Р Е Ш Е Н И Е

№351, 27.10.2016г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На седми октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1392 по описа за 2016г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“АД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.Й.И.Г., че дължи на ищеца сумата от 265.07лв- главница, сумата 98.63лв-договорна лихва за периода от 06.02.12г. до 06.05.12г., сумата 1432.31лв. лихва за забава за периода 04.09.12 до датата на подаване на заявлението, сумата 45лв. такса разходи, разноските по заповедното и съдебното производства. Твърди, че между него и Изи Асет Мениджмънт АД има сключен договор за цесия, по силата на който дружеството е цедирало вземането си по договор за паричен заем № 1518108/08.11.11г. за сумата от 300лв.. По този договор ответницата е неизправна страна. Същата е уведомена от ищеца за цесията с писмо. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№830/16г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №1365/05.05.16г. Длъжникът е възразил и в указания срок ищецът е предявил иска си. Представя договор за цесия, договор за паричен заем, ОУ, предложение за сключване на договор, уведомление.

Ответницата Й.И.Г. не оспорва иска, но твърди че няма средства да го погаси. Твърди, че е с пенсия от 250лв., а се грижи за болен син, който е без доходи.

Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 08.11.2011г. ответницата и Изи Асет Мениджмънт АД са сключили договор за паричен заем №1518108 „Кредит пенсионер“ за сумата от 300лв. за срок от 6 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент по заема 171 и ГПР 405.83%по силата на който ответницата се е задължила да заплати на кредитора общо 466.08лв. на шест равни месечни вноски от 77.68лв. /50лв. главница и 27.68лв. лихви/, като първата вноска е с падеж 08.12.11г. Погасителен план/приложение 1 няма приложено към договора. Ответницата не е запозната с ОУ към договора, видно от липсата на нейн подпис, но според чл.7 договорът става предсрочно изискуем при неплащането на две погасителни вноски. Според ищеца /в заявлението по чл.417 ГПК/ ответницата е погасила до момента 117.68лв., от които 34.93лв. главница, 67.45лв. договорна лихва и 15.30лв. лихва за забава за периода 08.01.12г., от когато е станала изискуема първата неплатена вноска до 03.09.12г. на която е извършено последното плащане от ответницата. Договорът не е обяваван за предсрочно изискуем.

На 02.07.12г. кредиторът е цедирал вземането си на ищеца, видно от приложения договор за цесия. Ответницата е уведомена за цесията с писмо на 14.04.2016г. в 11.30ч. .

На 23.04.16г. ищецът е депозира заявление по чл.417 ГПК /гр.д.830/16г. на РРС/, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение № 1365 от 05.05.16г. и изпълнителен лист. Ответницата е възразила в срок, като ищецът е

По делото не е назначена ССЕ с оглед факта, че ответницата не отрича да е теглила кредити да дължи претендираните суми.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира иска за частично основателен.

Не се спори по делото, че между Изи Асет Мениджмънт АД и ответницата има сключен договор за паричен заем №1510108/08.11.11г. „кредит пенсионер“ за сумата от 300лв., по който праводателят на ищеца е изправна страна. Кредиторът е предоставил на ответницата сумата от 300лв, като същата не е изплатила уговорените вноски.

Ответницата не отрича, че е страна по договора, но твърди, че няма достатъчно доходи. Има малка пенсия, а се грижи и за болен син, който няма доходи. Възраженията на ответницата се основават на твърдения за факти, които не могат да бъдат взети предвид в процесното договорно правоотношение между кредитора и ответника, а и изричната норма на чл.81 ал.2 ЗЗД постановява, че липсата на парични средства у длъжника, не го освобождава от отговорност за изпълнение на задължението. Претенцията за дължима главница от 265.07лв. е основателна с оглед неоспорването й от страна на ответницата.

Ищецът претендира сумата 98.63лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 02.06.2012г. /изтичане срока на договора/ до 06.05.16г.-датата на депозиране на заявлението, като признава, че на 03.09.12г. ответницата е направила последно плащане по договора. С процесния договор за кредит кредитополучатлката е поела задължение да заплаща и възнаградителна лихва върху чистата сума на кредита за целия период, чийто годишен размер 171 %, а ГПР е 405.83%. Съществуването на задължение в тежест на кредитополучателката да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за паричен заем, е допустимо съобразно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, а така също на чл.240 ал.2 ЗЗД. Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл.240 ал.2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26 ал.1 ЗЗД), като за спазването им при иск за присъждане на възнаградителна лихва съдът следи служебно- ТР№ 1/15.06.2010г. на ВКС по т.д. №1/2009г., ОСTK, Решение № 384/2.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. Трайно в практиката на ВКС се приема, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и оттук противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна или компенсаторна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва - Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/03 г., II г.о. и др. В случая за предоставения на ответника заем в размер на 300лв., при уговорена общо лихва от 171% и ГПР 405.83%, съдът приема, че е налице значително увеличен размер на възнаградителната лихва, който за периода на договора от 6 месеца надхвърля с 50 % размера на първоначално отпуснатата сума по кредита. При тези данни, уговореният в процесния договор лихвен процент е в противоречие с присъщите му функция – възнаградителна, т.е. е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което тази уговорка е недействителна и с оглед чл.26 ал.4 ЗЗД следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т. е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава. Размерът на дължимата от ответника възнаградителна лихва върху чистата сума на кредита от 300лв. за периода от 08.12.11г. до 06.05.2012г., изчислена от съда на основание чл.162 ГПК възлиза на 12.81лв. От твърденията на ищеца, че ответницата е заплатила договорни лихви за 67.45лв., съдът намира, че към настоящия момент и след отчитане на тези плащания липсва непогасен размер на задължението за договорна лихва, поради което искът за установяване дължимостта на договорната лихва от 98.63лв. е неоснователен.

Претенцията за лихва за забава е частично основателна. Върху дължимата главница от 265.07лв. за периода 04.09.12г.-23.04.16г. следва да се присъди законната лихва, по гореизложените съображения. Изчислена от съда на основание чл.162 ГПК същата възлиза на 98.12лв., като ответницата е платила 15.30лв. и остава да дължи 82.82лв. Тъй като ответницата е платила вповече 54.64лв. за договорна лихва /без основание/, тази сума съгласно чл.76 ал.3 ЗЗД следва да се приспадне от задължението й за лихва за забава, като остава да дължи 28.18лв.

Претенцията за такса разходи съдът намира за недоказана. Действително при забава кредиторът има право на уговорената такса разходи. Този факт не освобождава кредитора от задължението да докаже, че е направил реално разходи за събиране на вземането си, а го освобождава от това да доказва техния размер.

Налице е и валидно сключен договор за цесия, за която ищцата е уведомена през 2016г.

Предвид основателността на иска и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца направените разноски по настоящото дело от 375лв. и тези в заповедното производство то 325лв., съразмерно на уважената част от иска, респ. от заповедта за незабавно изпълнение. На ищеца се следват разноски от 199.21лв. направени в съдебното производство и 172.65лв. разноски от заповедното производство.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Й.И.Г. ***, ЕГН **********, че дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД, гр.София, ЕИК ***** сумата от 265.07лв. /двеста шестдесет и пет лева и седем стотинки/ главница, сумата от 28.18лв./двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ лихва за забава от 04.09.12г.-23.04.16г.

ОТХВЪРЛЯ предявения установителния иск за договорна лихва в размер на 98.63лв. за периода 06.02.12г.-06.05.12г. и за лихвата за забава над 28.12лв. до първоначално предявения размер и претендираната такса разходи в размер на 45лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Й. Й. Г. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“АД гр.София сумата от 371.86лв./триста седемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, от която 199.21лв. разноски по съдебното и 172.65лв. по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: