Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.10.2016 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд граждански състав

На единадесети октомври 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: С.Р.

Като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 1768 по описа за 2016 година

Р Е Ш И:

НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на Р.К.А., ЕГН********** *** на основание, като:

ЗАДЪЛЖАВА А.К.А., ЕГН**********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.К.А., ЕГН********** ***.

ЗАБРАНЯВА на А.К.А., ЕГН********** да приближава на по-малко от 3 метра Р.К.А., ЕГН**********,***, и на по-малко от 100 метра местоработата й в „Балканфарма“ АД гр.Разград, както и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от 12 месеца считано от влизане на решението в сила.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А.К.А., ЕГН********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителят и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН********** на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН********** държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева по сметка на РРС.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ издаде съдебна заповед за защита.

Заповедта и препис от настоящото решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП гр. Разград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред РОС в 7 дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ към решение №361 от 11.10.2016 г., постановено по гражданско дело №1768/2016г. на РРС.

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от Р. И. К., в която сочи, че ответникът А.К.А., неин брат на 05.09.2016г. в гаража на къщата в която живеели, започнал да крещи, хванал я за суичера и започнал да я блъска към изхода на гаража. Хванал я за дясната ръка, като я извъртял и я блъснал. Паднала върху автомобила по лице. От падането получила увреждания, за които е издадено съдебно медицинско удостоверение № 60/2016 г. Иска спрямо него да бъдат постановени мерките за закрила по чл.5, ал.1 т.1, т.3, и т.5 от ЗЗДН.

Ответникът се явява в с.з., чрез процесуалния си представител заявява, че молбата е неоснователна. Твърди, че между него и ищцата, майка им С. и съжителницата му С., са налице дълбоки лични имуществени проблеми, датиращи от години, както и за липсата на осъществено домашно насилие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото са брат и сестра, което не се оспорва.

Ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДНН е представила декларация за обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Във връзка с твърденията в молбата са разпитани свидетелите С. Х. К. – майка на страните. Св. К. съобщава, че страните живеят в къща в гр.Разград, на ул. Ж. ***, като на втория етаж била тя и ищцата, а на първия ответникът неговата съжителница и детето и. Гаражът бил техен, като ответникът имал искал да му го припише, имал претенции ищцата да не влиза в гаража. Когато на 05.09.2016г. последната искала да влезе там, ответникът започнал да я дърпа, блъска, скъсал и суитчера, блъснал я, тя залитнала към колата и си наранила ръката. Това станало в предната част на гаража, която била на ищцата, като свидетелката била къщата, а вратата на гаража била отворена. Жена му на ответника излязла след като дошла полицията.

По искане на ответника е разпитана свидетелката С. И. К., която сочи, обитават партерния етаж на къщата, че не поддържа отношения с ищцата до като пуснала жалба в полицията началото на месец февруари, по повод на скандал. За инцидента си спомня, че е станал по повод на изнасянето на С. от дома, обитаван от ответника. Той правел ремонт на стената е външна и чула, че ищцата го викала да говорят в гаража, С. и тя била там. Намирала се на партерното помещение, на приземния етаж. Чула скандала между двамата, ищцата настоявала той да освободи вещите си от гаража, като излизал, се заканила, че ще го съди и ще му каже какво ще стане. Ответникът имал увреждане на слуха и било нормално да говори на по-висок тон. Видяла скъсания ръкав на ищцата като дошла полицията два часа по късно. Чула ищцата да казва на С., че щяла да каже на полицаите, че е била свидетел на случката, а това не било така.

От съдебно медицинското удостоверение се установява, че ищцата е получила контузия на дясна раменна става и контузия на лява гривнена става със спонтанна и палпаторна болка, ограничен обем на активни и пасивни движения по осите на описаните стави. Уврежданията могат да бъдат причинени по начин, както съобщава, по давност отговарят да бъдат получени към датата на инцидента.

По делото съдебно медицинско удостоверение, лист за преглед на пациент, искане за образно изследване, жалба до ОД на МВР.

Така подадената молба е допустима предвид разпоредбата на чл.3 т.6 от ЗЗДН. Разгледана по същество, същата се явява основателна и доказана. Съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства, показанията на св. К., които няма причина да кредитира, при условията на чл.172 от ГПК, като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства във връзка с полученото телесно увреждане, съдът стигна до извода, че ищцата е била подложена на физическо насилие на твърдяната от нея дата от страна на ответника, изразяващо се в проявена агресия чрез дърпане и блъскане, което се установява от гласните доказателства, както и от приложените медицински документи. Показанията на св. К. са изолирани, противоречащи на останалите доказателствени материали, поради което съдът не ги кредитира.

По отношение на исканите мерки за защита съдът счита, за съответни мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, като втората следва да бъде наложена над средния предвиден в закона срок, а именно за срок от дванадесет месеца. Безспорно е, че отношенията между страните са влошени от дълго време и не би могло в рамките на минималния или средния срок, да се постигне подобрение и сигурност. Не е необходимо налагане мярката по чл.5 т.5 от ЗЗДН - посещение на специализирани програми, поради това, че ответникът няма други прояви, влошаването на отношенията е свързано с имуществени спорове, липсват доказателства за психологични разстройства или злоупотреба с алкохол.

По отношение размера на глобата на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН съдът взе предвид конкретното деяние и липса на данни за имотното състояние на ответника, поради което наложи санкцията в размер на 200 лв. Същият следва да заплати и д.т. в размер на 50 лв. по сметка на РРС на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

В този смисъл постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: