МОТИВИ

към Решение № 601 от 13.10.2016 г. постановена по АНД № 854/2016 г. по описа на Районен съд Разград

Производството е по реда на чл. 375 НПК.

Разградска районна прокуратура е направила предложение на основание чл.78а, ал.1 от НК, да освободи от наказателна отговорност по по досъдебно производство № 330-ЗМ-549/2016 г. по описа на ОД на МВР – гр.Разград, вх.№ 1171/2014 г. по описа на РП – гр.Разград, Т.Л.Т. ЕГН ********** ***, за извършеното от него престъпление по чл. 316, предл. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание.

В открито съдебно заседание представителят на РРП поддържа Предложението си.

Защитникът сочи, че в случай че съдът признае обвиняемия за виновен, следва да му наложи адм. наказание в законовия минимум.

Обвиняемият си присъединява към изложеното от защитника си, изразява съжаление за случилото си. В обясненията си сочи, че не е знаел че деянието му представлява престъпление, тъй като същото представлява масова практика.

РРС прие от фактическа и правна страна следното:

Досъдебното производство е образувано и водено срещу Т.Л.Т., ЕГН ********** ***, за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.

На 20.09.2016г. Т.Л. е привлечен като обвиняем, за това, че на 27.04.2011 г. в гр.Разград, съзнателно се е ползвал пред – Г.Е.Н. – служител на ОД на МВР-Разград, при сектор „Пътна полиция“ от неистински частен документ – Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил, за да докаже, че на 18.04.2011 г. в гр.Мадрид е закупил от П.Т.Х., лек автомобил „БМВ“, модел Х5 с идентификационен № WBAFF01080LY90122, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК

Обвиняемият Т.Л.Т. бил правоспособен водач и управител на фирма „***“ ООД с.Гецово, чийто основен предмет на дейност бил свързан с извършването на транспортна дейност.

В началото на 2011г. обв. Т.Т. решил да си закупи лек автомобил. За тази цел в началото на месец април 2011г. той посетил град Варна и започнал да обикаля автокъщите находящи се там. Пред една от автокъщите, обв.Т. забелязал паркиран лек автомобил „БМВ“, модел Х5 с идентификационен № WBAFF01080LY90122. Същият бил с поставени испански регистрационни табели.

След извършен личен оглед на място, обв.Т. харесал автомобила и решил да го закупи. За тази цел той разговарял с неустановено по делото лице и с него се договорили първоначално обв.Т. да заплати капаро за автомобила, а на другия ден той да бъде докаран от град Варна до дома на обвиняемия в село Гецово, където да бъде заплатена окончателната сума за покупката му.

За да бъде извършена регистрацията на горепосочения лек автомобил по надлежен ред, обв.Т. следвало да представи документ удостоверяващ извършената покупка на лекия автомобил. За тази цел още при закупуването и предаването на горепосочения лек автомобил от неустановено в хода на разследването лице бил съставен неистински документ -Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил. Същият удостоверявал, че на 18.04.2011 г. в гр.Мадрид, обв.Т. е закупил от испанския гражданин П.Т.Х., лек автомобил „БМВ“, модел Х5 с идентификационен № WBAFF01080LY90122, въпреки, че на въпросната дата - 18.04.2011г. обв.Т. не е бил в гр.Мадрид и не е закупувал от испанския гражданин П.Т.Х. въпросния автомобил.

На 27.04.2011г. в гр.Разград, обв.Т.Т. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Разград, за да регистрира по надлежен ред /съобразно изискванията на Наредба № I-45 за регистриране отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС на ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на ППС/ горепосочения лек автомобил. За тази цел пред свидетелката Г.Е.Н. – служител на ОД на МВР-Разград, сектор „ПП“, той представил следните документи:

1. Заявление № 111075003004/28.04.2011, което било собственоръчно подписано от обв.Т., както и

2. Удостоверение № Ф-0039114 Нод Авторециклинг АД;

3. Протокол за преглед на техническа изправност на ППС № 111075033111;

4. Декларация от 27.04.2011г съгласно Приложение № 2 от горепосочената наредба, в която Т.Т. собственоръчно е удостоверил, че на 18.04.2011г. в гр.Мадрид, Испания е закупил от П.Т.Х., лек автомобил „БМВ“, модел Х5 с идентификационен № WBAFF01080LY90122;

5. Декларация от 27.04.2011г. за Приложение № 8 към чл.2 ал.5 от горепосочената наредба;

6. Испанско свидетелство за регистрация на автомобила от 16.05.2009г. с №45620 и

7. Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил от 18.04.2011г. съставен в гр.Мадрид, Испания и удостоверяващ, че на тази дата обв.Т. е закупил от лицето П.Т.Х. л.а. „БМВ“, модел Х5 с идентификационен № WBAFF01080LY90122, който освен на испански език бил съпроводен и с превод на български език.

След извършена справка на представените от обв. Т.Т. документи, както и извършена проверка в информационната система на ШИС и Интерпол, при които било установено, че горепосочения автомобил не е бил обявен за международно издирване, той бил регистриран на името на обв.Т.Т.. Автомобила бил регистриран с рег № РР2324АТ.

На 12.01.2014г. било образувано ДП № 18/2014г. по описа на РУ на МВР-Исперих, пр.пр. № 20/2014г. по описа на РП-Исперих, за престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Делото е било образувано срещу неизвестен извършител, за това че за времето от 10.05.2014г. до 12.05.2014г. в гр.Исперих, противозаконно е отнело чуждо МПС – 1бр. л.а. „БМВ“, модел Х5 с рег.№ РР2324АТ, собственост на Т.Л.Т., от владението на Т.Ц.Т. без негово съгласие, с намерението да го ползва.

В хода на това наказателно производство в качеството на свидетел, обв.Т.Т. е разказал, че горепосоченото МПС е било закупено в гр.Варна в началото на 2011г., а не в гр.Мадрид на 18.04.2011г. от испанския гражданин П.Т.Х., каквито документи са били представени лично от него пред служителя от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Разград.

Във връзка с противозаконното отнемане на автомобила обв.Т. е сезирал застрахователното дружество ЗАД „Виктория“ за изплащане на застрахователното обезщетение за противозаконно отнетия му автомобил, което застрахователно дружество от своя страна е сезирало РП-Разград с оглед нередности свързани с регистрацията на това МПС. Именно въз основа на техен сигнал и извършена проверка по случая е било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването, видно от събраните доказателства последното излизане на обв.Т. извън пределите на РБългария е било на 12.05.2010г. през ГКПП гр.Русе, с лек автомобил с ДК№ ****, м.“БМВ“. В информационната система няма данни обв.Т. да е пресякъл границите на РБългария със закупения от него л.а. „БМВ“, модел Х5 с идентификационен № WBAFF01080LY90122. Видно от назначената в хода на разследването графическа експертиза: Саморъчните подписи положени срещу „Подпис на заявителя“ и „Подпис на получателя“ в Заявление № 111075003004/28.04.2011 г. са изпълнени от Т.Л.Т., ЕГН **********.

Подписът срещу „Купувач“ в копие на Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил от дата 18.04.2011 г. сключен между П.Т.Х. и Т.Л.Т., представлява изображение на подпис, който не е изпълнен от Т.Л.Т..

Поради графическа несъпоставимост между подписа срещу „Продавач“ в договора и подписите на Т., не е възможно провеждане на сравнително изследване с цел идентификация.

Разпитан в хода на разследването в качеството на обвиняем Т. е направил самопризнание, че на инкриминираната дата – 27.04.2011г. пред служител от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Разград е представил Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил, за който е знаел, че не е бил съставен и подписан лично от испанския гражданин П.Т.Х. на 18.04.2011г. в гр.Мадрид и е дал кратки обяснения по случая.

От гореизложеното е видно, че с деянието си, при пряк умисъл, обв.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.

Обв.Т.. съзнателно и противозаконно се ползвал от Договор за покупко-продажба на употребяван автомобил, въпреки че е знаел, че посочения договор бил неистински частен документ. При представянето на този документ пред служителката от ОД на МВР-Разград, обв. Т. е знаел, че отразеното в този договор не отговаря на действителните факти и обстоятелства, тъй като лицето П.Т.Х. никога не е подписвал процесния договор.

От обективна страна така установената фактология по делото сочи престъпно ползване на опорочения частен документ, като изпълнителното деяние се изразява в представянето на инкриминирания документ от субект, който не е участвал в съставянето на същия. Субект на престъплението по чл. 316 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение на това, създало порочния документ, т. е. неговия автор. Чл. 93 т. 6 от НК дава легална дефиниция на понятието неистински документ – този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. От изложеното следва, че материалният закон свързва неистинността на един документ единствено с неговия автор. Друг обективен признак на състава на престъпление по чл. 309 от НК е характеристиката на документа, а именно, наличието на частен документ. В тази връзка опорочения по настоящото дело документ е частен, който се явява и неистински, тъй като им е бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително ги е съставило.

Обвиняемият Т.Т. е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е противоправния характер на деянието си, а именно, че ползва неистински частен документ, който не бил изготвен от лицето, сочено за техен автор в качеството му на «продавач» и в който отразените обстоятелства не съответстват на действителните факти, но воден от желанието си да се облагодетелства по неправомерен начин го е използвал.

По възражението на обвиняемия, че не е знаел че извършва престъпление, тъй като деянието е масова практика при закупуването на автомобили.

Както е посочено и в Решение № 44 от 19.02.2013 г. по к.н.д. № 2161/2012 г. на ВКС, І н.о., НК: Незнанието на закона не оневинява.

Обвиняемият Т.Л.Т. ЕГН ********** е български гражданин, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, с висше образование и работи като управител на „***“ООД-с.Гецово, неосъждан.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите Г.Е.Н. /л.111-113/, И. Г.И. /л.114-115/, справка съдимост /л.105/, характеристична справка /л.109/, графическа експертиза /л.118-120/ и другите писмени доказателства.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид нарушения /в този смисъл вж. Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК/. Съдът изцяло споделя дадените обяснения от обвиняеми, в които сочи че е масова практика да се изготвят такива договори за покупко – продажби на МПС внесени от чужбина. По този начин лицата които са закупили МПС – то от чужбина /в повечето случаи собствениците на автокъщи/, ги продават на клиенти в България като продавач по договора не е лицето което го е закупило от чужбина /собственика на автокъщата/, като по този начин последния се последния не декларира печалба от сделката и така Фиска се ощетява с огромни суми от укрити по този начин данъци. Именно за това процесното деяние се отличава с изключително висока обществена опасност.

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, за което обвиняемия няма никаква вина, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК. Друго смекчаващо отговорността обстоятелство представляват направените самопризнания, с които обвиняемия е съдействал за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни, изразената самокритичност и съжаление.

С оглед на изложеното, съдът прие, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал.1 НК, освободи го от наказателна отговорност и на осн. чл. 78а НК, му наложи административно наказание "глоба", в размер на 1 500 лв.

Съдът приложи този институт, предвид че за горното умишлено престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван досега от административна отговорност по реда на чл. 78а НК. Няма имуществените вреди от престъплението.

Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се реализират целите на същото, визирани в чл. 36 НК, като наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление по смисъла на чл. 35, ал.3 НК.

Предвид нарушението на “разумния срок” на наказателното производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, с цел компенсиране на обвиняемия за неразумно дълго продължилото наказателно производство, съдът наложи на обвиняемия наказание глоба в размер на 1 500 лв. Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на обвиняемия наказание глоба в размер на 4 900 лв.

По разноските.

С оглед изхода от делото, обвиняемия бе осъден на осн. чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, да заплати направени разноски, както следва:

- сумата 61.00 лв. /шестдесет и един лева/, представляващи разноски на досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР Разград,

- сумата 25.20 лв. /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляващи разноски на досъдебното производство по сметка на Прокуратурата на Република.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Атанас Христов/