Р Е Ш Е Н И Е

Номер 356 17.10.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар С.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1221по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, срещу А.А.Ю., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 239,83лв. главница, законната лихва, сумата 72,17лв. договорна лихва за периода от 25.06.2014г. до 25.08.2014г., 44,89лв. – лихва за забава за периода от 25.08.2014г. до датата на подаване заявлението в съда. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 06.03.2013г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски заем CASH-106121406, за предоставен кредит в размер на 400лв., като договора съдържа съгласие на кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия/ОУ/ към договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща съставляват главница, застрахователна премия, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя, като общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 624лв., договорната лихва е в размер на 224лв. Крайният договорен срок е 25.08.2014г., до когато кредитът следва да се изплати на шест равни месечни погасителни вноски, всяка от по 104лв. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Срокът на договора е изтекъл, като ответникът не заплатил изцяло заема, сумата която е платена е в размер на 312лв., с която са погасени на осн. чл.76 пр.4 от ЗЗД: договорна лихва 151,83лв., главница 160,17лв. На 21.07.2014г. Изи Асет Мениджмънт АД, сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с кредитодателя, като с допълнително споразумение от 01.04.2015г. вземането е прехвърлено на ищеца, за което ответника е уведомен. На ответника е начислена лихва за забава за периода от 25.08.2014г. - датата на която е станала изискуема първата неплатена от ответника погасителна вноска. По ч.гр.д. №636/2016г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано частично възражение от ответника по отношение на претенцията за лихви и разноски.

В предоставения срок ответникът депозира отговор-възражение, твърди, че във възражението по заповедното производство не оспорва сумата от 239лв., но не е съгласен с лихвите и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 06.03.2014г. е сключен договор за кредит CASH-1062140, с който “БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД е предоставил на ответника кредит в размер на 400лв. Последният се задължил да го върне заедно с договорна лихва в размер на 224лв. в срок до 25.08.2014г. на 6 броя равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 104лв. Ответникът заплатил 312лв. На 21.07.2014г. е сключен договор между “ БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който е прехвърлено вземането към ответника, като с допълнително споразумение от 01.04.2015г. между последния и ищеца е прехвърлено вземането произтичащо от процесния договор Ответникът е бил уведомен.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №636/2016 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 239,83лв. главница, сумата72,17 лв. договорна лихва както и 44,89лв. лихва за забава за периода от 25.08.2014г. до датата на подаване заявлението в съда.

С определение №2755 от 01.09.2016г. по настоящото дело инкорпорирано в определението по чл.140 от ГПК, производството по отношение на претенцията за главница в размер на 239,83лв. ведно със законната лихва от 01.04.2016г. е прекратено поради липса на правен интерес, тъй като длъжника не е възразявал по реда на чл.414 от ГПК по отношение дължимостта тази сума. Същото не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, размерът на договорната лихва за периода от 25.06.2014г. до 25.08.2014г. е в размер на 72,17лв, а размерът на лихвата за забава от 25.06.2014г. до 01.04.2016г. е 40,99лв. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено от страните, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който е предоставена на ответника 400лв. - сума, която следвало да върне, със съответно оскъпяване като възнаградителна лихва. Договорът за кредит посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Договора не е оспорен от ответника. Установено е, че освен главницата, за която не се спори, ответникът дължи лихви в размер посочен от вещото лице, а именно 72,17лв. договорна лихва и 44,89лв. лихва за забава за претендираните периоди, поради което искът е основателен. Ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД съответно на Изи Асет Мениджмънт АД на ищеца. Същото е абсолютно задължителна материална предпоставка за основателност на претенцията.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. По отношение на главницата от 239,83лв. производството е прекратено, но и по отношение на същата се дължи държавна такса съгласно чл.72 ал.1 от ГПК. Като от направените разноски за държавна такса - 125лв., за експертиза - 120лв. и юрисконсултско възнаграждение-300лв., в общ размер на 545лв., ответникът следва да заплати 179,85лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 325лв. за разноските по ч.гр.д. №636/2016г. на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 25 лв. и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Ю., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *** сумата 72,17лв. /седемдесет и два лева и седемнадесет стотинки/ договорна лихва за периода от 25.06.2014г. до 25.08.2014г., сумата 44,89лв./четиридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода от 25.06.2014г. до 01.04.2016 г.

ОСЪЖДА А.А.Ю., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК** сумата 179,85 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 325лв./триста двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №636/2016г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: