Р Е Ш Е Н И Е

Номер 420 23.11.2016 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На девети ноември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.673 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по трудов спор.

Депозирана е искова молба от С.П.Р., с която при условията на обективно съединяване на искове са предявени такива срещу „Агенция за сигурност и охрана Сириус“ЕООД със седалище гр.София за заплащане на сумата 679 неизплатено трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2015 г., за заплащане на сумата 15,20 лв. обезщетение за забава до датата на завеждане на иска, за заплащане на 86 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, за заплащане на 3,71 лв. обезщетение за забава на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, сумата 11 лв. за забавено плащане на трудовите възнаграждения за м.юли и август сумата 113 лв. възнаграждение за положен извънреден труд за месеците август, септември и октомври 2015 г., сумата 3 лв. обезщетение за забава на възнаграждението за извънреден труд. Твърди, че е работил по трудово правоотношение от 17.07.2015 г. при ответника, че трудовото му правоотношение е прекратено на 05.11.2015 г., че е полагал извънреден труд и не е ползвал платен годишен отпуск, че трудовото му възнаграждение за м.юли и август е платено със забава – на 25.02.2016 г. В последното о.с.з. ищецът е поискал изменение на иска, като е претендирал за 683,78 лв. трудово възнаграждение, обезщетение за забава на трудовите възнаграждения за септември, октомври и ноември/ в размер на 33,22 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 90,48 лв., лихва за забава на това обезщетение в размер на 3,90 лв., обезщетение за забава на трудовите възнаграждения за месеците юли и август в размер на 19,50 лв., сумата 257,51 лв. възнаграждение за извънреден труд и 11,44 лв. обезщетение за забава на тези плащания, ведно със законната лихва върху всички искове от датата на исковата молба.

Ответникът оспорва исковете. Признава, че между страните по делото е имало трудово правоотношение. Твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено по банков път. Счита, че същото е надлежно изчислено съобразно изработените от ищеца смени. Твърди, че ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск, поради което не му се дължи обезщетение.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника за периода 18.07.2015 г. – 05.11.2015 г. на длъжност охранител. Работното му време е било по 8 часа на ден при сумирано месечно отчитане с основно трудово възнаграждение от 380 лв. и допълнително възнаграждение за нощен труд 0,25 лв. на час. Договореният платен годишен отпуск е в размер на 20 дни. Трудовото му правоотношение е прекратено в рамките на изпитателния срок на основание чл.71, ал.1 от КТ.

Със заповед №56/04.09.2015 г. /л.36/ управителят на ответното дружество е разрешил на ищеца ползване на пет дни платен годишен отпуск, считано от 08.09.2015 г. Представена е и молба без дата, с която ищецът е поискал ползването на отпуска /л.44/. С вносна бележка от 13.05.2016 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата 683,78 лв. като трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2015 г.

Според заключението на първата по делото съдебно-счетоводна експертиза трудовото възнаграждение на ищеца за месеците септември, октомври и ноември 2015 г. е 683,78 лв. Същото е изплатено след подаването на исковата молба в съда – на 13.05.2016 г. Обезщетение за неползван платен годишен отпуск не му е начислявано и изплащано, тъй като в графика за м. септември е отбелязано, че същият е ползвал 5 дни отпуск, колкото му се полагат и с оглед времетраенето на трудовото правоотношение. Според представените на вещото лице графици ищецът не е полагал извънреден труд. Законната лихва от датата на изискуемост на трудовото възнаграждение за всеки от месеците до датата на банковия превод е съответно 16,49 лв., 14,52 лв. и 2,21лв. За месеците юли и август трудовите възнаграждения на ищеца също са просрочени, като законната лихва върху тях е 6,98 лв. и 12,52 лв. Всички трудови възнаграждения на ищеца са били изплатени по банков път, като това се е случило с два банкови превода – на 24.02.2016 г. и на 13.05.2016 г.

Според показанията на свид. П., който е работил заедно с ответника в мобилна група Разград ищецът е работил нощни смени, като е подпомагал титуляра. Съобщава, че графиците са били изготвени от И. П. Ив., регионален представител на дружеството, след което тези графици са били подписвани от служителите за това, че са запознати. При промяна се изготвял нов график, в който също се подписвали. При приемане и предаване на смяната се подписвали в две книги – за ежедневен инструктаж и за предаване и приемане на оборудването. Докато работел при ответника ищецът идвал редовно на работа и не бил ползвал платен годишен отпуск. При подписване на трудовия договор на свидетеля му била дадена за подпис и молба за ползване на платен годишен отпуск без дата. Когато решил да излиза в отпуск, отново си пуснал молба, този път саморъчно написана. И свид.Ив., регионален представител на ответното дружество в показанията си сочи, че графиците са били подписвани от служителите. А по отношение на двете тетрадки, обяснява, че те се приключват всеки месец и се изпращат в София. Според него на служителите се предоставя празна бланка за ползване на отпуск, в която те си пишат името и периода, в който искат да ползват отпуска. По думите му, той е натоварен да раздава трудовите възнаграждения на охранителите. Няколко дни лед като ищецът напуснал, пристигнали ведомостите и парите за заплати за м.юли, той го канил по телефона да си получи трудовото възнаграждение, но Р. не дошъл.

Представените по делото графици нямат подписи на служителите, за които се отнасят. По отношение на книгите за предаването на техническото оборудване, както и на книгите за ежедневен инструктаж, процесуалния представител на ответника е заявил, че същите са загубени при пренасянето на офиса на фирмата.

С оглед на това заявление по искане на ищеца съдът е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Същата е изчислила трудовото възнаграждение на ищеца за извънреден труд в съответствие с фактите, посочени от него в исковата молба. Така за периода юли – ноември 2015 г. за извънредния труд на ищеца ответникът е следвало да заплати сумата 291,96 лв. Обезщетението за забава върху тези суми до датата на подаване на исковата молба е 13,32 лв. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице е посочило, че сумата, начислена на ищеца за петте дни платен годишен отпуск, осчетоводен като ползван е 90,48 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 683,78 лв. трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2015 г. е неоснователен. През този период от време ищецът е работил при ответника и за това му е било начислено трудово възнаграждение, като същото е изплатено в хода на делото, след получаване на преписа от исковата молба.Това плащане следва да бъде взето предвид и искът следва да бъде отхвърлен, като това не следва да се отрази на претенцията на ищеца за разноски.

Към 07.04.2016 г. работодателят е бил в забава по отношение изплащането на сумата 683,78 лв., поради което искът за заплащане на обезщетение за забава , предявен за сумата 33,22 лв. е основателен и доказан, тъй като това е размерът на законната лихва върху сумата 683,78 лв. от датата на изпадане на ответника в забава до датата на депозиране на исковата молба.

Със забава са били изплатени и трудовите възнаграждения за месеците юли и август 2015 г., поради което основателен е и искът за заплащане на сумата 19,50 лв. обезщетение за забава от датата на изискуемостта до датата на изплащане.

Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е основателен и доказан. По делото не бяха представени графиците с подписите на служителите /показания за полагането на които дават и двамата свидетели/ и книгите за инструктаж и за сдаване на оборудване, задължението за пазене на които е на работодателя, поради което съдът счита, че не е категорично установено, че ищецът е ползвал полагащия му се отпуск. Към твърдяната дата на ползване на отпуска – от 08.09.2015 г. ищецът е имал само два месеца трудов стаж , а според представената молба е поискал пет дни отпуск, които съвпадат точно с размера на правото на отпуск към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 05.11.2015 г.

Обезщетение за забава на обезщетението за неползват платен годишен отпуск се дължи за периода от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на подаване на исковата молба. Според изчисления с електронен калкулатор същото е в размер на 3,90 лв., поради което искът следва да бъде уважен в предявения размер.

По отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за положения от него извънреден труд, съдът счита, че на основание чл.161 от ГПК с оглед твърдението на процесуалния представител на ответника, че книгите за предаване на оборудването и за ежедневен инструктаж са загубени, въпреки, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на обучение и на инструктажи задължава работодателя да съхранява документацията, отнасяща се до провеждането на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа, следва да приеме за доказани твърденията на ищеца за продължителността и периодичността на смените. Ето защо претенцията за заплащане на сумата 257,51 лв. възнаграждение за положения от него извънреден труд за периода август- октомври 2015 г. е основателна и доказана.

С оглед основателността на последния иск, се явява основателен и искът за заплащане на обезщетение за забава от датата, на която съответното вземане е станало изискуемо до датата на подаване на исковата молба в размер на 11,44 лв.

Всички суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2016 г.

Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 300 лв. /триста лева/

Ответникът следва да заплати държавни такси за уважените искове, а именно по 50 лв. за петте иска, както и сумата 282 лв. за заплатеното възнаграждение на вещото лице.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Агенция за сигурност и охрана Сириус“, ЕООД, ЕИК 130363179 със седалище гр.София, п.к.№1407, кв.“Лозенец“, ул.“Козяк“, №1А ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Р., ЕГН ********** ***

сумата 90,48 лв. /деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ обезщетение за неползван платен годишен отпуск,

сумата 257,51 лв. /двеста петдесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ трудово възнаграждение за извънреден труд за периода август – октомври 2015 г.

ведно със законната лихва, считано от 07.04.2016 г. до окончателното изплащане на двете суми,

сумата 11,44 лв. /единадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава на възнаграждението за извънреден труд до датата на завеждане на иска – 07.04.2016 г.

сумата 33,22 лв. /тридесет и три лева и двадесет и две стотинки/ обезщетение за забава на трудовите възнаграждения за месеците септември, октомври и ноември до датата на завеждане на иска – 07.04. 2016 г.,

сумата 19,50 лв. /деветнадесет лева и петдесет стотинки/ обезщетение за забава при изплащането на трудовите възнаграждения за месеците юли и август от датата на изпадане в забава до датата на изплащането на сумите,

сумата 3,90 лв. /три лева и деветдесет стотинки/ обезщетение за забава на обезщетението за неползван платен годишен отпуск

както и сумата 300 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от С.П.Р., ЕГН ********** *** срещу „Агенция за сигурност и охрана Сириус“, ЕООД, ЕИК 130363179 със седалище гр.София, п.к.№1407, кв.“Лозенец“, ул.“Козяк“, №1А за заплащане на сумата 683,78 лв. /шестстотин осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2015 г. като погасен чрез плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА „Агенция за сигурност и охрана Сириус“, ЕООД, ЕИК 130363179 със седалище гр.София, п.к.№1407, кв.“Лозенец“, ул.“Козяк“, №1А ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна 250 лв. /двеста и петдесет лева/, както и сумата 282 лв. /двеста осемдесет и два лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: