Р Е Ш Е Н И Е
Номер
332 12.10.2016
г. гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Разградският
районен съд състав
На
двадесет и седми септември две
хиляди и шестнадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар П.Т.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1075 по описа
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.45 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от Р.К.М., с която са предявен иск срещу Ш.Б.Х. за заплащане на
сумата 3000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от упражнено насилие и телесни увреждания от престъпление по чл.131
ал.2 т.3 от НК, сумата 2000лв. неимуществени вреди от извършеното престъпление
по чл.352 ал.1 от НК, сумата 500лв. имуществени вреди, които претендира ведно
със законната лихва от 15.03.2016г. и разноските по делото. Сочи, че работи
като учител в ОУ Н. И. гр.Разград. На 15.03.2016г. ответницата и причинила лека
телесна повреда при изпълнение на службата и, изразяваща се в лек оток на
меките тъкани пред външния слухов проход на дясно ухо със слаба палпаторна болезненост,
хлътнала в дясно тъпанчева мембрана с размазан светлив рефлекс и леко
пиперемирана/зачервена/ трансудат ретротимпаниално и звукопроизводно намаление
на слуха в дясно-загуба на слух, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал.2 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.130
ал.1 от НК. По същото време и място ответницата извършила непристойни действия
изразяващи се във викове и крясъци и оскърбително отношение към ищцата, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-престъпление по чл.325 ал.1 от НК. Извършването на хулигански
действия се изразило в нанасянето на обиди към ищцата с викове и крясъци, че е
“лоша”, “коя си ти, знаеш ли коя съм аз, ще те осъдя, ще ти дам да разбереш, ще
те оправя аз тебе”. Нарекла я и “луда”. По нохд №282/16г. на РРС било одобрено
споразумение в с.з. на 30.03.2016г., като ответницата била призната за виновна
за двете престъпления, като и били наложени наказания, съответно определено
общо такова. Твърди, че от първото престъпление и били причинени множество
физически болки и страдания от упражнено насилие и множество телесни
увреждания, а от второто- претърпяла множество психически болки и страдания,
които още не са отзвучали. В наказателния процес, била конституирана като
страна, ангажирала адвокат, на когото заплатила 500лв. адвокатски хонорар.
Ответникът
не депозира отговор. Явява се в с.з., заявява, че претенцията е в непосилен за
нея размер. Твърди, че и ищцата има вина за инцидента, която хвърлила хилката и тогава се афектирала,
и я ударила, но не силно.
Като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: С протоколно определение от 30.03.2016
г., постановено по н.о.х.д. №282/2016 г. на РРС е одобрено сключеното между ответницата
и РРП споразумение, с което се е признала
за виновна в това, че на 15.03.2016г. в гр.Разград е причинила лека телесна
повреда на ищцата, при изпълнение на службата и – престъпление по чл.131 ал.2
т.3 вр. с чл.130 ал.1 от НК и за това, че на същото време и място е извършила
непристойни действия изразяващи се във викове и крясъци и оскърбително
отношение към ищцата, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК . Определено е общо
наказания в размер на 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години, както и обществено
порицани, изпълнимо чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел.
Според
заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска
експертиза в резултат на инцидента Р.М. е получила: Лек оток на меките тъкани
пред външния слухов проход на дясното ухо със слаба палпаторна болезненост;
хлътнала вдсясно тъпанчева мембрана с размазан светлив рефлекс и леко
хиперемирана/зачервена/, трансудат ретротимпаниално и звукопроводно намаление
на слуха в дясно- загуба на слух 21,25дц. Описаните увреждания обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. Травмата
на меките тъкани пред дясната ушна мида и на дясното ухо може да бъде получена
от удар с шамар и е в причинно следствена връзка с инцидента от 15.03.2016г. В
с.з. вещото лице обяснява, че травмата
може да бъде получен от удар с или върху тъп предмет, с по-широка удряща
повърхност, предвид уврежданията описани при специализирания ушен статус В
съвкупност уврежданията отшумяват за срок около 3 седмици, без последици за
физическото здраве на пострадалия. Може да бъде възстановено увреждането на
слуха, след проведено лечение може да бъде санирано в рамките на 2-3 седмици. Съдът
кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено.
По
искане на ищеца са разпитани като свидетели П. Б. В. и Д. К. Б.. Св.В. сочи, че
с ищцата са колежки в ОУ „Н.И“ гр.Разград, където първата преподавала български
език, била изключителен професионалист, притежавала 2 клас квалификация. Видяла
я минута след инцидента в училището през голямото междучасие, като влязла при
нея видяла, че лицето и е зачервено, помолила за чаша вода. Ръцете на ищцата
треперели и се наложило да седне, за да изпие водата. Казала, че една майка я
ударила, зашлевила я по дясната страна и че и пищи ухото. От колежки чула, че
ищцата била обиждана, че е некадърница или нещо такова, че не са доволни от нея
и не можела да преподава. От тогава ищцата била по-притеснена, смутена, не била
същия човек, не се чувствала комфортно. Инцидента бил причина да се пенсионира
след края на учебната година. Самите учители след това не знаели как да я
заговорят,, излизали на дежурства в междучасията, чувствали се неловко. Св. Б.
сочи, че познава ищцата, с която били колежки – учителки в училище „Н. И“ от
2000г. На 15.03.2016г. разбрала, че е станал инцидент голямото междучасие,
цялото училище разбрало. Видяла ищцата в 13ч., когато се прибирали заедно, тъй
като живеели в една посока. Била разтревожена, стресирана как ще преподава на
децата до края на учебната година, тъй като са присъствали на инцидента.
Разказала и, че инцидента станал заради хилка за тенис, която прибрала от
ученик, който си подхвърлял топчета с нея, преди две седмици. Този ден дошла
майка му –ответницата. Присъствали много ученици, било през голямото
междучасие, ответницата казала нещо от
рода на „Вие в това училище“, както недоволствала от това какво се случва в училището.
Хилката паднала от ръцете на ищцата на земята, а ответницата и ударила шамар.
Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите като логични,
последователни незаинтересовани, взаимно свързани с останалите доказателства по
делото.
Въз основа
на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е
основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност,
уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна
външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно –
въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно –
умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено със
споразумение, тъй като след одобряването му от съда има значение на влязла в
сила присъда и е задължително. Налице са неимуществени вреди - болки и
страдания, които са причинени от престъплението. Размерът на обезщетението за
тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе
предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при
които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на
интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално
положение, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките,
прогнозите за в бъдеще. А също така личността на пострадалата и евентуалните
прогнози за професионалното и развитие. За първото увреждане квалифицирано като
лека телесна повреда по чл.131 ал.2 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.130 ал.1 от НК,
представляваща отток на меките тъкани и звукопроводно намаление на слуха
вдясно, при които първоначалните болки явно са били интензивни, предвид силата
на удара с шамар, вследствие на който ищцата е получила посочените травми. Тези
увреждания според вещото лице отшумяват до 3 седмици след инцидента. За
проведеното лечението, както и за състоянието на ищцата към настоящия момент, не
са представени доказателства. За репариране на причинените неимуществени вреди,
които не надхвърлят рамките на обичайното негативно преживяване, предвид
посочените критерии относими в случая, възрастта на пострадалата, съдът намира
че обезщетение в размер на 1800лв., се явява справедливо по смисъла на чл.52 от
ЗЗД. До предявения размер от 3000лв. тази претенция следва да се отхвърли като
недоказана, тъй като не се установява по-интензивен и продължителен да е бил периода
на възстановяване с оглед обичайните случаи от този вид. За овъзмездяване на
вредите от второто деяние – престъпление по чл.325 ал.1 от НК, съдът прецени
показанията на свидетелите, относно обстоятелствата сочещи за преживян от ищцата
стрес, неудобство, дискомфорт, промяна в поведението и след инцидента, на който
са присъствали много хора, предимно деца. Не на последно място взе предвид и
отзвука за случая в медиите. Оправдано и разбираемо е унижението изпитано от
ищцата в след случая, тъй като същата е с дългогодишен стаж като преподавател в
училището, както и притеснението и свързано с пълноценно упражняване на
професията, след публичното унижение на което е била подложена от обидното отношение
на ответницата. Явно, че това е и причина за преждевременно взетото решение да не
преподава повече на децата и да се пенсионира. Съдът намира за справедливо в
случая обезщетение съобразно и стандарта на живот и покупателните възможности
на гражданите през процесния период такова
в размер на 1000лв., което е съответно за репариране на причинените
неимуществени вреди от второто престъпно деяние. До предявения размер от
2000лв. претенцията се явява несъразмерна с доказаните вреди и следва да се
отхвърли. Искът за причинени имуществени вреди е основателен и доказан,
от приложените по делото документи – адвокатско пълномощно и материалите по
нохд №282/16г. на РРС, е видно, че е ищцата е била представлявана от адвокат,
като е заплатена сума в размер на 500лв. във връзка с процесуалното
представителство по посоченото дело, водено срещу ответника, свързано с процесните
увреждания.
Сумите
представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, следва да
бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на деликта – 15.03.2016г.,
както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на
основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС сумата 110лв. за експертиза и
сумата 162лв. за държавна такс,а върху уважените претенции за имуществени и
неимуществени вреди или общо в размер на 272лв.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ш.Б.Х.,
ЕГН********** адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.М.,
ЕГН********** адрес *** сумата 1800 лв.
/хиляди и осемстотин лева/ за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл.131 ал.2 т.3 от НК, сумата 1000лв./хиляда лева/ неимуществени вреди от
престъплението по чл.325 ал.1 от НК, сумата 500лв./петстотин лева/ за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 15.03.2016г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 600 лв. /шестотин лева/ за
направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди
до първоначално предявените размери
ОСЪЖДА Ш.Б.Х.,
ЕГН********** адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РРС сумата 272лв./двеста седемдесет и два лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: