МОТИВИ към Присъда № 604/13.10.2016г.

по НОХД №726/2016г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Г.А.И., ЕГН ********** за това, че за времето от 05.02.2004 г. до 30.04.2012 г. , в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – Експертни решения № 0020 от 06.01.2004 г. , № 3557 от 20.12.2005 г. и № 2065 от 20.10.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, приложени към Заявление за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № 3726 от 05.02.2004 г. и заявление за социална пенсия за инвалидност с вх. № 142 от 04.01.2006 г. подадени до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 12 760,42 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева и 42 ст./ лева, собственост на НОИ гр. София, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимата се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата Тахирова да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на четири години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ гр. София, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б.ХР.П., за сумата от 12760,42 лв. /дванадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева и 42 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. И. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимата, счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна и моли за минимално наказание.

Подсъдимата Г.А.И. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си и моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Г.А.И. е родена на *** ***, българска гражданка, със средно образование, вдовица, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. Г. И. никога не била лекувана в Хирургично отделение при МБАЛ Исперих ЕООД. По тази причина и същата не се води на диспансерен учет в лечебното заведение и не й били издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК и епикризи. През 2004г. подс. Г. И. се сдобила по неустановен по делото начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице с неистински официален документ на нейно име - Експертно решение № 0020/06.01.2004г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски"-гр.Разград, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р П. И.И. - за „Председател", д-р В.К.Ш. и д-р Р.Д.Д. - за „Членове" на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград. Експертното решение било издадено въз основа на медицинска документация от Хирургично отделение при МБАЛ Исперих ЕООД. В експертното решение било посочено, че подс. Г. И. е с намалена работоспособност в размер на 50 %, считано от 06.01.2004 г., с водеща диагноза «Флебит и тромбофлебит».

На 05.02.2004 г. подс. Г. И. се явила в сградата на РУ «Социално осиуряване»-Разград /ТП на НОИ-Разград/ и подала Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № 3726/05.02.2004г. до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване" - гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/. Към заявлението подс. Г. И. приложила Експертно решение № 0020 06.01.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-гр. Разград" АД. В експертното решение била посочена намалена работоспособност 50 %. Св. А.П.К.. - специалист при ТИ на НОИ-Разград, приела и обработила заявлението и приложеното от подс. Г. И. експертно решение.

С Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** от 27.02.2004 г. на подсъдимата била отпусната лична социална пенсия за инвалидност за намалена работоспособност от 50 до 70.99 на сто, считано от 06.01.2004 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО.

Пенсиите подс. Г. И. получавала в пощенския клон в ЖК «Орел», в гр. Разград.

Па 14.01.2006г. подс. Г. И. подала заявление № 142/04.01.2006 г. до директора на РУСО-гр. Разград /ТИ на НОИ/, саморъчно подписано от нея, към което било приложено ЕР № 3557/20.12.2005г.. на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград. В посоченото експертно решение, като председател на ТЕЛК бил посочен д-р П. И., а за членове съответно д-р Р.Д., д-р В.Ш. и Р.Х.- АСП.

От заключението на вещото лице по извършената на ДП криминалистическа експертиза, се установява, че подписите в ЕР № 3057/20.12.2005г. не са изпълнени от лекарите, посочени в комисията. Тъй като в посоченото ЕР процента нетрудоспособност бил 72. на подс. Г. И. била отпусната и социална пенсия за инвалидност, която тя получавала в пощенския клон в ЖК «Орел» в гр.Разград. Подписа за «заявител» в заявление № 142/04.01.2006г. е изпълнен от подс. Г. И..

По неустановен начин подс. Г. И. се е снабдила и с ЕР № 2065/20.10.2008г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград. В ЕР за председател на комисията бил посочен д-р В. Ш., а за членове д-р Р. Д., д-р М., д-р Б. Б. и Р. Х.-АСП, с което и е била определена 74 % нетрудоспособност. Към ЕР били приложени епикризи от Клиника по хирургия към УМБАЛ «Царица Иоанна»-гр.София, от която било видно, че подс. Г. И. е постъпила за лечение в клиниката на 13.05.2008г. и била изписана на 22.05.2008г., и епикриза от отделение Съдова хирургия при МБАЛ Русе АД, от която било видно, че подс. Г. И. е постъпила на 11.08.2008г. и е изписана на 20.08.2008г. Видно от приложените писма - отговори от МБАЛ Русе АД, подс. Г. И. не е постъпвала за лечение в МБАЛ Русе АД, като не са й издавани епикриза и протокол от ЛКК, както и, че подс. И. не е приемана за лечение и в УМБАЛ «Царица Йоанна-ИСУЛ» ЕАД, в периода 13.05.2008г. до 22.05.2008г. По посочения номер на история на заболяването /№ 8023/ в УМБАЛ «Царица Йоанна-ИСУЛ» ЕАД отговаря история на заболяването на друг хоспитализиран пациент. Това ЕР също било представено при служебното преосвидетелстване на подс. Г. И., като същата продължила да получава лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност. Посоченото ЕР № 2065/20.10.2008г. представлява неистински официален документ, тъй като видно от приложената криминалистическа експертиза, подписите в него не са изпълнени от посочените членове на лекарската комисия, както и в предходните ЕР, представени от подс. Г. И..

Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане № Ра-300/23.04.2012 г.. считано от 01.05.2012 г. на основание чл. 95. ал. 2 от КСО.

Общо за периода от 06.01.2004г. до 30.04.2012 г. подс. Г. И. ***/ пенсии в размер на 12 760.42 лева, начислени за периода от 06.01.2004г. до 30.04.2012 г.

От заключението на вещото лице по назначената на ДП комплексна техническа и графическа експертиза се установява, че:

1.Подписите, положени в графите „председател" и „членове"' в ЕР № 0020/06.01.2004г. и ЕР № 3557/20.12.2005г. и ЕР № 2065/20.10.2008г., не са изпълнени съответно от П. И.И., В.К.Ш., Р.Д.Д., М. К. М., Б. Г.Б. и Р.Б. Х..

2.Отпечатъците от печат в експертните решения вероятно са положени с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Иван Рилски"'-Разград.

3.Подписите в графа „получих решението"' в експертните решения не са изпълнени от Г.А.И..

4.Подписите в заявление с вх.№ 3726/05.02.2004г. и заявление с № 142/04.01.2006г. подадени до Директора на РУСО-Разград в графа „заявител" са изпълнени от Г.А.И..

От заключението на вещото лице по назначената на ДП съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо за периода от 06.01.2004г. до 30.04.2012г. подс. Г.А.И.. ЕГН ********** ***, е получила от РУСО-гр.Разград изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 12760,42 лева.

Подс. И. е неосъждана.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. И., което се подкрепя от показанията на свидетелите С. В. , Б. Б., Пл. И., В. Ш., М. М., Р. Д., Р. Х., Ат. К., от заключенията на вещите лица по извършените съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, Заявление № 3726/05.02.2004г., Заявление № 142/04.01.2006г., Експертни решения №№ 0020/06.01.2004г., 3557/20.12.2005г., 2065/20.10.2008г., и писмени доказателства Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. И. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертни решения №№ 0020/06.01.2004г., 3557/20.12.2005г., 2065/20.10.2008г. на МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимата като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че тя не беше представила експертните решения, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 12760,42лв. преминали във фактическата власт на подс. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че използва неистински официални документи и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата И., следва да определи размера на посоченото наказание над минималния – четири години, при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, но и високия размер на причинените имуществени вреди, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. И. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години и осем месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на четири години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимата Г.А.И., ЕГН **********, да заплати на НОИ гр. София, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б.ХР.П., сумата от 12760,42 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертни решения № 0020/06.01.2004 г., № 3557/20.12.2005 г. и № 2065/20.10.2008 г. на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК да се отнемат в полза на Държавата, като следва да останат приложени по делото.

ЗАЯВЛЕНИЕ с вх. № 3726/05.02.2004 г. и заявление вх. № 142/04.01.2006 г ., след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на НОИ гр. Разград, като по делото останат заверени копия.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 231,21 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 510.42лева разноски в съдебното производство държавна такса върху уваженият граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: