МОТИВИ към Присъда № 605/13.10.2016г.

по НОХД №725/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Д.М.Ф., ЕГН ********** за това, че за времето от 11.11.2010 г. до 30.04.2012 г. включително, в гр. Разград и в гр. Лозница, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1750 от 18.10.2010 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представен на 11.11.2010 г. пред Н.Д.В. - служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград / понастоящем ТП на НОИ- Разград/ до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 3361,22 лв. /три хиляди триста и шестдесет и един лева и 22 ст./ лева , представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Тахирова да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на три години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ гр. София, ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б.Х.П., за сумата от 3361,22 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. Ф. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата, счита обвинението за недоказано от субективна страна и моли за оправдателна присъда, алтернативно предлага на съда да определи наказанието при условията на чл.55 от НК.

Подсъдимата Д.М.Ф. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, предоставя решението на съда.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Д.М.Ф. е родена на *** ***, общ.**, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

През 2010 г. подс. Д.Ф. се сдобила по неустановен начин и от неустановено лице с Експертно решение № 1750/18.10.2010г., в което било посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ -Разград. С решението на подсъдимата била определена 72% трайна нетрудоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза: „др.болести на артериите и артериолите" считано от 10.09.2010 г. На процесния документ, бил придаден вид, че е подписан от членовете на ТЕЛК при МБАЛ- Разград- д-р Р.Д., д-р Д.М., д-р В.М. и д-р Пл.И., а не от лицето, което действително го било съставило.

На 11.11.2010 г. в гр.Разград в Районно управление „Социално осигуряване"- гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ/ подс. Ф. подала Заявление вх.№МП-20625/11.11.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Заявление вх.№ МП-20626/11.11.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90 КСО /отм., понастоящем чл.90а КСО/ и двете до Директора на РУ „Социално Осигуряване"- Разград /ТП на НОИ-Разград/. Заявленията подсъдимата подала пред служителката на РУСО-св. Н. В. И към двете заявления приложила неистинският официален документ- горепосоченото експертно решение, което всъщност било основанието за отпускане на пенсиите. Св. В. приела подадените от подс. Ф. заявления и придвижила документите й по надлежен ред. В ТП на НОИ била образувана пенсионна преписка. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Ф. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност.

С Разпореждане № **********/01.12.2010 г. на ТП на НОИ-Разград на подсъдимата била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142,88лева и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27.74лева или общо сумата на 170,62 лв. месечно. считано от. 10.09.2010 г. Така посочените суми за пенсии за периода от м. септември 2010 г. до м. май 2011 г. били изплащани на подсъдимата в пощенска станция 7290-гр.Лозница, а от м.юни 2011 г. до м.април 2012г. включително - били превеждани в „Банка ДСК" по банкова сметка, ***. Ф..

С Разпореждане №Ра-278/21.04.2012г. на ТП на НОИ - гр. Разград изплащането на така отпуснатите пенсии на подс. Ф. били спрени считано от 01.05.2012г. на основание чл.95, ал.2 КСО: поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 КСО.

По този начин за времето от м.декември 2010 г. до 30.04.2012 г. /като изплатените суми били за времето от датата на инвалидизирането й 10.09.2010 г. до 30.04.2012г./ подс. Ф. ежемесечно получавала от Националния осигурителен институт /ПОИ/ определените й суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142,88 лева месечно и лична социална пенсия за инвалидност в размер па 27.74 лева месечно или общо сумата от 1 70,62 лева на месец.

Видно от заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно-икономическа експертиза се установява, че подс. Ф. е получила за периода от 10.09.2009 г. до 30.04.2012 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност общо в размер на 3361.22 лева.

От заключението на вещото лице по назначената на ДП комплексна експертиза се установява, че:

1.Подписите, положени в графите "председател'" и "членове'' в ЕР № 1750/18.10.2010 г. не са изпълнени съответно от Р. Д. Д., М. К. М., В. Х. М. и П. И.И.

2. Подписът, положен в графа "получих решението" в ЕР №1750/18.10.2010 г. не е изпълнен от Д.М.Ф..

3 Отпечатъкът от печат в ЕР № 1750/18.10.2010 г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград.

4. Подписите. положени в графа „подпис" в заявление № МП -20625/11.10.2010 г. и в Заявление № МП-20626/11.10.2010 г. са изпълнени от Д.М.Ф..

Подс. Ф. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Ф., което се подкрепя от показанията на свидетелите С.И.В., Н.Д.В., М. К. М., Р. Д. Д., В. Х. М., П. И.И., от заключенията на вещите лица по извършените съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, Експертно решение № 1750 от 18.10.2010 г. на МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, Заявление вх.№МП-20625/11.11.2010 г., Заявление вх.№ МП-20626/11.11.2010 г. и писмени доказателства Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. Ф. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № 1750 от 18.10.2010 г. на МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че тя не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 3361.22лв. преминали във фактическата власт на подс. Ф.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата , следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – две години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, относително малкия размер на причинените имуществени вреди, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. Ф. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимата Д.М.Ф., ЕГН **********, да заплати на НОИ гр. София, ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б.Х.П., сумата от 3361,22 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертно решение № 1750/18.10.2010 г. на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК да се отнеме в полза на Държавата, като следва да остане приложено по делото.

ЗАЯВЛЕНИЕ с вх. № МП-20625/11.11.2010 г. и заявление вх. № 20626/11.11.2010 г ., след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на НОИ гр. Разград, като по делото останат заверени копия.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 253,23лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 134.45 лева, разноски в съдебното производство държавна такса върху уваженият граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: