Р
Е Ш Е Н И Е
№341/17.11.2016г.,гр.Разград
секретар : С.Р.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №386 по описа за 2016 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за установяване
съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът-„АСВ”АД-София-
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответницата, че дължи сумата 1 159,28 лева по договор за кредит CrediHome №1161-10078984 , сключен с „Микро
Кредит”АД на 04.08.2014г., ведно законна лихва, считано от 18.1.2.2015г.;
сумата 82,84лева договорена лихва за периода от 15.01.2015г. до 15.05.2015г. и
76,48 лева лихва за забава за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г., както и
сумите по договор за допълнителни услуги към договора за кредит в размер на:
110 лева главница за пакет „Преференциално обслужване”, ведно със законна лихва
считано от 18.12.2015г.; 660 лева главница за застраховка „Защита”, ведно със
законна лихва от 18.12.2015г. и сумата
от 47,41 лева лихва за забава за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№2325/2015г. по описа на РРС. Претендира и присъждане
на разноски.
Ответницата
не депозира писмен отговор в настоящото производство. Явява се в съдебно
заседание и заявява, че е платила част от получената сума без да сочи размер.
Заявява още, че е претърпяла злополука-спънала се и паднала, счупила си ръката,
представила е документи за това пред кредитодателя-„МикроКредит” АД, но не са й
заплатили нищо.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното
производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2325/2015г. по описа на РРС,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за посочените
по-горе суми. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело
в размер на 422,72 лева.
С възражение вх.№791 от 25.01.2016г. длъжникът-настоящата
ответница е заявила, че не дължи цялата търсена от нея сума, заради което в
срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Видно от представения с исковата молба договор за кредит CrediHome №1161-10078984 и погасителен план към него, както и
Договор за допълнителни услуги, на 04.08.2014г. между „Микро Кредит”АД-София и
ответницата са сключени два договора-договор за кредит и договор за
допълнителни услуги-пакет „Преференциално обслужване” и застраховка „Защита”.
Договора за кредит е за 2000 лева, по силата на който, след удържане на
еднократна такса от 100 лева, ответницата е получила 1900 лева, като се е
задължила да върне заемната сума на 9 равни месечни вноски с оскъпяване от 2 241,18
лева до 15.05.2015г. По втория договор кредополучателката е поела задължение по
пакет „Преференциално обслужване” да заплаща 9 месеца вноска от 22 лева и по
132 лева застраховка „Защита”. Няма спор, че ответницата е погасила част от
получения кредит и е изпълнила част от поетите задължения по втория договор.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно- счетоводна експертиза, последната погасителна вноска е на 15.12.2014г.
По първия договор непогасената главница е в размер на 1 159,28 лева и
договорена лихва от 82,84 лева. По втория договор неиздължени са 110
лева-главница по пакет „Преференциално обслужване” и 660 лева застраховка
„Защита”.
Търсената лихва за забава е в размер съответно:76,48 лева
и 47,41 лева или общо 123,89 лева за периода от 16.01.2015г. до
17.12.2015г.-датата на подаване на заявлението по заповедното производство. В
заключението си вещото лице сочи обща лихва за забава в размер на 136,07 лева,
но за период до 22.12.2015г.-датата на постъпване на заявлението в съда. Пред
вид диспозитивното начало в гражданския процес следва да се има пред вид
заявената от ищеца сума.
Ответницата с възражението си по заповедното производство
и в съдебно заседание по настоящото исково производство оспорва размера на
търсената от нея сума. Твърди, че е претърпяла злополука и макар да е имала
сключена застраховка „Защита” и е отказано изплащане на обезщетение. Въпреки
дадената възможност с нарочно указание за това, тя не посочи и не представи
доказателства, че е претърпяла злополука и че в срока на договора е депозира
искане пред „Микро Кредит”АД за това.
И на последно място, няма спор, че вземането по двата
договора на 09.04.2015г. е прехвърлено на настоящия ищец-Агенция за събиране на
вземания АД, за което ответницата е уведомена от цедента-Микро Кредит АД-л.21
от делото.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Пред вид сключения между „АСВ”АД и „Микро
Кредит”АД на основание чл.99 от ЗЗД договор за продажба и прехвърляне на вземания,
настоящия ищец е новия кредитор на ответницата, върху който е преминало цялото
вземане със всичките му принадлежности, включително с изтекли лихви.
Ответницата е престанала да погасява задълженията си по двата договора и дължи
заплащане на главниците, договорената лихва по първия от тях-договора за
кредит, както и изтеклите лихви, чиито размер се посочи по горе.
За това
съдът приема, че предявеният установителен иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи заплащане и на направените
разноски и по исковото и по заповедното производство, които са в общ размер
1 080 лева-422,72 лева разноски по заповедното производство и 657,28 лева
разноски по настоящото исково производство. С оглед разпоредбата на т.11г от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№2325/2015г. следва да се обезсили в частта относно присъдените
разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на Й.А.С. с ЕГН-**********
*** с настоящ адрес:***, че съществува вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-201318404 с адрес: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 по договор за кредит CrediHome №1161-10078984 и
договор за допълнителни услуги с пакет „Преференциално обслужване и застраховка
„Защита”, сключени с „Микро Кредит”АД на 04.08.2014г. и че първата дължи на
втория сумата от 1 159,28 лева-главница
по договора за кредит, ведно със законна лихва, считано от 18.12.2015г. до
окончателното плащане, както и сумите: 82,84
лева договорена лихва за периода от 15-01.2015г. до 15.05.2015г. по
договора за кредит и 76,48 лева
изтекла лихва за забава за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г.; 110 лева главница по договора за
допълнителни услуги за периода от 15.01.2015г. до 15.05.2015г. и 660 лева главница по
застраховка”Защита” за периода от
15.01.2015г. до 15.05.2015г. и 47,41 лева изтекла лихва за забава по втория
договор за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г.
ОСЪЖДА Й.А.С. с ЕГН-********** *** с настоящ адрес:*** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-201318404 с адрес:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4 сумата от 1080 лева
разноски направени по настоящото и заповедно производство:657,28 лева+422,72
лева, като ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
Ч.гр.д.№2325/2015г. по описа на РРС в частта относно присъдените разноски в
размер на 422,72 лева.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :