Р Е Ш Е Н И Е

№341/17.11.2016г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на трети октомври, две хиляди и шестнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : С.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №386 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

            Ищецът-„АСВ”АД-София- моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 1 159,28 лева по договор за кредит CrediHome 1161-10078984 , сключен с „Микро Кредит”АД на 04.08.2014г., ведно законна лихва, считано от 18.1.2.2015г.; сумата 82,84лева договорена лихва за периода от 15.01.2015г. до 15.05.2015г. и 76,48 лева лихва за забава за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г., както и сумите по договор за допълнителни услуги към договора за кредит в размер на: 110 лева главница за пакет „Преференциално обслужване”, ведно със законна лихва считано от 18.12.2015г.; 660 лева главница за застраховка „Защита”, ведно със законна лихва  от 18.12.2015г. и сумата от 47,41 лева лихва за забава за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№2325/2015г. по описа на РРС. Претендира и присъждане на разноски.

            Ответницата не депозира писмен отговор в настоящото производство. Явява се в съдебно заседание и заявява, че е платила част от получената сума без да сочи размер. Заявява още, че е претърпяла злополука-спънала се и паднала, счупила си ръката, представила е документи за това пред кредитодателя-„МикроКредит” АД, но не са й заплатили нищо.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2325/2015г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 422,72 лева.

            С възражение вх.№791 от 25.01.2016г. длъжникът-настоящата ответница е заявила, че не дължи цялата търсена от нея сума, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск. 

            Видно от представения с исковата молба договор за кредит CrediHome №1161-10078984 и погасителен план към него, както и Договор за допълнителни услуги, на 04.08.2014г. между „Микро Кредит”АД-София и ответницата са сключени два договора-договор за кредит и договор за допълнителни услуги-пакет „Преференциално обслужване” и застраховка „Защита”. Договора за кредит е за 2000 лева, по силата на който, след удържане на еднократна такса от 100 лева, ответницата е получила 1900 лева, като се е задължила да върне заемната сума на 9 равни месечни вноски с оскъпяване от 2 241,18 лева до 15.05.2015г. По втория договор кредополучателката е поела задължение по пакет „Преференциално обслужване” да заплаща 9 месеца вноска от 22 лева и по 132 лева застраховка „Защита”. Няма спор, че ответницата е погасила част от получения кредит и е изпълнила част от поетите задължения по втория договор.

            Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза, последната погасителна вноска е на 15.12.2014г. По първия договор непогасената главница е в размер на 1 159,28 лева и договорена лихва от 82,84 лева. По втория договор неиздължени са 110 лева-главница по пакет „Преференциално обслужване” и 660 лева застраховка „Защита”.

            Търсената лихва за забава е в размер съответно:76,48 лева и 47,41 лева или общо 123,89 лева за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г.-датата на подаване на заявлението по заповедното производство. В заключението си вещото лице сочи обща лихва за забава в размер на 136,07 лева, но за период до 22.12.2015г.-датата на постъпване на заявлението в съда. Пред вид диспозитивното начало в гражданския процес следва да се има пред вид заявената от ищеца сума.

            Ответницата с възражението си по заповедното производство и в съдебно заседание по настоящото исково производство оспорва размера на търсената от нея сума. Твърди, че е претърпяла злополука и макар да е имала сключена застраховка „Защита” и е отказано изплащане на обезщетение. Въпреки дадената възможност с нарочно указание за това, тя не посочи и не представи доказателства, че е претърпяла злополука и че в срока на договора е депозира искане пред „Микро Кредит”АД за това.

            И на последно място, няма спор, че вземането по двата договора на 09.04.2015г. е прехвърлено на настоящия ищец-Агенция за събиране на вземания АД, за което ответницата е уведомена от цедента-Микро Кредит АД-л.21 от делото.

            Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Пред вид сключения между „АСВ”АД и „Микро Кредит”АД на основание чл.99 от ЗЗД договор за продажба и прехвърляне на вземания, настоящия ищец е новия кредитор на ответницата, върху който е преминало цялото вземане със всичките му принадлежности, включително с изтекли лихви. Ответницата е престанала да погасява задълженията си по двата договора и дължи заплащане на главниците, договорената лихва по първия от тях-договора за кредит, както и изтеклите лихви, чиито размер се посочи по горе.

За това съдът приема, че предявеният установителен иск е основателен и  като такъв следва да се уважи.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи заплащане и на направените разноски и по исковото и по заповедното производство, които са в общ размер 1 080 лева-422,72 лева разноски по заповедното производство и 657,28 лева разноски по настоящото исково производство. С оглед разпоредбата на т.11г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2325/2015г. следва да се обезсили в частта относно присъдените разноски.

            По изложените съображения съдът

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

            ПРИЕМА за установено по отношение на Й.А.С. с ЕГН-********** *** с настоящ адрес:***, че съществува вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-201318404 с адрес: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 по договор за кредит CrediHome  №1161-10078984 и договор за допълнителни услуги с пакет „Преференциално обслужване и застраховка „Защита”, сключени с „Микро Кредит”АД на 04.08.2014г. и че първата дължи на втория сумата от 1 159,28 лева-главница по договора за кредит, ведно със законна лихва, считано от 18.12.2015г. до окончателното плащане, както и сумите: 82,84 лева договорена лихва за периода от 15-01.2015г. до 15.05.2015г. по договора за кредит и 76,48 лева изтекла лихва за забава за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г.; 110 лева главница по договора за допълнителни услуги за периода от 15.01.2015г. до 15.05.2015г. и 660 лева главница по застраховка”Защита” за периода  от 15.01.2015г. до 15.05.2015г. и 47,41 лева изтекла лихва за забава по втория договор за периода от 16.01.2015г. до 17.12.2015г.

            ОСЪЖДА Й.А.С. с ЕГН-********** *** с настоящ адрес:*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с ЕИК-201318404 с адрес: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 сумата от 1080 лева разноски направени по настоящото и заповедно производство:657,28 лева+422,72 лева, като ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№2325/2015г. по описа на РРС в частта относно присъдените разноски в размер на 422,72 лева.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :