името на подсъдимата било отразено, че тя е с водеща диагноза „ Варикозни вени на долните крайници", била й определена 74 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена -10.02.2009г., а срок на инвалидността - пожизнен.

След това горепосоченото експертно решение по служебен път било изпратено в Районно управление „Социално осигуряване"-гр.Разгад, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение № 0693 зас.№ 045 от 21.05.2009г., и същото влязло в сила.

Въпреки че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК - гр. Разград, на 11.05.2009г. подс. Н.И. лично подала заявление за отпускане на лична пенсия по чл.84 от КСО с вх.№ МП-7003/11.05.2009г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП-7004/11.05.2009г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване"-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/. Към заявлението подс. Н.И. приложила неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложила и документите си за придобития трудов стаж.

Св. Е. А. работеща като специалист в сектор „Пенсионно обслужване" в ТП на НОИ гр.Разград приела подадените от подс. Н.И. заявления и придвижила документите й по надлежен ред, с оглед извършване на преценка от социалните служители какъв размер пенсия следва да бъде получавана от подс. Н.И. съобразно представените от нея документи. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Н.И. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Степента на трудовата неработоспособност на подс. Н. И., която била определена в горепосоченото Решение на ТЕЛК била 74 на сто от 10.02.2009г.

С разпореждане № **********/05.06.2009г. на ТП на НОИ-Разграл на подс. Н.И. била отпусната съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО - лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 131,08 лв. и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 25,45 лв.. считано от 10.02.2009г. /датата на инвалидизирането на обвиняема та посочен в Експертното решение/, като общия размер на двете социални пенсии първоначално възлизал на 170,62лв. Посочените суми подсъдимата получавала по посочена от него банкова сметка ***.

По този начин за времето от 05.06.2009г. до 30.04.2012г. подс. Н. И. получавала от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в общ размер от 6 558,42 лева представляващи изплатени парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност, която й била изплатена за периода от 10.02.2009г./датата на инвалидизирането й/ до 30.04.2012г.

На 21.04.2012г. така отпуснатата пенсия на подс. Н.И. била спряна, от изплащане на основание чл.95, ал.2 от КСО поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало с Разпореждане № Ра-285/21.04.2012г. на ТП на НОИ - гр.Разград.

На 29.12.2009г. подс. Н.И. подала молба-декларация с вх.№ 164/29.12.2009г. до директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, като приложила към молбата неистинския официален документ, посочен по-горе -експертно решение № 0726/08.04.2009г. на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград, за да удостовери наличието на заболяване, което й дава право да ползва месечни добавки за посочените по-горе услуги.

Със заповед № 164/01.12.2009г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, на подс. Н.И. била отпусната месечна добавка за социална интеграция, на основание чл.42, ал.7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и чл.ЗЗ, ал.1-3 от ППЗИХУ по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ за транспорт, в размер на 9,75 лева месечно и по чл.29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева месечно, или общо 19,50 лева, считано от 01.12.2009г. Тези месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, са били изплащани по лична банкова сметка ***сметка в ЦКБ клон гр.Разград, и са й били изплатени за периода от време обхващащ 01.12.2009г. до 31.12.2014г. Общо за този период подсъдимата е получила сумата от 1 189,50 лв. месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ.

От заключението на вещото лице по назначената на ДП комплексна техническа и почеркова експертиза се установява, че:

1 . Саморъчните подписи за „Председател" и „Членове" в експертно решение № 0726/08.04.09г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М., Б.Б.

1.1. Саморъчният подпис от името на И.М.Н. в експертно решение № 0726/08.04.2009 г. е изпълнен от И.М.Н..

2. Отпечатъкът от печат в експертно решение № 0726/08.04.2009г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Ив.Рилскн" -гр.Разград.

3.Саморъчните подписи за „получил решението" в експертно решение № 0726/08.04.09г. и за „Заявител" в заявление с № № 7003, 7004/09 г. не са изпълнени от Н.А.И..

3.1. Саморъчните подписи за декларатор в молби-декларации № № 164, 1651/2009г. са изпълнени от Н.А.И..

От заключението на вещото лице по назначената ДП съдебно-икономическа експертиза се установява, че:

За периода 01.12.2009 г. до 31.12.2014 г. подс. Н.А.И. е получила от Дирекция „Социално подпомагане" гр.Разград, изплатени месечни добавки за диетично хранене и лекарствени продукти на 594.75 лева.

Общо получени добавки за социална интеграция/транспорт, диетично хранене и лекарствени продукти/ за периода 01.12.2009 г. до 31.12.2014 г. от подс. Н.А.И., ЕГН ********** *** в размер на 1 189.50 лева.

Сумите са отпуснати на основание подадени молба-декларация с вх. № 164/29.12.2009 г. от Н.А.И., ЕГН ********** и съгласно издадена заповед № 164/30.12.2009 г. на Дирекция „Социално подпомагане" гр.Разград във връзка със Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.

Подс. Н.А.И. е получила за периода от 10.02.2009 г. до 31.12.2014 г. лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене и лекарства общо в размер на 7 747.92 лева.

Същевременно за времето 05.06.2009г. до 30.04.2012г. на подс. Н.И. била изплащана ежемесечна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност от ТП на НОИ-Разград, считано от датата на инвалидизирането й 10.02.2009г. Като общия размер на изплатените й пенсии за горепосочения период възлизал на 6 558,42 лв., месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ за периода от 01.12.2009г. до 31.12.2014г. съобразно подадената от нея молба-декларация от 29.12.2009г. в общ размер за горепосочения период - 1 189,50 лв.

Подс. Н.А.И. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Н.А.И., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: показанията на свидетелите С.Т.И., Р.Д.Д., М.К.М.,, Б.Г.Б., И.М.Н., Е.Ю.М., Й.И.Й., В.К.Ш., С.И.В. от заключенията на вещите лица по извършените съдебно почеркова /графическа/ експертиза, съдебно-икономическа експертиза и писмени доказателства Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Експертно решение № 0726 от 08.04.2009 г., на което е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград, Заявление за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-7003/11.05.2009 г., Заявление за лична социална пенсия за инвалидност вх.№ МП-7004/11.05.2009 г. подадени до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград /ТП на НОИ- Разград/, молба – декларация вх. № 164/29.12.2009 г.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. И. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 0726 от 08.04.2009 г., на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски"-гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, Дирекция „СП"-гр.Разград и в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че тя не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 7 747.92 лева., преминали във фактическата власт на подс. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата И., следва да определи размера на посоченото наказание малко над минималния – три години при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. Т. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимата Н.А.И., ЕГН **********, да заплати на НОИ гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б.Х.П., сумата от 6558,42лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

Съдът осъди подсъдимата Н.А.И., ЕГН **********, да заплати на Агенция за социално подпомагане гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, Изпълнителен директор И.П. И., сумата от 1189,50 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Писмените доказателства, приложени към делото в оригинал

Експертно решение № 0726/08.04.2009 г. на основание чл.53, ал.1, б. “а” от НК да се отнеме в полза на Държавата, като следва да остане приложено по делото.

Заявление с вх. № МП № 7003/11.05.2009 г. и заявление № МП № 7004/11.05.2009 г. след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на НОИ гр. Разград, като по делото останат заверени копия.

Молба Декларация вх. № 164/29.12.2009 г. подадена до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград след влизане в сила на присъдата да се върне на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, като по делото остане заверено копие.

Медицинско експертно досие на Н.А.И., след влизане в сила на присъдата да се върне на Регионална здравна инспекция гр. Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата сумата 188,59 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 312.34 лв., представляваща разноски в съдебното производство – държавна такса върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: